Първи юни е! Няма по-прекрасен, по-забавен и по-дългоочакван празик. Не за друго, но какво по-хубаво от това да видиш искрената усмивка на децата и блясъка в очите им, когато направиш жест към тях? Лично на мен от малък това ми е най-любимя празник, който може да спори за призово място с Коледа.

Денят на детето още от малък ми създава невероятни емоции. На първо място само на 1 юни и на Коледа даваха кака Лара и „Милион и едно желания“, няма човек от моето поколение, който да не си спомня това предаване и който да не го е очаквал с трепет. Все пак анимацията беше ограничена. Спомням си че на всеки 1-ви юни родителите ми организираха забавна програма и се стараеха да ни направят максимално щастливи, като се има предвид, че когато аз бях дете нямаше детски центрове, нямаше глезотийките, който сега можем да предоставим на децата. Тогава имаше едно влакче, което работеше само на Празника на детето и си беше борба за да си намериш място, после по един балон и по един садолед и ние бяхме най-щастливите на света. Вече съм улегнал мъж, но на този ден винаги ме обзема едно мило и приятно усещане, града кипи от живот, а навсякъде те посрещат малки, слънчеви усмивчици, големи, топли очички, шарещи наоколо. Децата са най-големия дар, който можем да получим в живота, те са смисъла да съществуваме и трябва да ги пазим, а толкова бързо растат, че трябва да използваме всеки един момент с тях и да ги правим щастливи. Сега в главата ми ведната изкача една мисъл “ Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желааят“.

За още по-силен и емоционален завършек на моята статия ви предлагам това видео, което може да ви разтопи.

Всички знаем какво се случва по време на баловете. Развълнувани младежи крещят, усилили музиките в колите на макс, с изкарани глави извън прозорците. Какво по-точно празнуват не знам, все пак от сега започва трудната част от живота. Но нека се веселят хората, въпроса е да е отговорно.

Всяка година от КАТ са все по-мобилизирани да следят за реда по пътищата по време на баловете. Все повече санкции за нарушителите, все повече забрани за празнуващите. Лично на мен много ми хареса кампанията, която българските актьори са предприели, оносно отговорното шофиране. Те призовават младежте да бъдат разумни и да не шофират употребили алкохол, защото има хора, които ги обичат и ги чакат да се приберат вкъщи. Една грешка и може да преобърнце целия ти свят. Наистина, аз съм с две ръце за тази кампания, всеки празник е почернен от статистики за ПТП. Било то на студентския празник или на абитуриенстските балове. Живота е пред вас, радвайте му се, шофирането е отговорно и ако не подходим така, рискуваме както нашия живот, така и на другите около нас. Дано все повече хора да последват тези съвет и да не си развалят празника. Алкохол, че ще има то е ясно, но нека колите останат на паркингите.

Аз съм шофьор от над 10 години и никога не съм си позволил да шофирам, дори след една бира. Алкохола не е шега работа. Всеки ден ден по улиците буквално се изтрепват хора, заради високи скорости и под влиянието на алкохол и наркотици, нека не ставаме част от тази статистики. Пазете се.

Преди време гледах един експеримент, проведен на територията на град София, в който се сравняваше бързината на придвижване между човек в автомобил и такъв, който използва транспортната система в града. Стартът беше поставен от една определена точка, като и двамата участници в експеримента, трябваше да стигнат до друга точка в града. Часовият диапазон беше подбран да е такъв с натоварен трафик, а двамата участници бяха един известен журналист и родна автомобилна състезателка.

Напълно очаквано за мен, журналистът, който използваше градския транспорт, пристигна на крайната точка първи, с което доказа, че използването на личен автомобил в пиков час е значително по-бавно, а погледнато от друг ъгъл – и по вредно за въздуха в големите градове и в частност София.

От години се водят дебати за това как да се ограничи използването на лични автомобили в силно урбанизираните райони. А едни от ефективните политики през последните години са изграждането на сигурни велоалеи (така че да се създадат условия за използване на алтернативен еко транспорт). В същото време се наблюдава порочната практика един автомобил да се движи само с един човек в него, което даде поле за много кампании, които да агитират за това да се споделя пътуването до работа. Но може би една от най-постоянните политики в световен мащаб, благодарение на която се цели намаляването на използването на личните автомобили и задочно – изхвърлянето на вредни газове в атмосферата, е развитието на сигурна, редовна и надеждна градска транспортна система.

Като модерна и гъсто населена европейска столица, София също страда от прекомерно високи нива на вредни емисии във въздуха, интензивен трафик и липса на места за паркиране в централните райони и не само.

Програмата за изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура в София цели подобряване на базовата транспортна инфраструктура в София и равномерно развитие на всички зони в Столична община. Тя  акцентира върху развитието на единна устойчива транспортно-комуникационна система, гарантираща удобно и високо ниво на мобилност, качествена градска среда и удовлетвореност на гражданите и бизнеса, това споделя в интервю за новинарско издание, председателят на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд Орлин Алексиев.

Именно чрез средства от този Фонд Столична община финансира проекти за подобряването и развитието на транспортната система и комуникации в град София. Като за периода 2015-2019 година са отпуснати 9,6 млн. лева за ремонт на тротоарни настилки и закупуване на трамвайни мотриси, допълни още Орлин Алексиев, който е и общински съветник в Столичния общински съвет за трети пореден мандат.

Месец май вече чука на вратата и чака да му отворим. Обичам го този месец, колкото и да е непостоянен като атмосферни уловия. Ту вали, ту слънцето напича, а на всичкото отгоре и ни затрупа някоя градушка. Въпреки това винаги съм го свързвал с много празници и настроение. Май месец носи в мен чуство на носталгия и збавление.

И с наближаването на този прекрасен, почти летен месец, наближават и матурите и абитуриентските балове. За завършващите това е страрт на един самостоятелен живот, който ги подготвя да станат отговорни възрастни. Е, винаги има изключения. И докато съм на тази вълна, преди време ми попадна един материал свързан с матурата от далечните години, на която се падна Пейо Яворов. За мен той е велик, истински кумир. Той е човекът, който чрез любовта си гради своето творчество. Драмите в живота му го погубват и подтикват към самоубийство, но и го вдъхновяват да напише шедьоври в българската литература. И да се върна на темата, на матурата през 2015 г. се падна „Ще бъдеш в бяло“. Едно страхотно произведение, в което лирическата героиня е представена като ангел, като духовно обежище, в което той да се излекува и да изплува от сенките на живота. И на фона на това красиво произведение, родителите на тези зрелостници избухват, като казват, че Яворов не трябва да се изучава и трябва да бъде забранен, че едва ли не той е пияница и пълнил главите на децата им с небивалици. Аз съм просто изумен как може родителите да коментират този велик автор и революционер по този начин. С какво пълни главите им? С красиви думи за истинска и чиста любов. Как тези хора, които не зачитат знанието да предадат на дедцата си, че това е ценност, която трябва да пазят и съхраняват. И как един един учител да се справи с това? В повечето случаи децата отиват на училище с нагласата да унижат и да покажат превъзходство. А това не го научават в училище, а в средата, в която са отглеждани.

Интересно ми каква ли тема ще се падне тази година и дали ще има от тези родители, които да потъпкат всичко ценно в нашата култура. Дано за четири години манталитета и интелекта на българите да е претърпял някакъв катарзис и да няма подобни хули към великите наши автори.

Живеем в Свят, в който вече почти няма ценности. Свят, в който доминира материалното, а духовното е назаден план, или изобщо го няма. Като гледам днешните младежи, начина им на живот, разкрепостеното им поведение, ограниченото им мислене, чак ме обзема чувство на тъга.

Разбира се, не трябва да поставяме всички под общ знаменател, има много културни и възпитани млади хора. Хора, които притежават ценностна система. Какво доведе до тези мои мисли? Наскоро четох една статия за едно много красиво, младо момиче, което решава да продаде девствеността си, защото иска да помогне на майка си. Някои хора биха казали: “ О, каква саможертва!“ . Аз ли? Ами аз бих казал, че това е най-голямата глупост, която съм чувал, но все пак аз съм живял в друго поколение, когато морала и ценностите бяха на почит. За една дама това беше най-голямото богатство, което ние мъжете трябваше да си заслужим. И да, аз съм само няколко години по-голям от въпросното момиче, мъж съм и ако я познавах, никога не бих й обърнал внимание. Щом е готова да продаде най-ценното си нещо, какво остава с любовта? Ще е готова да продаде всичко за малко слава и пари. Смятам, че един човек, колкото и да има нужда от финансови средства, начина не е в продажбата на собственото си тяло. Ако човек е здрав, пари винаги могат да се изкарат.

Смятам, че всеки човек е изпадал в безизходици, но решения и път винаги се намират. Трябва да си упорит и смел, за да не паднеш духом и да се бориш с препятствията на живота. Има неща неща обаче, които не се продават, те се отдават, отдаваме се на хората, които обичаме, на любовта,а не на парите. Ценете това, което имате, ценете себе си, парите един ден свършват, но вие ще продължавате да живеете с това, което сте.

Обожавам сутрините си, когато стартрат с чаша прекрасно и ароматно кафе, лека закуска, вестник и спокойствие. Да, понякога не успявам да се насладя на тази идилия, предполагам като повечето от вас, понякога времето едва стига за душ.

В една такава приятна сутрин, във вестника попаднах една една статия, уж беше изповед на един съпруг, но честно казано не вярвам да е много истина. Поне се надявам, но въпреки това се замислих относно начина ни на живот и решенията и действията, които предприемаме в даден момент от живота си. Разбира се, всеки човек прави грешки, но дали може да оправдаем една такава като изневярата например? Дали някой е способен да прости или да не съди човек, който е предал любимия си, има ли причина, която може да го оправдае? В статията ставаше въпрос за съпруг, който твърди,че много обича съпругата си и след няколко неуспешни опита да имат дете, чудото се случва, но поради предишните неуспешни опити лекарите им забранили да имат интимни отношения. Тогава съпругът решил,че докато жена му е бременна, той може да се забавлява с колежката си, която също била омъжена, но с мъжа й имали така наречен „модерен“ брак и нямало проблем да се забавлява и с други мъже. Нашият герой решил, че това не е изневяра, защото нямало никакви чувства, а щом съпругата му родила щял да приключи всякакви взаимоотношения с колежката си. Та въпросът сега е оправдаваме ли този господин? Честно казано, аз като мъж не бих могъл да го оправдая, предполагам, че дамите ще са по-критични и от мен. Може ли липсата на интимност и то поради медицински причини и заради живота на бъдещото си дете, да те подтикне да постъпиш така с любимия си човек? Лично според мен това е напълно егоистична постъпка и нещо, което не бих могъл да оправдая или да простя. Дори и съпругата му да не беше бременна и просто да отказва близост със съпруга си също не бих го оправдал, когато нещата не вървят, по-добре пътищата да се разделят и да се избегнат подобни сцени.

Все пак, както се казва всеки сам си носи кръста. Дали този човек ще може да спи спокойно и да продължи живота си без угризения си е лично негов избор. А подобни истории могат само да ни научат до какво може да доведе едно на пръв поглед невинно решение.