Интернет дава необятни възможности. Всеки може да намери всичко, по всяко време и от различни устройства. Един клик е достатъчен, за да добиеш знанието, което търсиш. Но един клик е достатъчен също така детето ти да попадне на информация, която е неподходяща за него.

Много е важно съвременните родители да осъзнаят необходимостта децата им да се научат да използват интернет правилно. Трябва да им се обяснява какво е сайт, кои са безопасни и кои не. Защо е важно да имаш антивирусна система на компютъра и защо да НЕ кликаш на някои банери или да НЕ отваряш някои писма в пощата си.

Мисля, че е важно дори да се въведат подобни уроци в училище – например в час на класа, когато се обсъждат свободни теми.

Днешните деца растат с Google и социалните мрежи. Те трябва да разберат колко е важно да внимават какво публикуват и какви снимки качват. Необходимо е знаят, че нещата които пишат и публикуват рефлектират върху тях самите. Техният онлайн образ е този, по който ще ги познават останалите.

Вижте това видео и ми кажете: не съм ли прав в твърдението си? Вие на какво мнение сте по въпроса Интернет и децата?

 

Знаете ли кой е адвокат Янко Янев? Не? Ще ви обясня малко по-надолу в текста си, докато ви убеждавам защо НЕ трябва във форуми да търсите правни или каквито и да е по-важни съвети.

Спомням си как форумите се превърнаха в първото онлайн сборище на хора с еднородни интереси, професии, занимания или друго. Някога бяха много популярни и макар в днешен контекст влиянието им да е намаляло, все още мнозина хора търсят помощ там. Разбирам, когато става дума за нещо по-маловажно от всекидневието ни като например препоръка за книга, рецепта за телешки стек или обяви от типа търся-продавам.

Хората в днешно време обаче твърде много свикнаха да намират всичко, което ги интересува, в онлайн пространството. За някои въпроси като здравето и правата ни не бива да се доверяваме на написаното в интернет. По простата причина, че не знаем кой стои зад думите на екрана. Може да е както някой специалист, така и обикновен човек като теб и мен. И, ако е второто – с какво право ще ми препоръчва чай от мащерка срещу кашлица или компрес с натрошени маслини при болки в гърлото? Защо това да е универсален лек за всички? Да, както на някои може да им помага, така може аз да се нуждая от професионална помощ. Здравето не ни е даденост, че да го „лекуваме“ с „лекарските“ съвети в интернет.

Същото е и с правата, които имаме като хора и като граждани на Република България. Знаете ли например, че според Кодекса на труда, ако работите през нощта работното ви време трябва да е с продължителност 7 часа или общо 35 часа за седмицата. За сравнение, това при работещите през деня е 8 ч. или 40 седмично. А знаете ли също, че при претърпяно ПТП е хубаво да се консултирате с адвокат относно застраховката си? Законите, наредбите и всичко от света на правото е писано така, че зоркото око да долови нужните му вратички. Някои родни брокери и законодатели само чакат да използват същите вратички и да ощетят финансово обикновения българин. За да не се случва на вас, аз ще си позволя да ви дам следния съвет: използвайте професионални услуги. Адвокат Янко Янев например е специалист именно в областта на застрахователното право, а негови кантори има отворени в София, Пловдив и Велико Търново. Става ли дума за адвокатска помощ в каквато и да е насока – имущество, наследство, недвижими имоти, застраховане и т.н. търсете Янко Янев и неговите колеги. Интернет може да ни послужи само като отправна точка. Ще намерим нещо полезно онлайн, но истинската и надеждна помощ идва от адвокатите с диплома на живо.

Сигурен съм, че всеки от вас ще открие логиката в думите ми. Затова се надявам да се вслушате в съвета ми. За истински важните неща търсете съвети от доказаните специалисти!

Това е реплика, която често можете да чуете от женска уста: мъжете са просто пораснали деца. Да, понякога сме такива.

Ние, мъжете, ходим на работа, издържаме семейство и се грижим за дома. Вдигаме бушоните, когато паднат. Оправяме контактите, бойлера, грижим се за колата и й правим застраховките, носим кафемашината или който и да е електроуред при майстора, обаждаме се на доставчика за интернет и кабелна и какво ли още не.

Да, ние мъжете, не винаги готвим, чистим и подреждаме. Не го правим, първо, защото и ние сме изморени и искаме да си починем, и, второ, защото понякога и ние имаме нужда от време за себе си.

Знам, че съвременната жена се грижи за работа, дом и семейство. Знам, че не й е лесно, но и на мъжете не ни е леко. И ние се грижим за дома, но по друг начин. Ние внимаваме стойката за телевизора да не падне и вратичките на шкафовете да си стоят на мястото. Ние местим мебелите, когато жената реши, че непременно трябва да изчисти и зад дивана. Ние правим ремонтите и ние залепваме всичко счупено.

Така че, жени, поспрете малко и се замислете. Когато вие имате нужда от време за себе си, отивате на фризьор или маникюр, пиете кафе с приятелка или говорите един час по телефона. Когато ние, мъжете, имаме нужда от време за себе си, гледаме телевизия или играем компютърни игри. Може да изглеждат като детски занимания, но имаме нужда от тях. Това е нашия начин да разпуснем. И когато го правим, оставете ни поне за час на спокойствие. Вярвам, че го казвам от името на всички мъже. Оставете ни да си догледаме мача без да слушаме кой какво казал днес. Оставете ни да си играем на компютъра без да ни навирате в лицето рисунката на детето от детската градина.

Както ние се съобразяваме с вас, съобразявайте се и вие с нас.

През годините успях да превърна двора си в моя малък оазис. Отгледах прекрасна морава, която косях редовно, обградих я с приветлива дървена ограда и поставих някои украшения. Косях тревата си с косачка и въобще не се бях замислял за тримери за трева. Местата покрай оградата, камъните, обграждащи пътечката и дворната украса, които не можех да достигна с косачките за трева, подрязвах ръчно с ножица.

Само този, който не е рязал райграс на ръка, не знае колко трудно се срязват жилавите снопчета. Да не говорим за неудобните пози, в които трябваше да прекаравам много време, за да изпипам детайлите по градината си. В един момент тази дейност толкова ми дотегна, че много често оставях недостигнатите части да растат на воля.

След време жена ми взе да мрънка, че оставям градината в неугледен вид. И въпреки че продължавах редовно да кося тревата, щръкналите тревички покрай оградата и пътеката я дразнеха толкова много, че веднъж я заварих на колене в двора да подрязва тревата с ножицата. Тогава отново се заех с досадното и мъчително задължение.

Един ден, след като бях прекарал целия съботен предиобед в подрязване на тревата, отидох в близкото заведение да се видя с приятели и да изпия една студена бира. Споделих с тях „мъката“ си, а те избухнаха в смях. Тогава буквално ми отвориха очите, като ми казаха за уреди, наречени тримери за трева. Малки, подвижни, лесни за манипулиране и много достъпни като цена, тримерите за трева успяват да се справят с труднодостъпните места в градината.

Тогава ми хрумна налудничевата идея да изненадам жена ми по най-странния начин. Още същата вечер разгледах продуктите, които предлагат в Зелена линия. Поръчах от тези тримери за трева с корда, които могат да достигнат почти всяко кътче в градината. След като пристигна, го скрих на тайно място и започнах отново да пропускам подрязването на стърчащите тревички край оградата, пътеката и градинската украса. С нетърпение лазех по нервите на жена си. Един ден тя започна да ми се кара отново за занемарения двор. Тогава, с най-широката усмивка на лицето си започнах да ѝ обяснявам за машините, наречени тримери за трева. Извадих купения преди време тример и окосих дразнищите я тревички.

Чувствах се като рицар в лъскави дуспехи, а тя с най-ядосаната си физиономия ми се тросна: „И като си го имал този тример, защо пак не беше окосил тревата както трябва, а все чакаш аз да ти кажа?!“

Спомням си когато за първи път отидох в София. Бях главозамаян от всички тези хора, от дневния и нощния живот, от размерите на улиците, от зданията, от огромните квартали. Живях там известно време и постепенно свикнах с тези неща. Бяха хубави години, но и години, в които много се промених.

В столицата ритъмът е друг. И когато пиша думата „столица“, визирам всички столици по света, а не конкретно нашата. Хората там мислят различно, действат различно, подчиняват се сякаш на различни физични закони. В резултат на това всички тези малки живуркащи особи придобиват различен манталитет, имат поведение, което изглежда не на място в по-малкия град.

Анонимността в столиците е по-голяма, а оттам и много малко хора са свикнали да се съобразяват изобщо с каквото и да било. Гостоприемството е по-трудно там, по-трудно е изобщо общуването. В столицата като че ли в по-голямата си част хората са лисици, които мъчно можеш да опитомиш.

Тогава защо хората отиват в големия град? И те като Малкия принц напускат собствената си малка планета, изпълнени с мечти. Аз го направих заради личностното си развитие, заради любопитството, заради интереса, за да опозная какво има отвъд мястото, на което съм израснал. Дали ми хареса? Както казах по-рано – бяха хубави години, но много се промених. Все пак се върнах в моя свят и намерих своята роза. Отново същия човек, но все пак друг – по-мъдър.

Не знам доколко се интересувате от технологиите за 3D принтиране, но в Азия вече има цели къщи, които се строят по този начин. Възможностите на тази индустрия стават все по-големи с всеки изминал ден. Вече се появяват и първите методи за принтиране на структури на база използването на метален прах. Този процес не само е по-евтин, но и по-бърз и приложим за различни видове метали, сплави и съединения.

CubeСместа, направена от метален прах, разтворители и еластомерен съединител, може да се принтира от дюза, също както и 3D принтерите за пластмаса. Принтираните от метал структури се изпичат в пещ за по-голяма здравина. След като са излети и преди да се изпекат получените структури могат да се сгъват, без да се счупят. Самият метод позволява да се създадат невиждани досега метални структури и архитектурни елементи. Той може да се използва и с метални оксиди, които са по-евтини и стабилни от някои видове метален прах.

За в бъдеще ролята на 3D принтирането ще се увеличава, а може и да измести някои стандартни методи на производство в различни индустрии. Учудващо, но тази технология навлиза и в модната индустрия, където създава невероятни тоалети по тялото на самия човек. Като привърженик на всякакви нови технологии, интересно ще ми бъде да видя докъде ще стигне всичко това.