Моментът, в който осъзнах, че нещо сериозно се е променило, беше когато в рамките на година вдигнах бюджета си за седмичен пазар с над 40%, а торбите станаха по-леки. Не говоря за органик продукти, екзотични неща или някакво глезене. Говоря за яйца, хляб, месо и мляко. През 2022 и 2023 България влезе в топ 3 по инфлация в ЕС. И не говорим за някаква абстрактна статистика – говорим за реален спад на покупателната способност.
Средната заплата расте, но не наваксва. Да, официалните данни казват, че средното възнаграждение вече е над 2000 лв. в София, и около 1400–1500 в страната. Но когато основни хранителни продукти се вдигат с 30–70% в рамките на година, тези числа изглеждат кухи. Защото реално сега купуваме по-малко с повече пари. И това е най-коварното лице на инфлацията – тя краде без да се усеща веднага.
През 2023 г. в България храните бяха с най-висока инфлация в ЕС – над 16%. Това е двойно над средното за еврозоната. В същото време, данъчната тежест за малкия бизнес и самонаетите лица остана висока, субсидиите и помощите бяха зле таргетирани, а реформите в енергийния сектор се влачеха. Резултатът? Хората търсят начини да оцелеят, а не да живеят.
Тази икономическа тревожност има пряк ефект върху политическите нагласи. На последните избори видяхме рязко люшкане между формации – протестен вот, наказателен вот, апатия. Доверието в правителства пада, политическата стабилност липсва, а с нея и дългосрочните решения за справяне с инфлацията.
На фона на всичко това се появиха и типичните български “адаптации”:
– купуване на едро, дори от по-бедни домакинства;
– пазаруване в чужбина (особено край границите);
– увеличен интерес към кредити, особено бързи;
– повече хора се връщат към домашно производство – буркани, замразени зеленчуци, отглеждане на подправки на терасата.
Инфлацията не просто променя бюджета ни – тя променя поведението ни. Става тема на разговор, фактор в избора на работа, причина да отложиш ваканция или да приемеш втори ангажимент. А политиците, вместо да говорят за истинска структурна промяна, още плашат с еврозоната или се хвалят с минималната заплата, все едно това е универсалното решение.
В крайна сметка, инфлацията в България не е просто икономическа криза. Тя е огледало – на липсата на визия, на неравенствата между регионите, на неспособността на институциите да реагират бързо и умно. А ние, хората, се приспособяваме. Но и това има граници.
