България беше разтърсена от едно нечовешко събитие. Едно невинно дете си отиде от този Свят имъчено и изтормозено. Няма по-голям грях от този да посегнеш на дете.

Днес темата ми е мрачна, както и настроението. Не е за вярване, че някой е способен на подобно зверство. Много пъти съм казвал, че за изнасилвачи и убиици задължително трябва кастрация и не просто да си лежат до живот в една килия с безплатна храна, а да се мъчат така както са се мъчили техните жертви. А на онези, който посягат сексуално на жени и деца задължително трябва да страдат. Аз не мога да разбера едно нещо, защо след като това същество, ще го наричам същество, защото той не заслужава да бъде наречен човек, след като и преди е бил задържан за сексуално посегателство, въпреки, че е бил непълнлетен е отново пуснат на свобода, след това е имал още криминални прояви, като кражби. Не мога да си обясня, защо са го пуснали на свобода, след като е ясно, че от него човек няма да излезе? Защо съдебната ни система е такава,а после ние добрите хора си патим, заради нея? И най-вече, защо едно ангелче трябваше да се прости с живота си, заради нехайството и явно неефективността на съдебната система? Ами тези родители? Как ще живеят тези хора от тук нататък? Ще ви кажа – няма да живеят.

Ще прекратя тази тема, защото е прекалено тежка, но се надявам този път да има възмездие и справедливост. Надявам се, четези родители ще съумеят да продължат жвота си по някакъв начин.

Лято е, сякаш в жегите на хората им става нещо и започват да се държат доста налудничево . Пресичат където си искат, вървят по улиците като сякаш не са на себе си, шофират доста рисковано, правят щуротии под влиянието на „освежаващи“ напитки.

Така например попаднах на един клип. Не мисля, че в него жегата играеше роля, а по-скоро парите. Клипът ни показва какво сме способни да направим и да жертваме само и само за да станем една идея по-богати. В мрежата има много подобни клипчета. Хора спират случайни минувачи а улицата, в повечето случаи са жени, не знам, може би те са по-склонни да рискуват за пари и ги карат да направят нещо в замяна на сума пари. В този клип спряха млада дама и й предложиха 100 000 не знам от каква народност беше, но тяхна валута, за да си татуира на челото логото на тяхната фирма. Познайте, девойката се съгласи. Вие бихте ли обикаляли цял живот като клоун за 100 000 лв? Не знам до къде се разпростират границите на човешкото същество, но аз не бих го направил . Вярно е че вече има лазерно премахване на татуировки, но въпреки това доколкото знам остава някакъв белег, но дори и да не остава, да се унижиш в студиото, да те гледа цял Свят, за каквато и да била сума ми се струва доста повърхностно. Може би, ако си в безизходица и парите са ти нужни за лечение или нещо такова, бих го разбрал, но не съм сигурен дали бих се съгласил на обезобразяване. Дамата обаче нямаше подобни предрасъдаци и го направи. Изтърпя болката, на челото й има лого и си отиде със 100 000 по-богата. Преди време бях гледал и друго предизвикателство, на една млада дама й обръснаха главата, сумата беше нещо подобно, но не помня особено, това бих го направил, дори и да имам коса до кръста. Все пак това е нещо, което расте през целия ни живот и е обратимо.

Много съм любопитен вие на какво сте готови за 100 000 лева?

Първи юни е! Няма по-прекрасен, по-забавен и по-дългоочакван празик. Не за друго, но какво по-хубаво от това да видиш искрената усмивка на децата и блясъка в очите им, когато направиш жест към тях? Лично на мен от малък това ми е най-любимя празник, който може да спори за призово място с Коледа.

Денят на детето още от малък ми създава невероятни емоции. На първо място само на 1 юни и на Коледа даваха кака Лара и „Милион и едно желания“, няма човек от моето поколение, който да не си спомня това предаване и който да не го е очаквал с трепет. Все пак анимацията беше ограничена. Спомням си че на всеки 1-ви юни родителите ми организираха забавна програма и се стараеха да ни направят максимално щастливи, като се има предвид, че когато аз бях дете нямаше детски центрове, нямаше глезотийките, който сега можем да предоставим на децата. Тогава имаше едно влакче, което работеше само на Празника на детето и си беше борба за да си намериш място, после по един балон и по един садолед и ние бяхме най-щастливите на света. Вече съм улегнал мъж, но на този ден винаги ме обзема едно мило и приятно усещане, града кипи от живот, а навсякъде те посрещат малки, слънчеви усмивчици, големи, топли очички, шарещи наоколо. Децата са най-големия дар, който можем да получим в живота, те са смисъла да съществуваме и трябва да ги пазим, а толкова бързо растат, че трябва да използваме всеки един момент с тях и да ги правим щастливи. Сега в главата ми ведната изкача една мисъл “ Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желааят“.

За още по-силен и емоционален завършек на моята статия ви предлагам това видео, което може да ви разтопи.

Всички знаем какво се случва по време на баловете. Развълнувани младежи крещят, усилили музиките в колите на макс, с изкарани глави извън прозорците. Какво по-точно празнуват не знам, все пак от сега започва трудната част от живота. Но нека се веселят хората, въпроса е да е отговорно.

Всяка година от КАТ са все по-мобилизирани да следят за реда по пътищата по време на баловете. Все повече санкции за нарушителите, все повече забрани за празнуващите. Лично на мен много ми хареса кампанията, която българските актьори са предприели, оносно отговорното шофиране. Те призовават младежте да бъдат разумни и да не шофират употребили алкохол, защото има хора, които ги обичат и ги чакат да се приберат вкъщи. Една грешка и може да преобърнце целия ти свят. Наистина, аз съм с две ръце за тази кампания, всеки празник е почернен от статистики за ПТП. Било то на студентския празник или на абитуриенстските балове. Живота е пред вас, радвайте му се, шофирането е отговорно и ако не подходим така, рискуваме както нашия живот, така и на другите около нас. Дано все повече хора да последват тези съвет и да не си развалят празника. Алкохол, че ще има то е ясно, но нека колите останат на паркингите.

Аз съм шофьор от над 10 години и никога не съм си позволил да шофирам, дори след една бира. Алкохола не е шега работа. Всеки ден ден по улиците буквално се изтрепват хора, заради високи скорости и под влиянието на алкохол и наркотици, нека не ставаме част от тази статистики. Пазете се.

Преди време гледах един експеримент, проведен на територията на град София, в който се сравняваше бързината на придвижване между човек в автомобил и такъв, който използва транспортната система в града. Стартът беше поставен от една определена точка, като и двамата участници в експеримента, трябваше да стигнат до друга точка в града. Часовият диапазон беше подбран да е такъв с натоварен трафик, а двамата участници бяха един известен журналист и родна автомобилна състезателка.

Напълно очаквано за мен, журналистът, който използваше градския транспорт, пристигна на крайната точка първи, с което доказа, че използването на личен автомобил в пиков час е значително по-бавно, а погледнато от друг ъгъл – и по вредно за въздуха в големите градове и в частност София.

От години се водят дебати за това как да се ограничи използването на лични автомобили в силно урбанизираните райони. А едни от ефективните политики през последните години са изграждането на сигурни велоалеи (така че да се създадат условия за използване на алтернативен еко транспорт). В същото време се наблюдава порочната практика един автомобил да се движи само с един човек в него, което даде поле за много кампании, които да агитират за това да се споделя пътуването до работа. Но може би една от най-постоянните политики в световен мащаб, благодарение на която се цели намаляването на използването на личните автомобили и задочно – изхвърлянето на вредни газове в атмосферата, е развитието на сигурна, редовна и надеждна градска транспортна система.

Като модерна и гъсто населена европейска столица, София също страда от прекомерно високи нива на вредни емисии във въздуха, интензивен трафик и липса на места за паркиране в централните райони и не само.

Програмата за изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура в София цели подобряване на базовата транспортна инфраструктура в София и равномерно развитие на всички зони в Столична община. Тя  акцентира върху развитието на единна устойчива транспортно-комуникационна система, гарантираща удобно и високо ниво на мобилност, качествена градска среда и удовлетвореност на гражданите и бизнеса, това споделя в интервю за новинарско издание, председателят на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд Орлин Алексиев.

Именно чрез средства от този Фонд Столична община финансира проекти за подобряването и развитието на транспортната система и комуникации в град София. Като за периода 2015-2019 година са отпуснати 9,6 млн. лева за ремонт на тротоарни настилки и закупуване на трамвайни мотриси, допълни още Орлин Алексиев, който е и общински съветник в Столичния общински съвет за трети пореден мандат.

Месец май вече чука на вратата и чака да му отворим. Обичам го този месец, колкото и да е непостоянен като атмосферни уловия. Ту вали, ту слънцето напича, а на всичкото отгоре и ни затрупа някоя градушка. Въпреки това винаги съм го свързвал с много празници и настроение. Май месец носи в мен чуство на носталгия и збавление.

И с наближаването на този прекрасен, почти летен месец, наближават и матурите и абитуриентските балове. За завършващите това е страрт на един самостоятелен живот, който ги подготвя да станат отговорни възрастни. Е, винаги има изключения. И докато съм на тази вълна, преди време ми попадна един материал свързан с матурата от далечните години, на която се падна Пейо Яворов. За мен той е велик, истински кумир. Той е човекът, който чрез любовта си гради своето творчество. Драмите в живота му го погубват и подтикват към самоубийство, но и го вдъхновяват да напише шедьоври в българската литература. И да се върна на темата, на матурата през 2015 г. се падна „Ще бъдеш в бяло“. Едно страхотно произведение, в което лирическата героиня е представена като ангел, като духовно обежище, в което той да се излекува и да изплува от сенките на живота. И на фона на това красиво произведение, родителите на тези зрелостници избухват, като казват, че Яворов не трябва да се изучава и трябва да бъде забранен, че едва ли не той е пияница и пълнил главите на децата им с небивалици. Аз съм просто изумен как може родителите да коментират този велик автор и революционер по този начин. С какво пълни главите им? С красиви думи за истинска и чиста любов. Как тези хора, които не зачитат знанието да предадат на дедцата си, че това е ценност, която трябва да пазят и съхраняват. И как един един учител да се справи с това? В повечето случаи децата отиват на училище с нагласата да унижат и да покажат превъзходство. А това не го научават в училище, а в средата, в която са отглеждани.

Интересно ми каква ли тема ще се падне тази година и дали ще има от тези родители, които да потъпкат всичко ценно в нашата култура. Дано за четири години манталитета и интелекта на българите да е претърпял някакъв катарзис и да няма подобни хули към великите наши автори.