Знаем, че през зимата трябва да обръщаме по-голямо внимание върху грижата за здравето си. Оказа се обаче, че от подобно внимание има нужда и телефонът ни, който също е изложен на неблагоприятните метеорологични влияния. През студените месеци, може би сте забелязали, че телефоните се държат странно на моменти. За това си има логично обяснение и сега ще ви разкажа за него.

Телефоните са направени да работят идеално при определени условия, сред които от значение е и външната температура. Четох, че различните модели имат различни изисквания за минимална и максимална стойност на градусите. В противен случай, устройствата не работят добре. Apple например препоръчват на своите потребители да не използват телефона си, ако температурата надвишава 35 градуса или пък е паднала под нулата. Разбира се, малко хора знаят тази информация, а и дори да са наясно, рядко спазват препоръката. Представете си приказна снежна картина от някой планински курорт, температурите си минусови, но как да не направите снимка за спомен?

Последствията от неспазването на тези съвети се отразяват основно върху батерията и дисплея на телефоните. При по-осезаем студ, електролитната течност в батерията кристализира, което води до скъсяване на живота й. Ниските температури влияят също на дисплея на телефона, като го правят доста по-чуплив.

Затова, ако искаме да предпазим устройството си, докато сме навън може да го изключим или да го държим в специални кейсове за зимни условия. Те са препоръчителни и при зимните спортове или планински преходи.

Здравейте, приятели. Днес ще ви представя един казус, с който се запознах отблизо през изминалите месеци. Може би вече съм ви споменавал, че обмислям да закупя малък имот в село Лозен, където със семейството ми да прекарваме почивните дни. Защо избрах Лозен ли? Мястото хем е близо до София, хем е спокойно. Чистият планински въздух и красивите гледки са лукс, от който не бих са отказал. Ето защо, информацията, че в околността предстои да заработи производствена база на компанията „Насекомо“ , ме мотивира да науча повече за нея.

Признавам, че дотогава не бях запознат с дейността на дружеството, затова започнах да търся информация. Попаднах на доста коментари в интернет и така разбрах, че предстои информационна среща за жителите на Лозен. Отидох на място да проверя за какво става въпрос. На срещата присъстваше лично и мениджърът на „Насекомо“ Ксавие Марсенак. Успях да си отговоря на всички въпроси, които ме интересуваха. Искам да споделя наученото и с вас, тъй като за мен това беше ценен урок – не бива да бъдем предубедени към новото и непознатото, защото в повечето случаи промяната води към по-добро. Уверете се сами в следващите редове.

Накратко „Насекомо“ е сред все още малкото компании в световен мащаб, които придобиват протеини от насекомите black soldier fly (черна муха войник). Тези мухи се отличават с краткия си жизнен цикъл, около 4 дни, като през това време натрупват запаси. Те не са вредители и не разнасят зарази. Ето защо са одобрени от Европейския съюз за отглеждане за животновъдни и земеделски нужди и се приемат за един от най-добрите агенти за биоконвертиране.

След като бъдат стерилизирани и изсушени, от ларвите се получават масло и протеини. Те могат да се използват като основни компоненти за храна за животни, за козметични и фармацевтични продукти, за фураж на селскостопански животни и за биотор в земеделието.

От компанията подробно разясниха процеса за развъждане на ларвите. Те ще се отглеждат в плътно затворено от всички страни пространство, което от своя страна ще е в затворена зала без прозорци и с високо ниво на био сигурност. Принципът е „затворена стая в затворена стая“.

Неприятни миризми няма да има благодарение на иновативните технологии, които ще се използват в демонстрационния център. Един от мениджърите в „Насекомо“ обясни, че миризмите директно ще бъдат неутрализирани. Той даде пример с други производствени бази в европейски страни, които са построени в населени места и работят без проблем за населението и околната среда. Все пак, подейства ми успокояващо, че демо-центърът съвсем не е в Лозен, а е на около 900 метра от първите къщи в селото.

Европейските компании за отглеждане на насекоми от Франция и Холандия вече са световни лидери, а дейността им е подкрепена от известни личности, сред които и актьорът Робърт Дауни Джуниър. Научавайки всичко това, се запитах какво ни спира да приемем демо-центъра на „Насекомо“ като една добра възможност не само за компанията, но и за нас и нашето поколение, което ще трябва да се справя с проблемите, завещани от цивилизацията ни – като глад и климатични промени.

Здравейте отново. Продължавам темата за привлекателността и какво ни кара да изглеждаме такива в очите на другите. Според мен красотата се оценява първоначално, а привлекателността идва след нея. Защото, както вече споменах в предишния си блог, тя е комплексна и обхваща много повече от външния вид. Следователно терминът може да се прилага за много различни неща. Например, според качествата, които притежава, човек може да бъде атрактивен и за пазара на труда, без да блести с най-красивата външност.

Привлекателността също играе голяма роля при избора на приятелско обкръжение. Обикновено избираме хората, с които сме в хармонични отношения, пасваме си и се разбираме лесно, допълваме се. Приятелите често са на една „вълна“ и споделят еднакви интереси.

Надеждността, услужливостта, уважението и толерантността в дългосрочен план са по-важни и по-привлекателни в човешките взаимоотношения от външната красота. В това се крие тайната за всеки индивид: Всеки има шанса да повлияе положително на своята привлекателност, независимо от външния си вид, само чрез поведението си.

Интелектът също оказва голямо влияние върху привлекателността, защото има силен ефект върху общуването с другите. Разговорите, които надхвърлят времето изискват определена дълбочина. Може да работим върху нашата привлекателност чрез придобиване на богата обща култура или специфични знания и по този начин не само в лични разговори, но и в професионален контекст да изпъкнем сред останалите.

Кое прави един мъж да изглежда привлекателен в очите на другите и особено за нежния пол? Известно е, че той трябва да бъде вежлив, да се облича добре без да следва сляпо всяка модна тенденция, да има стил и класа, които да го правят разпознаваем и да му придават индивидуалност.

Той трябва да изглежда зрял и същевременно млад по дух и динамичен. Очарователно и красноречиво, той може да маневрира чрез разговори във всяка ситуация, но също така знае кога е по-добре да замълчи. Самочувствието му не е нито прекомерно, нито твърде ниско. На пръв поглед излъчва известна сигурност. В замяна той не се страхува да влиза в контакт с непознати, да учи нови неща и да ги прилага.

Припознавате ли се на 100 процента в този образ? Не? Няма проблем, защото както красотата, привлекателността е субективна, чисто и просто въпрос на предпочитание и вкус. Следователно не може да бъдем еднакво привлекателни за всички.

Красотата е в очите на наблюдаващия. Това важи във всички сфери на живота, включително и за хората. Срещаме някого и веднага в ума ни проблясва, че е красив. Животът обаче ни учи, че външността не е всичко. Напротив.

Всъщност красотата може да бъде много разочароваща, когато открием, че човекът няма какво друго да ни предложи, освен добър външен вид. Случвало ви се е, нали? Например и най-красивият човек (независимо мъж или жена) изведнъж могат да загубят своята привлекателност, щом отворят уста. Затова обръщаме внимание и на други качества, а привлекателността явно е комплексна.

Дори и да сте като мен – все още да не сте гледали новия хитов сериал на Netflix, то поне сте чували да се говори за него. И как иначе – по официална статистика, корейската продукция е гледана от над 111 000 000 акаунта по цял свят и то само около месец след излизането си.

От всичко, което съм прочел за сериала, знам, че се фокусира изцяло върху една доста позната за всички ни тема – игра за оцеляване. Не малко продукции са залагали на тази класика (Игрите на глада, 13 гряха, последната част на Чистката и още, и още …), но явно продължава да бъде актуално и да буди интереса на хората по цял свят.

Не мисля да се спирам върху сюжетното действие – просто, защото бих говорил на база прочетени, чути и обсъждани неща, но не да го видя сам с очите си. Пък и вярвам, че повечето от вас вече го гледат и ще бъде безсмислено.

Интересува ме друга тема обаче. Защо манията по продукцията е толкова голяма? Нима на хората ни харесва да гледаме как се унищожаваме един-друг, как се борим за собственото си оцеляване, как сме способни на всичко в името на парите или как едни управляват други и се забавляват по всевъзможни извратени начини с човешките съдби?

Знаете ли кое мен лично ме шокира повече? Интересът от страна на подрастващите. Четох, че в социалните мрежи, а и в училищата все повече младежи и деца пресъздават игрите от сериала и също като там има оцелели и … загинали. Нормално ли е да допускаме това? Осъзнават ли младите какво всъщност правят или пък увлечени от голямата кукла и пъстрите цветове в продукцията, наистина приемат всичко за детска игра?

Какво е вашето мнение за сериала и неговото влияние?

Да, няма грешка в заглавието, нито пък е някаква шега. Всъщност става дума за туристическа онлайн платформа – Big 7 Travel – според която плажът на Златни пясъци е избран от летуващите за един от най-добрите в света.

Курортът на родното Черноморие заема почетната 38-а позиция в Топ 50 на плажовете за Лято 2021, като се нарежда дори пред плажа Ипанема, намиращ се в Рио де Жанейро. Златни пясъци е и единственото българско присъствие в класацията.

Вдъхновен от тази новина, реших да потърся повече информация за известния ни курорт. Признавам си, че не съм го посещавал от доста години, просто защото с времето започнах да предпочитам по-спокойни дестинации и планински почивки. Смятам обаче това лято да разнообразя и отделя няколко дни за почивка на морето.

Припомних си, че Златни пясъци е един от най-големите и най-старите курорти на Черно море. Не е тайна и от къде идва името му – разхождайки се по плажната ивица, ще се натъкнем на толкова фин и жълт пясък, че ще имаме чувството, че ходим върху златен прашец.

Освен това, територията около курорта е известна със своята красива флора, затова и е обособена като Природен парк. Не липсва и културно-историческо наследство. Четох, че може да бъдат открити както находки от Античността, така и от късното Средновековие.

Затова, ако още не сте решили къде да прекарате лятната си почивка, може би тази класация ще ви помогне малко в избора.

В списъка попадат още гръцките Псару на остров Миконос и Елфониси на остров Крит. Мястото си в класацията са намерили и хърватските плажове Златни рат на остров Брач, както и Ягодна в Хвар.

За много компании мечтаният служител трябва да има международен и практически опит, да говори поне два чужди езика, да има ИТ умения, да бъде мотивиран, с хъс за работа и развитие и разбира се – да бъде млад. Стремейки се към съвършено представяне в CV-то си, много кандидати си приписват качества и опит, които не притежават. В даден момент обаче, всичко излиза наяве и създава излишни главоболия и за работодателите и за служителите. Затова извадих две причини, защо е добре да бъдем себе си в автобиографиите за кандидатстване.

Първо – Никой не е перфектен. HR мениджърите също знаят, че изискванията в някои от обявите за работа са формулирани по почти утопичен начин. Почти никой не успява да демонстрира висока степен с международен опит, стажове и социална ангажираност, завършена в рамките на стандартния период на обучение и то на 20-годишна възраст. Едва ли всеки служител с повече от 15 години професионален опит може да има пълна и напълно ясна автобиография. Така че да не бъдем твърде строги към себе си. Разбира се, трябва да се уверим, че отговаряме приблизително на профила на изискванията в обявата за работа, която сме избрали. Ако обаче не може да отбележим едно или две от десет изисквания перфектно, не трябва това да ни попречи да кандидатстваме.

Второ – Краката на лъжата са къси. Мениджърите от различни компании се познават, особено в един и същ бранш. Затова не е необичайно да се питат за кандидатите, преди да бъдат наети. Следователно неточната информация в автобиографията обикновено се разкрива по-бързо, отколкото кандидатите могат да си представят. Ако все пак се случи, това обикновено води до незабавно отхвърляне от процеса на кандидатстване. Нещата могат и да се влошава, ако вече сме били наети, поради неправилна информация.

Затова е нужно да бъдем себе си. Да заявим наистина в какво сме добри и какво може да правим, какъв е нашият опит. В крайна сметка е по-добре и за двете страни, ако изградим честни отношения от самото начало.

Обичате ли супа? Пилешка, зеленчукова или крем – аз лично мога да включвам всеки ден в менюто си. Оказа се обаче, че супата е не само предпочитано ястие през зимните дни, но е и сред най-добрите и полезни храни през лятото. За това си има обяснение и медицински експерти ни го дават.

Според тях, заради горещината губим чрез пот много витамини, минерални соли и вещества, съдържащи азот. А една хубава топла супа може да ги възстанови напълно. Противно на очакванията, специалистите я препоръчват най-вече и когато температурите надминат 30 градуса. В тези моменти трябва да приемаме много водоразтворими витамини, минерали, пълноценни протеини и по-малко храни с наситени мазнини. Ето защо супите отново са идеалният избор.

Сигурно знаете или пък сте чували, че през лятото е добре да приемаме топли напитки. Така се получава уравновесяване на температурата на външната среда и тази на тялото. Това пък от своя страна съдейства за по-малкото количество загуба на течности от организма. Същото важи и за супата. Тя трябва да се приема топла, не гореща, което всъщност постепенно ще ни окаже и охлаждащ ефект.

Хубавото е, че супа може да направим почти от всичко. През лятото се намират сезонни зеленчуци, които освен полезни, са и изключително вкусни. В днешно време кулинарията ни предлага какви ли не разновидности и подробни рецепти за супа. Трябва само да изберем по наш вкус, да приготвим и да се заредим със здраве.

Музиката е цяла вселена. Тя носи емоции, събужда чувства и определено може да повлия на настроението. Поне при мен, а вярвам и при повечето от нас. Пускаме си музика когато почиваме, пътуваме, спортуваме или празнуваме. Но ако става въпрос за музика по време на работа?

Някои хора се концентрират по-добре, когато радиото е пуснато. Други обаче, включително и аз, се разсейват и не могат да свършат максимално добре ангажиментите си в офиса. А когато в стаята има хора и от двата типа, това може да доведе до конфликт. Така възниква въпросът дали може да работим по-добре на постоянен музикален фон или това ще има отрицателен ефект върху концентрацията ни?

За да си отговорим заедно на този въпрос, извадих информация за предимствата и недостатъците от музиката на работното място. Нека ги видим и всеки сам да прецени към коя страна клони.

Едно от предимствата, което е доказано, е, че включването на радиото на работа има положителен ефект върху производителността и креативността на служителите. С други думи – вършим си работата по-бързо и имаме по-добри идеи.

Не е тайна, че слушането на музика ни прави щастливи и спокойни. За да продължим да работим добре, избраните музикални произведения трябва да бъдат с повече мелодия и по-малко текст или на чужд език. Така няма да се фокусираме върху тях, за сметка на задачите си.

Разбира се, всеки има различен музикален вкус, затова слушалките са идеалното решение. С тях може да слушаме каквото пожелаем и на каквато сила искаме. Това е особено полезно, ако не искаме да безпокоим останалите колеги.

До тук добре, но има и някои минуси. Например недостатък на слушането на музика на работното място е, че комуникацията помежду ни е ограничена. Има смисъл да работим само със слушалки и да ги сваляме при изпълнение на конкретна задача, която изисква да се фокусираме.

В големият офис някои хора се нуждаят и от абсолютна тишина по време на работа, за да се концентрират върху важни неща или да си спомнят нещо. Ако музиката постоянно звучи във фонов режим, способността ни да се концентрирате в крайна сметка ще отслабне.

E, какво е вашето мнение?

Знаете ли какво свързва личности като Обама, Опра и Кейти Пери? Всички те се доверяват на така наречените дъски на желанията, с които се мотивират и предизвикват успеха си. А вие чували ли сте за тях?

Принципът им е много прост, но явно доста ефективен. Дъската на желанията всъщност представлява колаж от нашите мечти, цели и желания. Те са представени посредством вдъхновяващи цитати, изрезки от списания, картинки или саморъчно написани върху лист.

Какво? Не ви звучи сериозно ли? Всъщност има научно обяснение за всичко. Според него, мозъкът ни е устроен така, че да възприема по-добре и да обръща по-голямо внимание на визуалното представяне, отколкото на думите. Следователно, колкото по-дълго време отделяме в съзерцание на дъската и колажите върху нея, толкова по-целенасочени ставаме към постигането на заложените неща. Те се превръщат в наша мисия и ценност, към които да се стремим. Тоест, желанията се трансформират в действия.

Някои учени смятат, че визуализирането на желанията ни действа като плацебо ефект. Затова колкото повече вярваме в успеха си и визуализираме желанията си, толкова повече усещаме положителния ефект и вкуса на реализирането. Мозъкът ни не прави разлика между въображение и реално преживяване, затова е важно да визуализираме и самия процес до достигане на заветната цел.

Важно е дъската да бъде позиционирана така, че винаги да бъде пред очите ни. Така постепенно ще свикнем с изображенията върху нея и ще премахнем страха от неизвестното и новото. Плановете и идеалите ни няма да ни се струват недостижими и ще бъдем мотивирани да работим за тяхното осъществяване.

Зимата си отива и постепенно отстъпва място на пролетта. С други думи, идва любимото ми време от годината за разходки из гората и лек туризъм. Навън не е нито студено, нито горещо, природата се събужда отново за живот и те изпълва с надежда и мотивация да последваш този пример. Звучи чудесно, нали? Но как да накараме и децата да заобичат пролетните разходки в гората? С игри, разбира се. Ето моите добри съвети за малко семейни приключения сред природата.

За много деца събирането на съчки е едно от любимите занимания в гората. Затова оставете ги да се роят, за да намерят много специални екземпляри. Тук децата измислят най-добрите идеи. Пръчката не е просто пръчка. За някои хлапета е опасна змия, с която се борят, за други пък е магически жезъл. Децата обичат да вдъхват живот във всякакви неодушевени предмети и повярвайте, дори една пръчка може да задържи вниманието им и да ги потопи в забавни игри.

Абсолютната класика сред горските игри вероятно е изграждането на къщичка от естествени материали. Природата предлага всичко необходимо за това. И както при истинското строителство на къщи, на първо място строителната площадка трябва да е на прав терен. След като това е направено, нещата започват да се случват лесно и бързо. Независимо дали е украсена с тревиста растителност или ранни цветя, дали е издигната от дълги пръчки и покрита с плат, всяка горска къща има свой чар.

И тъй като истинските туристи винаги носят със себе си вкусна храна, може да отпразнувате преместването си в новия дом с пикник.

Снимането на продукти е забавно … първите няколко пъти. Но, ако не сме запознати с основата на продуктовата фотография, тази дейност често ни отнема много време. В крайна сметка се оказва, че сме направили много снимки, някои от различни ъгли, други пък са прекалено еднотипни и не показват същността на продукта.

В тази връзка, в предния си блог започнах темата за набиращите популярност онлайн магазини и колко важни са правилните снимки за тях. Затова ако имате такъв магазин или искате да си направите, трябва да знаете няколко лесни и ефикасни съвети за това как да снимате стоката си. Така ще можете да покажете на клиентите си какво предлагате и отговаря ли то на изискванията им.

Започваме със снимки тип миниатюра. Доказано е, че цялостната картина на продукта работи чудесно като миниатюра и ще насърчи хората да кликнат върху цялостната гама, за да я разгледат. Това значи да заснемете продукта си от разстояние, за да хванете цялостния му образ. Също така е добра алтернатива, ако в бъдеще се наложи да печатите артикули като флаери, картички или други рекламни материали.

Следващия тип снимки са тези, които трябва да бъдат заснети отблизо. За тях трябва да се използва режим макро, ако камерата или смартфонът го имат като опция. Така ще може да се приближите максимално до обекта, като заснемете детайлите и качеството, на които потребителите да обърнат внимание.

Изображения, които показват реалните размери на предлаганите продукти са особено популярни. Например как стои някоя дреха на манекен или как изглежда часовник на ръката. Важно е да покажете на клиентите си и задната или долната част на продукта. Целта е да възпроизведете това, което бихте видели, ако го имате пред себе си на 360 градуса.

Завършващ детайл е и да покажете как изглежда продуктът в подаръчна опаковка или в кутията, която ще пристигне. Така цялостната визия, показваща го в различни мащаби и приложения, може да бъде последният тласък на клиентите да кликнат върху бутона „Добавяне в кошницата“.

Онлайн магазините набират все по-голяма популярност. Те са удобни и безопасни. Само с няколко клика потребителите имат възможност да разгледат пълната гама от предлагани продукти и да направят своята поръчка. Що се отнася до онлайн продажбата обаче, има няколко неща, които са от значение, сред които е и снимковият материал на продуктите.

Те разказват историята на цветовете, текстурата, размера и формата на предлаганите продукти и могат да се носят или използват. Показването на продукта „в действие“ помага на клиентите да си представят какво биха могли да направят, ако закупят стоката, което пък от своя страна увеличава вероятността за продажби.

Ето защо, ако имате собствен онлайн магазин или имате намерение да започнете такъв, си струва да отделите малко време, за да разгледате снимките си и да създадете своя страхотна галерия. Дори не се нуждаете от професионален апарат – повечето съвременни смартфони са достатъчно добри за тази работа. Ето няколко съвета как бързо да направите добри снимки.

Най-важният компонент на страхотната снимка е осветлението. Винаги снимайте на дневна светлина, когато е възможно – освен ако нямате достъп до професионално студио, където условията на дневната светлина могат да бъдат възпроизведени.
Златното правило е да снимате далеч от източника на светлина. Тоест, когато светлината влиза през прозореца например, застанете между него и вашите продукти, като внимавайте да не хвърляте сянка.

Ако имате малко естествена светлина – често срещан проблем през зимните месеци за хората, които работят през деня – може да опитате да поставите няколко LED светлини около зоната на снимане и да използвате пергамент или копирна хартия, за да разсеете светлината.

Нежният пол е мистерия. Казват нещо, ние разбираме съвсем друго. Правят нещо, ние пак си правим различни изводи. Неслучайно казват, че сме от различни планети. Но има и начин да се опитаме да разберем дамите чрез езика на тялото.

Нито една жена първоначално няма да ви каже какво точно мисли за вас. Чрез някои свои действия обаче, жените могат да покажат кога проявяват интерес, кога са влюбени и кога трябва да стоите на разстояние.

Петте признака, които издават, че тя е влюбена или има интерес:
– Докосва ви леко по ръката или рамото;
– Задържа погледа си върху вас и зениците й са разширяват;
– По време на разговора тя е с отворена позиция на тялото;
– Тя ви слуша внимателно и докато говори много често жестикулира с ръце или си играе с косата си;
– Сама търси контакт с вас и често пренебрегва обаждания или нотификации на телефона си, за да не прекъсвате диалога си.

За да избегнете неудобни ситуации обаче и да разберете ясно, че тя не се интересува от романтична връзка с вас, следете ако:
– Не задържа погледа си върху вас, спазва дистанция и положението на тялото й е с кръстосани ръце и крака;
– Играе на мобилния си телефон, разсеяна е и си намира повод да прекрати разговора или срещата с вас;
– Тя не е впечатлена от вашите истории и стиска устни, когато не говори.

Имали ли сте вече опит с езика на тялото при жените?

Есен е! Облаците се движат в небето, вятърът подухва, а листата танцуват своя вихрен танц във въздуха. Сега е идеалното време за полет с хвърчило. За да полети то, трябва преди всичко да има вятър. Големите площи също са подходящи. Така че не е изненадващо защо широките плажни ивици са популярни места за полети във въздуха на всякакви летящи предмети – хвърчила, балони, дори фризби.

Това, което на пръв поглед изглежда като детска игра обаче, е свързано с много работа. Освен правилното местоположение, посоката на вятъра, позицията и линията на хвърчилото заемат важна роля по време на излитане.

Само чрез перфектното взаимодействие на всички компоненти летящ обект може да се издигне във въздуха, без да има проблеми. Затова избрах за вас най-важните съвети за безпроблемното пускане на хвърчило. Нека ги видим:

  1. Първо намерете голяма поляна, открито поле или празен участък преди вашето хвърчило да излети. В рамките на 600 метра не трябва да има влакови релси, пътища или сгради.
  2. Обърнете внимание на посоката на вятъра. Най-добре стойте с гръб към вятъра. Дръжте хвърчилото на земята така, че носът му да е обърнат към вятъра.
  3. Ако е много ветровито, линиите на хвърчилото могат да се врязват в кожата при управление или просто придържане. Най-добре е да защитите ръцете си или тези на детето си с тънки ръкавици.

Здравейте, приятели! Как сте? В предната си статия започнах темата за мимиките, като ви предлoжих и няколко примера, чрез които лесно да разгадавате емоциите и мнението на хората. Сега продължавам темата, като реших да споделя малко информация и за жестовете.

Комбинацията от мимики и жестове изгражда езика на тялото и е ефективно средство за невербална комуникация.

Жестовете и мимиките често си „играят“ заедно и се допълват, но понякога сигналите, които дават, може да се различават. Това обикновено е в случай, когато човек има вътрешен конфликт със себе си. Също може да се приеме като знак, че вашият събеседник лъже или иска да скрие нещо. Може би вече сте срещали човек, който сякаш се усмихва насила, а езикът на тялото му говори съвсем различно.

Така например ако искате да подобрите собствените си мимики, за да изглеждате по-убедителни, трябва също да тренирате и жестовете си. Само тогава езикът на тялото ви ще стане ефективен и ще подчертае съдържанието на думите ви.

Отделните изражения на лицето като взиране или мръщене могат да бъдат важни сигнали, но в крайна сметка цялостното впечатление винаги е решаващо. Само един жест не казва всичко. Например честото мигане може да бъде признак на напрежение или нервност. Въпреки това, би било напълно погрешно да се приема за чиста монета, че е така. В края на краищата, вашият събеседник може просто да има сухота в очите или алергия и за честото мигане да има друго обяснение.

Ето защо винаги важи следното: общата картина е решаваща. Ако човекът, с когото говорите често избягва зрителен контакт и говори с нисък глас, той или тя вероятно чувства несигурност. Един сигнал рядко е решаващ, затова картината винаги трябва да се състои от няколко детайла. Също така се запитайте дали израженията на лицето имат смисъл в контекста на това, което се казва.

Мимиките са всички онези движения на лицевите мускули, чрез които изразяваме своите емоции. Например една спонтанна усмивка или пък намръщване говорят много по-красноречиво от думите. Затова не е и чудно, че има и изкуство – пантомима – където актьорът или мимът разиграва цяло действие само с изразите на лицето си.

Мимиките са изключително разнообразни. Има около 3000 различни изражения на лицето, като някои изследователи дори твърдят, че броят им стига до 10 000. Разбира се, не е нужно да знаем и разпознаваме всички тези вариации, а и не мисля, че е възможно. Но някои основни модели са важни, за да тълкуваме правилно чувствата и намеренията на човека отсреща.

По принцип всеки може да тълкува мимиките. Ученият Пол Екман дори доказа през 60-те години на миналия век, че хората могат да изразят и разберат седемте основни емоции: радост, гняв, страх, отвращение, тъга, изненада и презрение навсякъде по света. Но мимиката не винаги отговаря на действителното емоционално състояние на другите хора.

В повечето случаи от ежедневието си общувате с хора, които са искрени и не крият нищо от вас по време на разговор. В тези ситуации, ако просто обърнете малко повече внимание, можете да прочетете много по изражението на лицето им. Ще ви дам няколко примера:

Повдигнати вежди: Ако събеседникът ви повдига веждите си, то той изразява изненада или скептицизъм. Ако повдига само едната си вежда, това значи, че той подхожда малко подигравателно към разговора.

Намръщване: Дори леко набръчкано чело показва скептицизъм или неодобрение. Ако челото е гладко, а изражението спокойно, то човекът проявява интерес и приятелско отношение.

Избягва контакт с очите: Това е сигурен знак за несигурност и е възможно човекът отсреща да лъже.

Взиране: От друга страна, прекомерното взиране говори за доминиращо поведение или дори заплаха.

Усмивка: Има много различни форми на усмихване и всички те могат да кажат нещо различно. Усмихнатите хора могат да изразяват радост, да преиграват, да показват арогантност или присмех.

Коя част от деня ви е най-неприятна? За мен определено това е сутринта. Досадната аларма прекъсва най-сладкия ми сън, а ранното ставане хич не ми е по вкуса. Сутрешният ми ритуал не минава и без задължителните „още 5 минути“ в мекото легло. Следва отричане, след което примиряване и най-после събирам сили да се измъкна из под завивките. После планът е ясен – душ, кафе, транспорт, а 5-те „откраднати“ минути често ми се връщат под формата на закъснение за работа. Познато, нали?

Оказа се, че за стресовите сутрини, освен звука, с който алармата ни звъни, значение има и бутонът за нейното отлагане. Нека ви разкажа на каква информация попаднах и ще разберете за какво говоря.
Казват, че денят се познавал по сутринта, тогава представете си какъв ден ви очаква, ако първото нещо, което чуете сутрин е стресираща, досадна и силна мелодия. Този тип събуждане, освен че причинява сърцебиене, обърква мозъка ни и е основна причина за сутрешната умора. Противно на очакванията, че досадният звън е по-ефективен за събуждане, нови изследвания сочат, че приятните, нежни мелодии имат в пъти по-благоприятен ефект. Любима песен например, хем ще ви вдигне от кревата, хем ще повдигне и настроението ви.

Да се върнем на бутона за отлагане на алармата. Експерти сочат, че този навик дори може да влоши здравето ни. Причината е, че така изпадаме в сънна инерция. Това е вид замайване и на ума, и на тялото ни, което продължава до половин час. Научното обяснение всъщност казва, че с отлагането на алармата даваме фалшиви сигнали на тялото си, което се подготвя за дълбок сън. Внезапното събуждане след няколко минути пък води до стрес за организма и неразположение.

Затова още тази вечер сменете звука на алармата, не натискайте бутона за отлагане и направете сутринта си една идея по-приятна.

Критиката е възприемана почти винаги като нападка, обвинение и изтъкване на слабите места в работата или друга сфера от живота. Не е изненада, че никой не обича да бъде критикуван. Аз също съм от хората, които много трудно приемат критика, дори тя да е основателна. Първоначалната ми реакция винаги е остра, с цел самозащита, а след това започвам да се оправдавам, което в немалко случаи води до по-задълбочен конфликт.

С течение на времето разбрах, че е важно да не приемам отправената към мен критика лично, а да се вслушам в нея и да се опитам да бъда по -добър, по-ценен и по-отборен играч.
Колкото и клиширано да звучи, професионалната критика може да бъде много градивна, но първо трябва да се научим да я приемаме и разбираме по правилния начин. Например едно от най-важните неща е, да не показваме първосигналната си реакция. Най-добре е да замълчим за няколко секунди преди да отговорим, за да запазим спокойствието си и да не кажем нещо, за което ще съжаляваме.

Трудно е, но е полезно да изслушаме цялата критика. Ако имаме въпроси, не е срамно да ги зададем или да се опитаме да обсъдим възможните решения на проблема. Колкото повече знаем за критиката, толкова по-голям шанс имаме да се възползваме от нея.

И на последно място, но не и по важност, хубаво е да се поставим на мястото на критикуващия. Това също не е лесна задача и е напълно възможно човекът срещу нас да се притеснява или да е нервен, че води подобен разговор. Ето защо е хубаво да се изслушваме спокойно, да се разбираме едни-други като зрели хора и да проявим професионализъм, за да потръгнат нещата в правилната посока.


Магични приказки, невероятни филми, прекрасни книги с добър и щастлив финал – всеки един от нас е попадал на тях. Опитвайки се да ги приложим в действителния свят, се оказва, че нещата не са толкова розови и не винаги всичко е така радостно. Не знам дали е късмет или просто чудо, но аз се сблъсках с подобен случай като от филм и вече мога да кажа, че всичко е възможно.

По време на пандемията, изпаднах в тежко финансово състояние, което се отрази на мен и семейството ми. Четохме различни съвети за планиране на бюджета, за спестяване и изобщо за начина ни на живот. Определено успяхме да оптимизираме нещата, но финансите все не стигаха.

Така достигнахме до извода, че ни трябват допълнителни доходи. Аз и съпругата ми започнахме да си търсим надомна или почасова работа. И познайте – от никъде не ни позвъниха. Кандидатствахме по общо 12 обяви и нищо. Не се добрахме дори и до телефонно обаждане. Стана ни чудно, защото сме образовани, имаме постоянна прилична работа, но явно не сме достатъчно добри за почасовия труд.

Вече опитали всички варианти и изпаднали в безизходица, решихме да поискаме пари назаем от родителите на жена ми. Аз не желаех да се стига дотам, защото не бе редно. Ние сме здрави, млади, а да не можем да се справим с подобна финансова ситуация.

И тук се случи чудото. Мой приятел от ученическите ми години ме потърси, за да се видим. Изненадах се от обаждането, но приех. Оказа се, че точно в този момент на криза моят познат иска да стартира бизнес и му е необходим човек, който да му изгради стратегия, визия, мисля и изобщо някакъв план за действие. Тъй като това е специалността ми, веднага приех, а и парите бяха добри.

Вече започнах работа по проекта и получих първите си допълнителни пари, които успяха да запълнят бюджетната ни дупка. По мои изчисления след 3 месеца вече сте ми си „стъпили на краката“.

Не е ли чудо човек, който не си виждал от години да те потърси за точно твоята работа и да ти предложи прекрасна оферта, в точно най-трудния за теб момент? За мен е. И вече ще вярвам в историите с щастлив край, защото могат да се случат на всеки, дори и на мен.

Напоследък все по-често чувам в разговори думата „вайръл“. Оказа се, че е нов термин, който се налага от английския език и се използва най-често в сферата на маркетинга. На български се превежда като „вирусно съдържание”, разпространяващо се широко в интернет – социални мрежи, имейли, съобщения и други.

С изобилието ни от възможности благодарение на онлайн пространството споделянето на идеи и информация е осъществимо само чрез един бутон. Точно затова е лесно да се разпространи „вирусно съдържание“. По-сложно обаче е създаването на такъв тип вайръл материал, който да привлече вниманието на медии, блогъри и потребители.

Вирусните съдържания обикновено са тези, които влияят емоционално или работят много добре в търсенето и представянето на прозрения и гениални идеи. Те са предимно с хумористичен характер и не се раждат с намерението да станат вирусни. Могат да бъдат представени под формата на видеа, снимки, колажи и каквото още може да създаде онлайн човек.

Повечето от този тип съдържание е създадено от потребители, които не са световно известни и които просто споделят части от живота си. Те нямат предварително намерение тяхното съдържание масово да се разпространи. Основно са водени от мисълта, че темата си заслужава да бъде споделена с приятели или познати. И точно тук е разковничето, защото първоначалният източник на информация я споделя с хора с подобни интереси и след това те от своя страна я шерват и с други техните познати, които правят същото. По този елементарен кръг се достигат стотици гледания и последователи.

Осъзнавайки ползите от вайръл съдържанието, много компании добавят този елемент в маркетинговите си кампании. Тяхната цел е да създадат материал, който да се споделя от всички. А ако не се справят с тази задача – да открият човек, който може да го направи за тях.

Сещате ли се за борците при великденските яйца? Като дете всеки от нас е искал да има най-силното и непобедимо яйце, което да смаже останалите. Признавам си, че и аз мечтаех за това и когато дойдеше моментът на велика битка, потръпвах коя черупка ще се счупи първа. За да не се чувствам толкова тревожен, прибягвах до хитринки – дървено яйце. Сега ще ви разкажа как и защо обичах да го използвам.

Колкото повече наближава Великден, толкова повече се връщам назад във времето. Спомените за ваканциите на село, за събраното сплотено семейство около трапезата и за безгрижните дни. За мен Възкресение винаги е бил голям и специален празник. Още от дете обичам ритуала по боядисването на яйцата – първото задължително да е червено, после се боядисват по едно от всеки цвят и тогава започва най-интересната част с шарените яйца. След това веднага отделях тези, които ми се струваха, че имат най-здрава черупка. В отличителните белези задължително трябваше да присъства малък размер на яйцето и леко продълговата форма. Предполагам, че и вие сте има конкретни знаци, по които сте си избирали борци.

Когато вече сме се събрали с братовчедите ми и е дошло време за безмилостната яйчена борба, всеки вадеше от скривалището своя шампион и започвахме дуелите. Така една година на Великден моето яйце показа отлични качества и победи всички останали. Струваше ми се нереално. След като станах шампион сред децата, отидох да победя и възрастните. Последа серия от много размазани черупки и се превърнах в героя на празника. С голямо задоволство скрих бореца си, защото всички останали братовчеди искаха да го видях, приличаше им на омагьосано.

Вечерта, когато пак бе време за битки между яйцата, отидох да потърся своето. Оказа се, че скривалището бе разбито и шампионът го нямаше. Разстроих се и изтичах при останалите. Братовчедите ми си признаха, че го намерили и искали да го разгледат, но случайно го изпуснали. И наистина беше така, те бяха искрени и ми се извиниха, но аз бях толкова яростен и не исках да чуя нищо от думите им.

На следващият Великден реших да ги изненадам, за да не могат да счупят яйцето ми. Намерих дървено. Предполагам, че си спомняте, че в онези години дървените яйца бяха много шарени, перфектно украсени и лесно разпознаваеми. Но аз приложих трик – премахнах изкуствената боя и направих нова. Резултатът бе безупречен. Отново бях във вихъра си и чупих яйце след яйце, този път с измама, но все пак шампион.

Когато останалите членове от семейството ми разбраха, много се смяха и ме поощриха за гениалността. Вие имате ли подобни великденски случки?

Спомняте ли си времето на поява на първите масови компютри, а малко след тях и на интернет? Истински фурор и технологии от новото време – това усещах аз, когато започнах да работя с тях. Не ми отне много време да вляза в час и да започна с употребата на всички платформи, които ни се предоставяха.

Първоначалната форма за онлайн комуникация бе e-mail-ът, но тъй като е вид по-официално общуване и изисква известно време за отговор, се въведоха и нови платформи. Една от тях е mIRC. Чрез нея хора от различни части на света можеха да комуникират един с друг. За тази цел трябваше да имат потребителско име и да избират „чат стая”. Характерното за mIRC бе скриптираният език, който позволяваше промени на програмата – на потребителски команди (псевдоними) и на външния вид на mIRC. Това включваше и опцията за автоматична регулация на малка и на голяма буква на определен принцип, точно както е в самото наименование на чата.

Съчетанието на нестандартно подредени латински букви с липсата на правописни норми представи един нов модел на писмена комуникация, който бързо се възприе и реплицира. Важно е да отбележа, че в ранните си години компютрите все още не бяха пригодени за използване на кирилица и това доведе до въвеждане на нов начин за общуване на много от потребителите – смесицата от латински букви с числа. След mIRC този начин на общуване бързо се превърна в мода.

По-късно започваха да се въвеждат и още подобни чат платформи като ICQ. Името произлиза от английската фраза „I seek you“, което се превежда като „Аз те търся““. Тя позволяваше поддържане на връзка само с хора, които знаят потребителско име на използващия, а в случая това е дълъг цифров код. Постепенно тази платформа се замести от Skype, която функционира по подобен начин, но позволява и видео разговори. Въпреки че и двете комуникации предлагат опция за писане на кирилица, много от потребителите продължиха да използват латински букви.

Днес разполагаме с хиляди начини да се свързваме онлайн. Забелязвам, че писането остава все по-назад и се постепенно се измества изпращане на гласови съобщения или видео разговори. Може би това е бъдещето ни – само да говорим.

Филмът „Дуел“ е първият пълнометражен филм на режисьора Стивън Спилбърг. Сценарият е дело на Ричард Метисън, базиран на негов разказ. Премиерата е през 197 1г. Заснет е за 13 дни и е монтиран за 10 дни. Преди излъчването на филма на европейската кино сцена, Спилбърг трябва да заснеме за 2 дни още толкова сцени, колкото са необходими за увеличаване на дължината на филма от 74 до 90 минути.

Сюжетът на „Дуел“ разкрива пътуването на едни средно статистически американец през пустинята, за да пристигне при свой приятел. На иначе пустия път изпреварва един огромен камион, който най-неочаквано започва да се опитва да го убие. Така се поставя началото на нетипичния дуел между човека и опасността. Големят камион е символ на страха, на постоянно дебнещата опасност, на терора, който сме подложени всеки ден. Какво е малката кола (човекът) в сравнение с цял един камион (живота)? Докъде можем да стигнем в битката с живота и на какво сме способни, за да оцелеем? Темата на филма е актуална и днес и това е една от причините той да бъде признат като един от най-добрите филми.

Главният герой Дейвид Ман трябва да се изправи пред страховете си и да се справи с тях. В началото филмът започва с излизането на кола от гараж в обикновена къща в американски квартал и постепенното преминаване на колата от градските улици към излизането ѝ на магистралата, до пътя в пустинята. Този път можем да го възприемем като метафора на пътя на човека в живота, а пустинята – на безпомощността. По пътя човек се среща с множество препятствия, с който обаче трябва да се справи сам. Дейвид бърза, изпреварва камиона, и започва една постоянна надпревара, една гонка на ръба между живота и смъртта.

Тъй като в „Дуел“ липсва пищен сценарии, то кадрите трябва да показват това, което не се казва с думи. Постоянното поглеждане на героя в огледалото символизира неговия страх. Първата му спирка в закусвалнята, когато се чуди кой от седящите на бара с кафяви обувки, видени преди това, се опитва да го убие. Метафора на обърканите мисли се явява и сянката на стената от светещите надписи, която прилича на оплетени въжета.

Мястото, на което Дейвид спира за почивка, когато си мисли, че е избягал от камиона, също не е случайно. Той се паркира до знак „СТОП“, който пък се намираше до линията на влака. Този знак символизира почивката, бягството от действителността. Но след глътка въздух влакът минава и подсеща героя, че трябва да продължи напред. В живота нямаш право на почивка!

По-нататък Дейвид се опитва да се свърже с полицията, за да му помогнат, спира случайни коли, дори дръзва да извика шофьора на камиона, докато осъзнае, че никой не може да му помогне освен самият той, че трябва да дойде решаващият момент, дуелът между него и камиона, между човекът и смъртта, от който само един ще оцелее.

Така стигаме и до решаващата сцена, до обратът, повратната точка, в която Дейвид, решава, че не може да живее вече в страх, че трябва да се отърве от камиона. В тази сцена героят и неговият страх се изправят един срещу друг. В последната секунда Дейвид се спасява, а колата му заедно с камиона падат в бездната. Капчиците кръв, спирането на въртенето на колелата, откъснатото бяло парче на фара от камиона са символ на победата, но и едновременно на това и на края. Ако един оцелее, то друг умира.


С появата на компютрите и интернет навлезе и латиницата. Първоначално новият език за комуникация бе като символ на новост, бунт, нещо, което те прави „готин“.

Той стана особено популярен при тийнейджърите, тъй като разчитането му бе затрудненото от страна на родителите и бе като бариера за навлизане в личното им пространство. Липсата на всякакви правописни и пунктуационни норми паради отсъствието на всички български букви на латиница постепенно стават привлекателни и все повече улесняват провеждането на разговори в мрежата. Латинската азбука за изписване на български думи се превърна в нова „мода“, главно при по-младото поколение, което активно ползва онлайн средата за комуникация.

Желанието за увеличаване на бързината на писане, която би трябвало да наподобява устния разговор, доведе до налагането на готови абревиатури, които спестяват време от изписването им. Така например се приема като утвърдителен отговор „окау“, а за по-кратко – „ок“ или „к“. В речника на новото онлайн поколение попадат „info“- за информация, „pls“- моля те, „ko pr“ – какво правиш, „zdr“ – здравей, „asl“ – години, пол, населено място, „nz” – не знам (която в момента е една от най-грешно изписваните думи). С цел все по-лесното осъществяване на комуникацията и за по-лесното възприемане на емоции, които трудно биха се изразили чрез текст, започваха да се използват емотикони, получени чрез съчетанието на пунктуационни знаци и букви.

Тъй като латинските символи не могат изцяло да обхванат множеството звуци в българския език, се приемат и някои изменение – за „ш“ отговоря „6“, за „ч“ – „4“, за „ъ“-„1“, за „я“ – „Q” и т.н. С навлизането на нови платформи като Facebook постепенно „6“ се замени с „sh”, „4“ с “ch”, „я“ с „ia“ и „ъ“ с “y/a”. Като това се приема за новия, по-модерен стил на писане на латиница. Започна да се получава объркване в общуването на български език в мрежата и всеки използва различни знаци за отбелязване на специфичните букви.

Дори появата на Закон за транскрибирането, въведен през 2009г., целящ да даде норми за изписване на имена и населени места на латиница във връзка приемането на страната ни в ЕС, се опита да уеднакви и речта в интернет. Но реформата е твърде закъсняла за онлайн общуването, защото потребителите вече имат своите изградени навици, които не биха били променени единствено чрез закон.

Все по-голямата употреба на мобилни телефони и комуникацията чрез кратки съобщения, подпомагат ерата на латинизация. Липсата на опция от страна на мобилните оператори за писане на кирилица и съответно по-високите цени на sms услуги при въвеждането й в експлоатация подпомагат за процеса на все по-усиленото разпространение на латински букви. Въпреки че се въведоха кирилизирани софтуери на смарт телефоните, а съобщенията станаха безплатни чрез съответните приложени, използването на латиница надделява, защото е свързана с навиците за по-бързо писане.

Много от потребителите постепенно започнаха да се отказват от този модел на изписване, но несъзнателно продължават да използват латиницата, тъй като клавиатурите им на мобилните устройства или на личните им компютри е фонетична, т.е. всяка българска буква отговаря на латинска. Стандартът BDS остава в историята и се използва главно от хора, които са писали на пишеща машина. Това обезсмисля и създаването на кирилизирана клавиатура от производителите на техника.

В монета писането на български думи с латински знаци е известно като „методица“, шеговита закачка с двамата братя Кирил и Методий, които погрешно се смятат за създатели на азбуката ни днес. В разговорен стил и с още по-голяма насмешка се употребява и терминът „шльокавица“, която се възприема като характерна за нискообразованите хора, които не могат да спазват правописните норми на собствения си език.

Друга характерна особеност, която се ражда под влиянието на онлайн комуникационните платформи, е приемането на нови думи в българския език– дискаунт (уастник в дискусия), даунлоауд (записване на компютърни програми от интернет), селфи (снимка, която си правим сами), атачмънт (прикрепен файл) и др.

„Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка?
Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина“

Целта на следващите редове е да ви провокира да кажете „Не“ на онези неща или хора, за които дълго сте отлагали казването на това „не“. Досега може да ви е спирало доброто възпитание, неудобството и нежеланието да обидите или нараните някой друг.

Но в отчетливото казване на „не“ на нещо се крие и много дълбока и позитивна сила тогава, когато сте наясно защо го казвате. Това е добре не само за вас, но и за човека отсреща, а ако се замислите малко повече, вероятно е добре и за трети страни.

Ето един конкретен пример. Да речем, че офисът ви е тип „отворено пространство“ с много хора на един етаж. Работното ви място е близо до централната пътека или врата, покрай които минават десетки или стотици хора всеки ден. От време на време хората се отбиват при вас с най-приятелско настроение, завързват кратък общ разговор за вчерашния мач или целувката на Кубрат Пулев. За тях това е просто част от плануваната им почивка с разходката и вземане на кафе от кухнята в офиса… за вас е поредното нежелано прекъсване.

Ако кажете позитивното „не“ какви ще са ползите за вас?

На първо място, работното време ще ви стига. Грешките в работата ви ще намалеят. Няма да ви се налага да пишете и четете едно и също изречение по пет пъти, заради липса на добра концентрация. Друга полза ще бъде, че вероятно и ще ви остане малко свободно време, което ще решите как да използвате вие, а не хората около вас.

Ако поставите мнението и одобрението на другите пред желанието да си свършите работата без разсейвания, времето никога няма да ви стига.

Позитивното „не“ не е оксиморон, то просто подсказва, че да казвате „не“ има много положителни ефекти, особено ако се уцели правилната доза, на правилното място, с правилните хора. Неизползването на положителното „не“ е бързата писта към професионално прегряване.

Позиционирането е свързано, с това, което правите за вашите клиенти, а не с това какъв искате да бъдете.
Рисковите инвеститори са корава и твърда публика и именно за това аз често се обръщам към тях за прозрение по въпроса какво прави убедителна една търговска презентация или реклама. Успешните инвеститори търсят няколко качества в предприемачите, включително ентусиазъм и концепция. Ентусиазмът зарежда и стимулира, концепцията вдъхновява, но фокусът убеждава. Фокусираните предприемачи познават своя целеви пазар и могат ясно да обяснят как техния продукт или услуга подобряват живота на хората и бизнеса в този пазар. Умението да се опише ползата с жив, отривист, ясен и завладяващ език показва на потенциалния инвеститор, че предприемачът е фокусиран върху това, което продуктът може да направи за клиентите и което именно е аспектът, в който трябва да е насочено вниманието на всеки предприемач. Хората се вдъхновяват, когато знаят как продукта или услугата ще подобри живота им. Може и никога да не се окажете в положение, в което трябва да молите за пари инвеститорска фирма, но вие рекламирате вашата компания, услуга или концепция през цялото време. Не допускайте грешка. Когато говорите, вашите слушатели ще ви задават един въпрос: Каква е ползата за мен?