Хубавата храна ни прави щастлив – това е всеизвестен факт. Но знаете ли какво означава Mood Food? Това е балансирана, пълноценна диета, богата на витамини и минерали, която, както показват проучванията, е също толкова полезна за нашето настроение, колкото и за нашето тяло.

За нея важи следното правило – колкото по-цветно, толкова по-добре. Сред най-важните храни, които са препоръчителни в менюто, са комбинация от продукти, богати на въглехидрати и триптофан като пълнозърнести хляб и паста, зърнени храни, ядки или кафяв ориз.

За да е не само здравословна, но и да носи настроение, храната трябва да съдържа някои важни вещества. Например сьомгата и лененото семе са богати на омега-3 мастни киселини. Те увеличават транспорта на триптофан до мозъка и действат благоприятно.

Съдържащият се в лютите подправки капсаицин пък подпомага отделянето на ендорфин, известен като Хормон на щастието. Други средства за повишаване на настроението включват витамин В6 и В12, витамин С, витамин А, магнезий, цинк, желязо, селен, калий.

За да подобрите настроението, сред доказаните средства са горските плодове. Ако чувствате апатия, тогава боровинките например са добър изобор за насърчаване на мотивацията и подобряване на концентрацията.

Ако сте стресирани преди празниците или на работното място са се събрали куп задължения, орехите ще помогнат за справяне със ситуацията и по-спокойното ежедневие.


На прага сме на новия месец. Декември идва, за да донесе повече уют, повече семейни моменти, много празници и разбира се, подаръци.

Всяка година правя грешката да чакам до последния момент, за да взема идеалните подаръци за своите близки. Затова сега реших да започна отрано с избора и покупките. В процесa на търсене по позитивни мнения онлайн и препоръки, попаднах на онлайн сребърна бижутерия viano.bg

Сайтът предлага голям избор от сребърни талисмани, сребърни гривни, сребърни синджири и обеци. Има и различни модели – от по-класически и семпли, до по-разчупени и инкрустирани с цирконий или кристали Swarovski. Доволен съм, че направих своя избор от Viano, защото доставката е бърза, а бижутата идват с гаранция и опаковка, готови за подаряване.

Ако още се чудите какъв подарък да изберете на своите майки, любими жени, дъщери или приятелки, предлагам ви да разгледате сребърните бижута. Оказа се, че са един от най-честите избори за подаръци не само за Коледа, но и за всякакви поводи, поради тяхната елегантност, прецизност и универсалност. Например сребърните обеци с различни дизайни – от класически до модерни – са изключително популярни. Можете да изберете обеци с кристали, перли или изчистени, които да се съчетаят с колие или гривна.

Сребърните гривни също са стилни и универсални бижута, които могат да бъдат носени всеки ден или за специални събития. Можете да изберете с малки детайли, които да носят послание и да са насочени към получателя им. Същото важи и за сребърните колиета.

Ако не сте сигурни каква плетка да изберете на гривната или колието, може да вземете отделен сребърен талисман или сребърна висулка, които дамата да носи на ръката или на шията си.
Не забравяйте да вземете предвид стиловете и предпочитанията на получателя, за да изберете бижуто, което ще се хареса и ще бъде носено с удоволствие. Сребърните бижута са вечни и стойностни подаръци, които могат да бъдат обичани и носени през годините.


Яростта на природата се отнася до екстремни и разрушителни явления и събития, които се случват и могат да причинят сериозни щети и загуба на живот. Тези събития са често непредсказуеми и могат да бъдат много мощни и опасни. Някои от най-честите форми на яростта на природата включват:

Наводнения: Изливането на водни маси, натрупани след дълги периоди на дъжд или снеготопене, може да предизвика сериозни наводнения, които нанасят големи щети на населени места, селскостопански земи и инфраструктура.

Земетресения: Това са подземни движения, които могат да причинят разрушения на сгради, съсипване на пътища и мостове, както и голям брой жертви.

Цунами: Това е голяма вълна, предизвикана обикновено от подводни земетресения или вулканични изригвания, което може да наводни крайбрежни райони с разрушителни последствия.

Урагани и тайфуни: Тези силни атмосферни бури с ветрове и проливен дъжд могат да съборят сгради, да предизвикат наводнения и да причинят големи щети върху средата, в която възникват.

Пожари: Горските пожари и пожари в градски райони могат да се разразят и разпространят бързо, причинявайки големи загуби на природни ресурси и имущество.

Вулканичните изригвания също могат да причинят ерупции на горещ газ, лава и вулканични частици, които могат да засегнат широки области и да доведат до евакуации.

Снежните бури могат да създадат метеорологични условия с ограничена видимост и ниски температури, а лавините могат да бъдат опасни за хората в планинските региони.

Яростта на природата е напомняне за нейната сила и непредсказуемост, както и неизбежността понякога на бедствия. Много общности и страни се готвят и се стремят да се адаптират към тези събития, за да намалят възможните им щети и загуби.


Чували ли сте за експеримента „Малкият Албърт“? Това ужасяващо и неетично проучване психологическо проучване се извършва в началото на 20-ти век от Джон Б. Уотсън и Розалинд Рейнър, двама американски психолози. Тяхната цел била да проучат как у малко дете се зараждат чувства като страх и асоциирани емоции.

Експериментът се извърши с момче на име Албърт, на около 9 месеца. По време на експеримента, невръстното бебе било подложено на различни стимули, като бял плюшен заек, пуф от вата, косми, бял лабораторен плъх. В началото момчето не проявявало страх или агресия към тези стимули и като всяко дете било любопитно и се радвало.

Затова учените сменили тактиката. Те започнали да пускат силен неприятен звук, наподобяващ удари по метални плоскости, всеки път, когато Албърт играел с плъха. Това уплашило момчето и то започвало да плаче.

В резултат на този експеримент, малкият Албърт изградил страх към белите пухкави обекти, на които се радвало до преди това. Този експеримент служи като илюстрация на това как определени страхове и асоциирани емоции могат да бъдат научени и формирани при малки деца чрез класическо усвояване. Той е често цитиран като пример за важността на опитите със стимули и влиянието им върху поведението и емоциите на хората, включително децата.

А вие какво мислите по темата и липсата на хуманно отношение, в случая, дори към невръстно бебе? Струва ли си в името на науката да унищожиш детството и живота на някого?

Дизайнерката Елеанора Ортолани и доктор Джоана Садлър от университета в Единбург създадоха иновативен продукт – първият в света сладолед от пластмаса с вкус на ванилия. Този сладолед е част от арт инсталацията „Престъпни аромати,“ която има за цел да подкрепи дебата за бъдещето на храната и да се фокусира върху огромната проблематика, свързана с замърсяването на околната среда от пластмасови отпадъци.

За създаването на този необичаен сладолед, Ортолани и Садлър сътрудничат с други учени и използват специален процес, който включва метаболитната сила на бактериите и ензимите. Този процес действа като „екофабрика,“ която преобразува полиетилентерефталат (PET), съставка, която често се среща в пластмасата, във ванилин – съединението, което придава вкус на ванилия.

Пластмасата се състои от молекулна структура, която образува твърди полимери при нормална температура. Учените използват специални „гладни“ микроорганизми, които преработват молекулите и ги разграждат. Този процес включва и специални видове бактерии, които превръщат течната смес във ванилин.

Ванилията, която понякога се нарича „зелено злато,“ е втората най-скъпа подправка в света след шафрана. Този проект не само илюстрира възможността за създаване на артикули от пластмаса с нови методи, но и подчертава значението на иновациите в борбата с проблемите, свързани с замърсяването от пластмасови отпадъци.


Лято е на всички ни се иска да имаме извяна фигура за плажа. Някои се подготвят цяла година за това, други се сещат в последния момент. Бе значение от кои сте, днес искам да ви споделя за една здравословна и ефективна диета, която открих и привлече интереса ми. Някои от вас може да я знаят, но за мен беше съвсем нова информация, която си заслужава вниманието. Става дума за палео диетата.

Палео диетата се базира на принципа, че хората трябва да се хранят по същия начин, както предшествениците ни от Палеолита (период, който завърши преди около 10 000 години). Тази диета се стреми да имитира хранителния режим на нашите древни предци, които са живеели като ловци и събирачи, и да изключи храни, които са въведени в хранителния ни режим през по-късни периоди от съвремето.

Основните принципи на палео диетата включват:
Ядене на месо: Палео диетата предполага консумацията на месо от животни като птици, риба и говеждо, без добавени химикали и консерванти.

Плодове и зеленчуци: Палео диетата промотира консумацията на разнообразни плодове и зеленчуци, като осигурява важните витамини и минерали.

Орехи и семена: Орехи и семена се считат за полезни източници на мазнини, белтъчини и фибри.
Изключване на зърнените храни: Палео диетата изключва зърнените храни, включително пшеница, ориз, киноа и други подобни.

Изключване на млечни продукти: Млечните продукти не са част от палео диетата, защото те не били консумирани от древните хора.

Избягване на добавени захари: Добавените захари се изключват от палео диетата, заменяйки ги с натурални подсладители като мед или стевия.

Палео диетата се препоръчва като начин за подобряване на хранителните навици, осигуряване на повече енергия и поддържане на здравословно тегло. Важно е да се консултирате със здравен специалист или диетолог, преди да започнете нов режим на хранене, за да се уверите, че той отговаря на вашите индивидуални нужди и здравословни условия.

Може ли бизнес начинанията, които започваме през летния сезон да бъдат успешни? Да, ако се насочим в правилната посока на действие и развитие. Разбира се, началото няма да бъде никак лесно, освен ако не сте най-големите късметлии. Не бива да си представяте, че ще си почивате на морския бряг, докато някой работи за вас, а да се заемете сериозно с нещата, ако искате да вадите капитал за сезона. Някои от подходящите начинания, с които да започнете, може да са следните:

Онлайн магазин за плажни аксесоари: Създайте онлайн магазин, който предлага плажни кърпи, плажни чанти, шапки, слънчеви очила и други аксесоари за плажа. Промотирайте го чрез социалните мрежи, за да привлечете клиенти.

Плажен бар или кафе: Ако разполагате с подходящо място близо до плажа, можете да отворите барче или кафе. Предлагайте освежаващи напитки, леки закуски и сладки изкушения, за да привлечете посетители.

Услуги за отдих и спа: Отворете малък спа център или предлагайте масажи и други услуги за отдих и релаксация. Летният сезон е перфектен за хората да се поглезят и се насладят на спа процедури.

Организатор на събития: Плажните партита, музикални фестивали и други летни събития са особено популярни и към тях винаги има голям интерес. Можете да станете организатор на такива събития и да предложите насрочени програми, забавления и развлечения за посетителите. А защо не и детски кът, докато родителите отмарят?

Тези са само някои от идеите за бизнес начинания, които са подходящи през лятото. Важно е да анализирате местните нужди и потребителско търсене, за да разберете къде ще сте най-полезни и успешни.


Като човек, който цени хубавата музика и уважава качествените изпълнители, останах покрусен от новината, че ни е напуснала Кралицата на рокендрола – Тина Търнър. Легендарната изпълнителка си отиде на 83 години, като остави зад себе си най-ценното наследство – нейната музика.

Неслучайно Тина е една от най-успешните и влиятелни певици в музикалната индустрия. Тя създава своята собствена музикална идентичност и се превръща в икона на попа и рока. Нейната музика се характеризира със силна и емоционална интерпретация, изпълнена с енергия и страст. Тина Търнър е известна с хитовете си като „What’s Love Got to Do with It“, „Private Dancer“, „Proud Mary“, „Simply the Best“ и много други. Нейният глас, изпълнен с безкрайна мощ превръщат всяка песен в истинско изживяване за слушателите.

Тина Търнър също така е известна със своите динамични и енергични сценични изяви. Нейните концерти са изпълнени със страст, като тя носи настроение и емоции на публиката. Истинско шоу и наслада не само за слуха, но и за очите.

След почти половин век на сцената, Тина остава символ на женска сила и изящество. Нейната музика, дори след нея, ще продължава да вдъхновява и радва милиони фенове по целия свят.

Светъл път, Тина!
https://www.youtube.com/watch?v=TTfYnRQgKgY

След няколко дни ще отбележим Рождество Христово, а знаете, че за всеки празник си има традиционни ястия, които приготвяме специално за деня. Великденските рецепти и меню могат да варират в зависимост от страната и културата, но има някои общи блюда и продукти, които се считат за класически и се приготвят навсякъде. Например великденски яйца. Боядисването на варени яйца е една от най-известните и универсални великденски традиции. Яйцата се боядисват в различни цветове, най-често в червено, което символизира кръвта на Христос. Те се раздават на семейство и приятели като пожелание за здраве, късмет и благополучие.

Козунакът е традиционен за българската трапеза, като се прави от тесто, ванилия, лимон или шоколад. Всъщност подобни сладки хлябове се срещат и в други култури, като гръцката тсуреки, италианското коломба и руската кулич.

А росоле или холодец опитвали ли сте? Това е традиционно руско ястие, което се приготвя с месо, зеленчуци и желатинов бульон. Поднася се студено, често със заливка от оцет и магданоз.
Паската също е традиционен руски великденски десерт, направен от извара, сметана, захар, ванилия и стафиди. Ястието се оформя като пирамида, символизираща Христовия гроб.

В много западни страни, особено в Съединените щати, шунката е традиционно великденско ястие. Тя се пече с глазура от захар, синап, мед или ананас, което й придава сладък и ароматен вкус.
В много култури, особено в средиземноморските страни като Гърция и Италия, агнешкото месо е традиционно великденско ястие. То се приготвя на скара, на фурна или на тава с ароматни подправки и зеленчуци.

Във Франция, Германия и други страни, аспержите са често срещани на великденската трапеза. Те символизират пролетта и се приготвят по различни начини – на пара, на грил или със сосове – според индивидуалните вкусове.

Има много други традиционни рецепти и храни, които се срещат на великденските трапези по света, но тези са сред най-известните и популярни. Важно е да знаете, че независимо от културата и страната, Великденската трапеза трябва да е богата, разнообразна и да отразява радостта, благодарността и светлината, които са в основата на празника.

Съвременният свят е зависим от технологиите и програмите, които позволяват тези технологии да функционират. Затова много компании разчитат на програмисти, за да разработят софтуер, уеб приложения и други технологични решения за тяхната дейност. Може да се изненадате, но работата на програмистите всъщност е творческа и изисква мислене извън кутията, за справяне с различни технологични и системни проблеми.

Може би това са само част от причините, които определят програмирането като едно от най-търсените умения на пазара на труда. Това е професия, която може да предложи много възможности за кариерно развитие и финансов успех. Важно е да се има предвид обаче, че изисква много часове усърдна работа и непрестанно надграждане на знанията, тъй като постоянно се развива и променя.

Като запознат в сферата, мога да споделя още, че едно от най-големите удовлетворения за програмиста, е създаването на нов продукт, услуга или технология. Това може да доведе до иновации и да помогне за решаване на глобални проблеми като например изменението на климата или пък полза в здравеопазването.

Освен това, програмирането може да бъде стимулиращо ума и да подобри когнитивните функции на мозъка. Това може да помогне за подобряване на паметта, вниманието, концентрацията и творческите способности. Сред ползите мога още да изтъкна придобиването на умения за планиране, изграждане и управление на различни проекти. Това може да ви помогне да се организирате по-добре и да работите по-ефективно в екип.

И разбира се, моето любимо, а вярвам и на повечето колеги – достъп до нови технологии. Програмирането може да ви помогне да разберете и да се възползвате първи от новите технологии като например изкуствен интелект, блокчейн или вид обучение.

В крайна сметка познаването на програмирането може да предостави множество ползи, независимо от това дали работите в технологична индустрия или не. Това може да ви помогне да се развивате като професионалист и да се адаптирате към бързо променящия се технологичен свят.

Темата за любовта е навсякъде, а през месеца, посветен на нея, постоянно ни заливат всякакви истории и доказателства, че истинската съществува. Реших и аз да съм в тренда и заедно да отговорим на въпроса колко трае любовта, позовавайки се на известните.

Лошите момчета на рапа, не правят изключения и също си намират някои добри момичета, с които да остареят. Снууп дог например се запознава със съпругата си още в гимназията. Интересно е, че чакат повече от 3 месеца до първата целувка. В последствие се женят през 1997 година и от бракът им се раждат 3 деца. Преди две години рапърът сподели, че съпругата му е станала и негов мениджър, тъй като няма по-доверен човек от нея.

През 1976 година пък започва още една красива и вечна любовна история – тази между вокалиста на U2 Боно и тогавашната му съученичка Али. Тя е до него по пътя на израстването му на музикалната сцена и през това време създават 4 прекрасни деца. През изминалата година Боно и Али отбелязаха 40 години брак.

Леброн Джеймс е суперзвезда на NBA и едва ли някоя дама би отказала да му даде номера си. Но точно това прави Савана. Вместо това, тя взима неговия. Двамата започват да се срещат, а през 2013 сключват брак. Стават родители на 3 деца и са убедени, че са открили любовта на живота си един в друг.

Примерите всъщност са наистина много. А вие за кои други двойки се сещате?

Обичате ли котки? Ако си мислите, че сте сред най-големите любители на мъркащите животинки, то сигурно ще ви разочаровам. Класацията държат в Япония, където толкова много почитат котките, че дори им издигат олтари. А в някои територии стигат още по-далече, като дори има котки-монаси в известния Мяу мяу храм в Киото.

На какво се дължи тази любов ли? Смята се, че котките стъпили за първи път в Япония, пренесени на кораб от Китай през VI век. Оттогава те са възприемани като символ на късмети благоденствие. Древна легенда разказва пък, че преди много години котка спасила живота на самурай, който щял да бъде ударен от мълния.

В наши дни в Япония дори има няколко котешки острова, като интересното при тях е, че там животинките надхвърлят доста броя на хората, които живеят на същото място и привличат голям брой туристи.

Повече за тези острови може да видите във видеото: https://www.youtube.com/watch?v=rHLLDOyZepY

След няколко дни ще празнуваме един от най-светлите празници – Коледа. В тази връзка намерих някои интересни факти за деня, които ще ви споделя.

Един от основните символи на празника е образът на Дядо Коледа. Според някои той е вдъхновен от Свети Никола, който приживе помагал на нуждаещите се и сътворил много добрини. Въпреки това, той изглеждал строг и дисциплиниран и нямал нищо общо с усмихнатия весел образ, който раздава подаръци на послушните деца.

А знаете ли, че за да разнесе всички дарове, Дядо Коледа трябва реално да посещава по над 800 домове в секунда?

Самата дума Коледа пък идва от израза на староанглийски Христова меса, който е споменат през 1123 г. за първи път.

А обичате ли да украсявате елхата? Оказа се, че традицията е свързана с рождението на Иисус. Когато младенецът се родил, във Витлеем живеел беден художник, който нямал какво да подари на бебето. Тогава решил да го зарадва – заставайки пред него, той започнал да прехвърля няколко топки в ръцете си. Днес това са играчките, които поставяме на коледното дръвче и които са символ на радостта.

А вие какво още ще допълните?

Сигурно сте чували за алтернативната медицина, към която в последните години се обръщат все повече хора. Такава е например и японската техника за самолечение в рамката на 4-5 минути. Според нея всеки пръст е свързан с вътрешен орган и за да му се повлияе, трябва просто да се масажира.

Палецът например се отнася към стомаха и далака. Той отговаря за емоциите тревожност и депресивност, а физическите симптоми се свързват с болки в корема, главата и кожни проблеми.

Показалецът е свързан с бъбреците и емоционалното му изразяване е страх, тревожност и объркване. Физически – болки в гърба и мускулите.

Средният пръст е свързан с черни дроб. Масажирайте го при мигрена, умора и проблеми с кръвообращението. И при чувство на раздразнителност и несигурност.

Безименният пък отговаря за белите дробове и дебелото черво. Масажирайте при тъга и негативни мисли, също и при астма, кожни и храносмилателни проблеми.

А кутрето отговаря за сърцето. Свързва се емоционално с липсата на самочувствие, а физически със сърдечни и костни проблеми, също и възпалено гърло.

Често не се дължи на липса на професионален опит или несправяне със задачите, когато мъжете не напредваме в професионален план. Понякога причините могат да бъдат изцяло с личностен характер. Например, че се страхуваме да не бъдем слаби. Все пак ние сме със самочувствието на силния пол и това си е голяма отговорност. Затова не може да си позволим да сме уязвими на ръководни постове, а понякога емоциите и чувствата просто надделяват и ние нямаме контрол над тях. В такъв случай предпочитаме да бъдем зад кулисите, отколкото в центъра на събитията, ръководейки екип от хора.

Друго, което ми прави впечатление и отчитам като още една причина е, че мъжете предпочитаме да говорят, но ни е трудно да слушаме. Комуникацията обаче не е само предаване на информация, а и взаимност, общуване, изграждане на връзка. И мъжете често се възползват напълно от това на работа. Не напразно в някои отдели правилото за ограничаване на времето за изказване до една минута в срещи е допринесло изключително много за разбирането и ефективността в работния процес.

А знаете ли, че противно на всички клишета, жените не говорят повече от мъжете? До този извод стигнаха американски учени в изследване, изследващо ненатрапчиво поведението на естествената реч на почти четиристотин ученици. И мъжете, и жените използват средно около 16 000 думи на ден.

Местиш се в ново населено място, следователно живееш под наем и … имаш съседи. И оттам започва проблемът понякога. Някои хора просто не знаят как да съжителстват заедно и не са чували за думата компромис. Единият коментира неправилното изхвърляне на отпадъци, а другият проявява голям интерес към неща, които не са негова работа.

Верни на мотото: Не избирам всичко в живота, но реакцията ми избира, много е важно от кой ъгъл гледаш на случващото се в живота. Като досаден съсед, например. Така че, тренирайте търпението си.

Гледайте на поведението на другите като на спаринг партньор и добре дошла възможност да практикувате справяне с хора и ситуации в живота по спокоен и уверен начин. Обикновено можете да направите малко, за да промените нещата, а дори и да го направите, рядко можете да го направите веднага. Така че променете отношението си.

За да подобрите собственото си настроение и да намалите собствения си потенциал за агресия, предлагам моите два абсолютно любими фокусни въпроса: Животът ми зависи ли от това? И кое е най-доброто нещо, което мога да направя сега?

Запомнете, че превенцията е по-добра от лечението. Затова бъдете много любезни със съседите си, представете се, проведете лек разговор с думите, които ще бъдат много важни по-късно: Ако някога имате нужда от нещо и ако това е само прочутата захар, не се колебайте да звъните! И ако нещо ви притеснява, можете да дойдете и да ме уведомите, нали?

Какво означава един бизнес да бъде отговорен и прозрачен? Съществуват много и различни дефиниции за това, но най-общо казано е, да има ясни и открити действия пред обществеността и да използва влиянието си в помощ на социални или екологични проблеми. За да придобиете по-ясна представа, ще ви дам за пример компания, която според мен е пример за отговорен бизнес.

Става дума за Телематик Интерактив България АД, която с иновативните си решения се фокусира изцяло върху клиентите. Историята на дружеството започва през 2014 година с придобиването на лиценз за дейност като онлайн казино. Към днешна дата Телематик е сред утвърдените имена в игралната индустрия, оперираща с бранда Palms Bet. През изминалата 2021 г. компанията придобива CT Interactive, насочена към бизнес партньори.

Посоката за развитие на компанията задава мажоритарният акционер Мило Борисов. Многогодишният му опит в игралната сфера го поставя сред водещите фигури в този сектор не само у нас, но и в световен мащаб. Той е основател и на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите в хазарта индустрия (БТАПОИИ), която тази година се преименува на Асоциация на игралната индустрия в България. Затова не е учудващо, че Телематик постига такъв успех в дейността си.

През март компанията стана първата в България, която е листната на Българската фондова борса. Ключовото събитие ще разшири и открие нови хоризонти пред дружеството за експанзия на нови пазари.

Сред мотивите на дружеството да стане публично са, че хазартният бизнес може и трябва да бъде открит, като се стреми към социална отговорност. А примери за това не липсват. Palms Bet са официални спонсори на Българската федерация по художествена гимнастика и ансамбъла на Златните момичета, като регистрират и марка, посветена на грациите.

Букмейкърът припознава и „синята“ идея, подкрепяйки финансово и морално ПФК Левски. В началото на юли бяха отпуснати средства и за осветление на паметника на Гунди, който се намира пред стадиона на тима. Подпомагане получават и индивидуални спортни надежди като професионалния боксьор Владимир Георгиев.

Изводът за Телематик и Мило Борисов, който направих за себе си е, че резултатите са добри, когато помощта от бизнеса не се използва като имиджов инструмент, а се влага желание и отговорност в подкрепа на кауза и на нуждаещите се.

Здравейте! Наскоро четох за един пилотен проект на Amazon, който ми се стори доста интересен и искам да споделя с вас. Става дума за програмата за доставка на Prime Air. Иновативното в случая е, че услугата ще бъде извършвана с помощта на дрон. Устройството трябва да може автоматично да контролира адресите на клиентите и дори да избягва препятствията. Първоначално проектът ще стартира в Лакфорд, Калифорния.

Малкият град в североизточната част на щата е с около 3000 жители и предлага добри условия за положителен старт на новата услуга на Amazon. Клиентите ще бъдат свободни да регистрират безплатна доставка чрез дрон предварително. Prima Air е услуга, която – подобно на Prime Now – обещава бързо предаване на важни артикули в рамките на около един час.

Особеност на дрон системата е, че устройствата откриват мобилни и статични препятствия и избягват тези обекти. Друго предимство е, че не е необходим човешки наблюдател, за да наблюдава полета на дроновете.

Във линка по – долу може да видите как работи системата: https://www.youtube.com/watch?v=mzhvR4wm__M

Обичате ли природата? Съмнявам се, че някой би отговорил отрицателно на този въпрос, защото чувството, което се появява, когато сме сред зелената шир, не може да се сравни с нищо. Неслучайно редица проучвания доказват, че дори малко време, прекарано сред природата, е достатъчно, за да намали нивото на хормона на стрес.

Основна роля за това играе и зеленият цвят, който доминира в природата и създава чувство за вътрешен мир, комфорт. Самото му наименование пък е с латински произход и означава живи, енергични, млади. Разбира се, планинските преходи или почивка на морски курорт, също правят чудеса и не са за пренебрегване.

Природата вдъхновява и с огромен набор от положителни ефекти, които влияят върху хората. Най-простият пример е тишината. Според някои учени, шумната градска среда е основен индикатор за състояния като депресия, нарушен сън или сърдечно-съдови заболявания и инсулти.

А знаете ли, че гората е най-естествената ароматерапия, заради така наречените терпени? Те разпространяват етерични масла, които подобряват настроението и укрепват имунната система. Прясно окосена морава е достатъчна, за да излъчва типичния сладко успокояващ аромат. Освен това, уханието на влажна горска почва или цветя е като балсам за тялото и душата.

Привет, приятели! Продължавам темата от миналия път за това как успешно може да бъде противодействано на авиофобията – страхът от летене със самолет. В първата част ви споделих какви са физическите и психологичните симптоми, също и къде е най-безопасното място в самолета. Освен избора на удобно облекло, запознаване с всички средства и способи на борда с цел безопасност, трябва да бъдете подготвени и с още няколко неща.

Много хора например, за да се отпуснат или успокоят по време на полет, прибягват до алкохол, сънотворни или успокоителни, което е грешка. Специалистите съветват да не се предизвиква сумрачно състояние на съзнанието с алкохолни напитки или таблетки. По този начин не се бори и не се намалява страхът, вместо това го притъпява моментно и е възможно да се засили още повече, когато ефектът им изчезне.

В случай на много силни симптоми на паника, засегнатите не трябва да се притесняват да потърсят медицински съвет и помощ, тъй като страхът от летене, може да е резултат от тревожно разстройство, което изисква лечение.

Има различни форми на терапия за справяне с авиофобията. По правило фокусът е върху предотвратяването на появата на страх, скриването на страха, който вече е започнал да се развива или активната борба със съществуващ страх. Това се постига чрез подходящи тактики за релаксация.

Авиокомпаниите предлагат и професионални семинари, насочени към страха от летене, които се състоят от техническа и психологическа част, и следователно също трябва да помогнат за преодоляването му. В края на такъв семинар участниците имат възможност да летят със самолет, придружени от терапевт.

Знаете ли, че страхът от летене със самолет се нарича авиофобия? В зависимост от това колко силен е той, неговите прояви могат да бъдат дори седмици или дни преди самото заминаване, като хората изпитват тревожност, стрес, неспокоен сън и негативни мисли. Физическите симптоми пък се проявяват като учестено дишане, замаяност, изпотяване и гадене, стомашни спазми и други. Вътрешното безпокойство и нервност пък могат да доведат и до панически атаки.

Ето защо, хората, измъчвани от страх от летене, обикновено избягват да се качват в пътнически самолети и предпочитат други алтернативи. В резултат от това, те са изключително ограничени не само лично, но понякога и професионално, тъй като пътуването със самолет е много по-бързо и ефективно. Следвайки няколко техники обаче, може успешно да се противодейства на авиофобията.

Например предварителната подготовка преди полета е важна. Облеклото трябва да бъде удобно, а мястото в самолета трябва да бъде избирано внимателно. Седалките, които се намират над крилете в средата са най-удобни, а въздухът там е най-спокоен и почти не се усеща движението на превозното средство. В допълнение с любима музика, увлекателна книга или просто разговор със събеседник, нещата се нареждат отлично.

Придобиването на основни познания за летенето, също може да окаже благоприятно въздействие. Знаейки как се гарантира безопасността при пътуване със самолет или пък как изглежда обичайната рутина на борда, може да намалят значително напрежението.

Пътниците, които се страхуват от летене, трябва да знаят, че безопасното пътуване е основният приоритет на авиокомпанията, затова екипажът преминава квалифицирано обучение, а самолетът подлежи на редовни технически проверки.

Знаем, че през зимата трябва да обръщаме по-голямо внимание върху грижата за здравето си. Оказа се обаче, че от подобно внимание има нужда и телефонът ни, който също е изложен на неблагоприятните метеорологични влияния. През студените месеци, може би сте забелязали, че телефоните се държат странно на моменти. За това си има логично обяснение и сега ще ви разкажа за него.

Телефоните са направени да работят идеално при определени условия, сред които от значение е и външната температура. Четох, че различните модели имат различни изисквания за минимална и максимална стойност на градусите. В противен случай, устройствата не работят добре. Apple например препоръчват на своите потребители да не използват телефона си, ако температурата надвишава 35 градуса или пък е паднала под нулата. Разбира се, малко хора знаят тази информация, а и дори да са наясно, рядко спазват препоръката. Представете си приказна снежна картина от някой планински курорт, температурите си минусови, но как да не направите снимка за спомен?

Последствията от неспазването на тези съвети се отразяват основно върху батерията и дисплея на телефоните. При по-осезаем студ, електролитната течност в батерията кристализира, което води до скъсяване на живота й. Ниските температури влияят също на дисплея на телефона, като го правят доста по-чуплив.

Затова, ако искаме да предпазим устройството си, докато сме навън може да го изключим или да го държим в специални кейсове за зимни условия. Те са препоръчителни и при зимните спортове или планински преходи.

Здравейте, приятели. Днес ще ви представя един казус, с който се запознах отблизо през изминалите месеци. Може би вече съм ви споменавал, че обмислям да закупя малък имот в село Лозен, където със семейството ми да прекарваме почивните дни. Защо избрах Лозен ли? Мястото хем е близо до София, хем е спокойно. Чистият планински въздух и красивите гледки са лукс, от който не бих са отказал. Ето защо, информацията, че в околността предстои да заработи производствена база на компанията „Насекомо“ , ме мотивира да науча повече за нея.

Признавам, че дотогава не бях запознат с дейността на дружеството, затова започнах да търся информация. Попаднах на доста коментари в интернет и така разбрах, че предстои информационна среща за жителите на Лозен. Отидох на място да проверя за какво става въпрос. На срещата присъстваше лично и мениджърът на „Насекомо“ Ксавие Марсенак. Успях да си отговоря на всички въпроси, които ме интересуваха. Искам да споделя наученото и с вас, тъй като за мен това беше ценен урок – не бива да бъдем предубедени към новото и непознатото, защото в повечето случаи промяната води към по-добро. Уверете се сами в следващите редове.

Накратко „Насекомо“ е сред все още малкото компании в световен мащаб, които придобиват протеини от насекомите black soldier fly (черна муха войник). Тези мухи се отличават с краткия си жизнен цикъл, около 4 дни, като през това време натрупват запаси. Те не са вредители и не разнасят зарази. Ето защо са одобрени от Европейския съюз за отглеждане за животновъдни и земеделски нужди и се приемат за един от най-добрите агенти за биоконвертиране.

След като бъдат стерилизирани и изсушени, от ларвите се получават масло и протеини. Те могат да се използват като основни компоненти за храна за животни, за козметични и фармацевтични продукти, за фураж на селскостопански животни и за биотор в земеделието.

От компанията подробно разясниха процеса за развъждане на ларвите. Те ще се отглеждат в плътно затворено от всички страни пространство, което от своя страна ще е в затворена зала без прозорци и с високо ниво на био сигурност. Принципът е „затворена стая в затворена стая“.

Неприятни миризми няма да има благодарение на иновативните технологии, които ще се използват в демонстрационния център. Един от мениджърите в „Насекомо“ обясни, че миризмите директно ще бъдат неутрализирани. Той даде пример с други производствени бази в европейски страни, които са построени в населени места и работят без проблем за населението и околната среда. Все пак, подейства ми успокояващо, че демо-центърът съвсем не е в Лозен, а е на около 900 метра от първите къщи в селото.

Европейските компании за отглеждане на насекоми от Франция и Холандия вече са световни лидери, а дейността им е подкрепена от известни личности, сред които и актьорът Робърт Дауни Джуниър. Научавайки всичко това, се запитах какво ни спира да приемем демо-центъра на „Насекомо“ като една добра възможност не само за компанията, но и за нас и нашето поколение, което ще трябва да се справя с проблемите, завещани от цивилизацията ни – като глад и климатични промени.

Здравейте отново. Продължавам темата за привлекателността и какво ни кара да изглеждаме такива в очите на другите. Според мен красотата се оценява първоначално, а привлекателността идва след нея. Защото, както вече споменах в предишния си блог, тя е комплексна и обхваща много повече от външния вид. Следователно терминът може да се прилага за много различни неща. Например, според качествата, които притежава, човек може да бъде атрактивен и за пазара на труда, без да блести с най-красивата външност.

Привлекателността също играе голяма роля при избора на приятелско обкръжение. Обикновено избираме хората, с които сме в хармонични отношения, пасваме си и се разбираме лесно, допълваме се. Приятелите често са на една „вълна“ и споделят еднакви интереси.

Надеждността, услужливостта, уважението и толерантността в дългосрочен план са по-важни и по-привлекателни в човешките взаимоотношения от външната красота. В това се крие тайната за всеки индивид: Всеки има шанса да повлияе положително на своята привлекателност, независимо от външния си вид, само чрез поведението си.

Интелектът също оказва голямо влияние върху привлекателността, защото има силен ефект върху общуването с другите. Разговорите, които надхвърлят времето изискват определена дълбочина. Може да работим върху нашата привлекателност чрез придобиване на богата обща култура или специфични знания и по този начин не само в лични разговори, но и в професионален контекст да изпъкнем сред останалите.

Кое прави един мъж да изглежда привлекателен в очите на другите и особено за нежния пол? Известно е, че той трябва да бъде вежлив, да се облича добре без да следва сляпо всяка модна тенденция, да има стил и класа, които да го правят разпознаваем и да му придават индивидуалност.

Той трябва да изглежда зрял и същевременно млад по дух и динамичен. Очарователно и красноречиво, той може да маневрира чрез разговори във всяка ситуация, но също така знае кога е по-добре да замълчи. Самочувствието му не е нито прекомерно, нито твърде ниско. На пръв поглед излъчва известна сигурност. В замяна той не се страхува да влиза в контакт с непознати, да учи нови неща и да ги прилага.

Припознавате ли се на 100 процента в този образ? Не? Няма проблем, защото както красотата, привлекателността е субективна, чисто и просто въпрос на предпочитание и вкус. Следователно не може да бъдем еднакво привлекателни за всички.

Красотата е в очите на наблюдаващия. Това важи във всички сфери на живота, включително и за хората. Срещаме някого и веднага в ума ни проблясва, че е красив. Животът обаче ни учи, че външността не е всичко. Напротив.

Всъщност красотата може да бъде много разочароваща, когато открием, че човекът няма какво друго да ни предложи, освен добър външен вид. Случвало ви се е, нали? Например и най-красивият човек (независимо мъж или жена) изведнъж могат да загубят своята привлекателност, щом отворят уста. Затова обръщаме внимание и на други качества, а привлекателността явно е комплексна.

Дори и да сте като мен – все още да не сте гледали новия хитов сериал на Netflix, то поне сте чували да се говори за него. И как иначе – по официална статистика, корейската продукция е гледана от над 111 000 000 акаунта по цял свят и то само около месец след излизането си.

От всичко, което съм прочел за сериала, знам, че се фокусира изцяло върху една доста позната за всички ни тема – игра за оцеляване. Не малко продукции са залагали на тази класика (Игрите на глада, 13 гряха, последната част на Чистката и още, и още …), но явно продължава да бъде актуално и да буди интереса на хората по цял свят.

Не мисля да се спирам върху сюжетното действие – просто, защото бих говорил на база прочетени, чути и обсъждани неща, но не да го видя сам с очите си. Пък и вярвам, че повечето от вас вече го гледат и ще бъде безсмислено.

Интересува ме друга тема обаче. Защо манията по продукцията е толкова голяма? Нима на хората ни харесва да гледаме как се унищожаваме един-друг, как се борим за собственото си оцеляване, как сме способни на всичко в името на парите или как едни управляват други и се забавляват по всевъзможни извратени начини с човешките съдби?

Знаете ли кое мен лично ме шокира повече? Интересът от страна на подрастващите. Четох, че в социалните мрежи, а и в училищата все повече младежи и деца пресъздават игрите от сериала и също като там има оцелели и … загинали. Нормално ли е да допускаме това? Осъзнават ли младите какво всъщност правят или пък увлечени от голямата кукла и пъстрите цветове в продукцията, наистина приемат всичко за детска игра?

Какво е вашето мнение за сериала и неговото влияние?

Да, няма грешка в заглавието, нито пък е някаква шега. Всъщност става дума за туристическа онлайн платформа – Big 7 Travel – според която плажът на Златни пясъци е избран от летуващите за един от най-добрите в света.

Курортът на родното Черноморие заема почетната 38-а позиция в Топ 50 на плажовете за Лято 2021, като се нарежда дори пред плажа Ипанема, намиращ се в Рио де Жанейро. Златни пясъци е и единственото българско присъствие в класацията.

Вдъхновен от тази новина, реших да потърся повече информация за известния ни курорт. Признавам си, че не съм го посещавал от доста години, просто защото с времето започнах да предпочитам по-спокойни дестинации и планински почивки. Смятам обаче това лято да разнообразя и отделя няколко дни за почивка на морето.

Припомних си, че Златни пясъци е един от най-големите и най-старите курорти на Черно море. Не е тайна и от къде идва името му – разхождайки се по плажната ивица, ще се натъкнем на толкова фин и жълт пясък, че ще имаме чувството, че ходим върху златен прашец.

Освен това, територията около курорта е известна със своята красива флора, затова и е обособена като Природен парк. Не липсва и културно-историческо наследство. Четох, че може да бъдат открити както находки от Античността, така и от късното Средновековие.

Затова, ако още не сте решили къде да прекарате лятната си почивка, може би тази класация ще ви помогне малко в избора.

В списъка попадат още гръцките Псару на остров Миконос и Елфониси на остров Крит. Мястото си в класацията са намерили и хърватските плажове Златни рат на остров Брач, както и Ягодна в Хвар.

За много компании мечтаният служител трябва да има международен и практически опит, да говори поне два чужди езика, да има ИТ умения, да бъде мотивиран, с хъс за работа и развитие и разбира се – да бъде млад. Стремейки се към съвършено представяне в CV-то си, много кандидати си приписват качества и опит, които не притежават. В даден момент обаче, всичко излиза наяве и създава излишни главоболия и за работодателите и за служителите. Затова извадих две причини, защо е добре да бъдем себе си в автобиографиите за кандидатстване.

Първо – Никой не е перфектен. HR мениджърите също знаят, че изискванията в някои от обявите за работа са формулирани по почти утопичен начин. Почти никой не успява да демонстрира висока степен с международен опит, стажове и социална ангажираност, завършена в рамките на стандартния период на обучение и то на 20-годишна възраст. Едва ли всеки служител с повече от 15 години професионален опит може да има пълна и напълно ясна автобиография. Така че да не бъдем твърде строги към себе си. Разбира се, трябва да се уверим, че отговаряме приблизително на профила на изискванията в обявата за работа, която сме избрали. Ако обаче не може да отбележим едно или две от десет изисквания перфектно, не трябва това да ни попречи да кандидатстваме.

Второ – Краката на лъжата са къси. Мениджърите от различни компании се познават, особено в един и същ бранш. Затова не е необичайно да се питат за кандидатите, преди да бъдат наети. Следователно неточната информация в автобиографията обикновено се разкрива по-бързо, отколкото кандидатите могат да си представят. Ако все пак се случи, това обикновено води до незабавно отхвърляне от процеса на кандидатстване. Нещата могат и да се влошава, ако вече сме били наети, поради неправилна информация.

Затова е нужно да бъдем себе си. Да заявим наистина в какво сме добри и какво може да правим, какъв е нашият опит. В крайна сметка е по-добре и за двете страни, ако изградим честни отношения от самото начало.

Обичате ли супа? Пилешка, зеленчукова или крем – аз лично мога да включвам всеки ден в менюто си. Оказа се обаче, че супата е не само предпочитано ястие през зимните дни, но е и сред най-добрите и полезни храни през лятото. За това си има обяснение и медицински експерти ни го дават.

Според тях, заради горещината губим чрез пот много витамини, минерални соли и вещества, съдържащи азот. А една хубава топла супа може да ги възстанови напълно. Противно на очакванията, специалистите я препоръчват най-вече и когато температурите надминат 30 градуса. В тези моменти трябва да приемаме много водоразтворими витамини, минерали, пълноценни протеини и по-малко храни с наситени мазнини. Ето защо супите отново са идеалният избор.

Сигурно знаете или пък сте чували, че през лятото е добре да приемаме топли напитки. Така се получава уравновесяване на температурата на външната среда и тази на тялото. Това пък от своя страна съдейства за по-малкото количество загуба на течности от организма. Същото важи и за супата. Тя трябва да се приема топла, не гореща, което всъщност постепенно ще ни окаже и охлаждащ ефект.

Хубавото е, че супа може да направим почти от всичко. През лятото се намират сезонни зеленчуци, които освен полезни, са и изключително вкусни. В днешно време кулинарията ни предлага какви ли не разновидности и подробни рецепти за супа. Трябва само да изберем по наш вкус, да приготвим и да се заредим със здраве.

Музиката е цяла вселена. Тя носи емоции, събужда чувства и определено може да повлия на настроението. Поне при мен, а вярвам и при повечето от нас. Пускаме си музика когато почиваме, пътуваме, спортуваме или празнуваме. Но ако става въпрос за музика по време на работа?

Някои хора се концентрират по-добре, когато радиото е пуснато. Други обаче, включително и аз, се разсейват и не могат да свършат максимално добре ангажиментите си в офиса. А когато в стаята има хора и от двата типа, това може да доведе до конфликт. Така възниква въпросът дали може да работим по-добре на постоянен музикален фон или това ще има отрицателен ефект върху концентрацията ни?

За да си отговорим заедно на този въпрос, извадих информация за предимствата и недостатъците от музиката на работното място. Нека ги видим и всеки сам да прецени към коя страна клони.

Едно от предимствата, което е доказано, е, че включването на радиото на работа има положителен ефект върху производителността и креативността на служителите. С други думи – вършим си работата по-бързо и имаме по-добри идеи.

Не е тайна, че слушането на музика ни прави щастливи и спокойни. За да продължим да работим добре, избраните музикални произведения трябва да бъдат с повече мелодия и по-малко текст или на чужд език. Така няма да се фокусираме върху тях, за сметка на задачите си.

Разбира се, всеки има различен музикален вкус, затова слушалките са идеалното решение. С тях може да слушаме каквото пожелаем и на каквато сила искаме. Това е особено полезно, ако не искаме да безпокоим останалите колеги.

До тук добре, но има и някои минуси. Например недостатък на слушането на музика на работното място е, че комуникацията помежду ни е ограничена. Има смисъл да работим само със слушалки и да ги сваляме при изпълнение на конкретна задача, която изисква да се фокусираме.

В големият офис някои хора се нуждаят и от абсолютна тишина по време на работа, за да се концентрират върху важни неща или да си спомнят нещо. Ако музиката постоянно звучи във фонов режим, способността ни да се концентрирате в крайна сметка ще отслабне.

E, какво е вашето мнение?

Знаете ли какво свързва личности като Обама, Опра и Кейти Пери? Всички те се доверяват на така наречените дъски на желанията, с които се мотивират и предизвикват успеха си. А вие чували ли сте за тях?

Принципът им е много прост, но явно доста ефективен. Дъската на желанията всъщност представлява колаж от нашите мечти, цели и желания. Те са представени посредством вдъхновяващи цитати, изрезки от списания, картинки или саморъчно написани върху лист.

Какво? Не ви звучи сериозно ли? Всъщност има научно обяснение за всичко. Според него, мозъкът ни е устроен така, че да възприема по-добре и да обръща по-голямо внимание на визуалното представяне, отколкото на думите. Следователно, колкото по-дълго време отделяме в съзерцание на дъската и колажите върху нея, толкова по-целенасочени ставаме към постигането на заложените неща. Те се превръщат в наша мисия и ценност, към които да се стремим. Тоест, желанията се трансформират в действия.

Някои учени смятат, че визуализирането на желанията ни действа като плацебо ефект. Затова колкото повече вярваме в успеха си и визуализираме желанията си, толкова повече усещаме положителния ефект и вкуса на реализирането. Мозъкът ни не прави разлика между въображение и реално преживяване, затова е важно да визуализираме и самия процес до достигане на заветната цел.

Важно е дъската да бъде позиционирана така, че винаги да бъде пред очите ни. Така постепенно ще свикнем с изображенията върху нея и ще премахнем страха от неизвестното и новото. Плановете и идеалите ни няма да ни се струват недостижими и ще бъдем мотивирани да работим за тяхното осъществяване.

Зимата си отива и постепенно отстъпва място на пролетта. С други думи, идва любимото ми време от годината за разходки из гората и лек туризъм. Навън не е нито студено, нито горещо, природата се събужда отново за живот и те изпълва с надежда и мотивация да последваш този пример. Звучи чудесно, нали? Но как да накараме и децата да заобичат пролетните разходки в гората? С игри, разбира се. Ето моите добри съвети за малко семейни приключения сред природата.

За много деца събирането на съчки е едно от любимите занимания в гората. Затова оставете ги да се роят, за да намерят много специални екземпляри. Тук децата измислят най-добрите идеи. Пръчката не е просто пръчка. За някои хлапета е опасна змия, с която се борят, за други пък е магически жезъл. Децата обичат да вдъхват живот във всякакви неодушевени предмети и повярвайте, дори една пръчка може да задържи вниманието им и да ги потопи в забавни игри.

Абсолютната класика сред горските игри вероятно е изграждането на къщичка от естествени материали. Природата предлага всичко необходимо за това. И както при истинското строителство на къщи, на първо място строителната площадка трябва да е на прав терен. След като това е направено, нещата започват да се случват лесно и бързо. Независимо дали е украсена с тревиста растителност или ранни цветя, дали е издигната от дълги пръчки и покрита с плат, всяка горска къща има свой чар.

И тъй като истинските туристи винаги носят със себе си вкусна храна, може да отпразнувате преместването си в новия дом с пикник.

Снимането на продукти е забавно … първите няколко пъти. Но, ако не сме запознати с основата на продуктовата фотография, тази дейност често ни отнема много време. В крайна сметка се оказва, че сме направили много снимки, някои от различни ъгли, други пък са прекалено еднотипни и не показват същността на продукта.

В тази връзка, в предния си блог започнах темата за набиращите популярност онлайн магазини и колко важни са правилните снимки за тях. Затова ако имате такъв магазин или искате да си направите, трябва да знаете няколко лесни и ефикасни съвети за това как да снимате стоката си. Така ще можете да покажете на клиентите си какво предлагате и отговаря ли то на изискванията им.

Започваме със снимки тип миниатюра. Доказано е, че цялостната картина на продукта работи чудесно като миниатюра и ще насърчи хората да кликнат върху цялостната гама, за да я разгледат. Това значи да заснемете продукта си от разстояние, за да хванете цялостния му образ. Също така е добра алтернатива, ако в бъдеще се наложи да печатите артикули като флаери, картички или други рекламни материали.

Следващия тип снимки са тези, които трябва да бъдат заснети отблизо. За тях трябва да се използва режим макро, ако камерата или смартфонът го имат като опция. Така ще може да се приближите максимално до обекта, като заснемете детайлите и качеството, на които потребителите да обърнат внимание.

Изображения, които показват реалните размери на предлаганите продукти са особено популярни. Например как стои някоя дреха на манекен или как изглежда часовник на ръката. Важно е да покажете на клиентите си и задната или долната част на продукта. Целта е да възпроизведете това, което бихте видели, ако го имате пред себе си на 360 градуса.

Завършващ детайл е и да покажете как изглежда продуктът в подаръчна опаковка или в кутията, която ще пристигне. Така цялостната визия, показваща го в различни мащаби и приложения, може да бъде последният тласък на клиентите да кликнат върху бутона „Добавяне в кошницата“.

Онлайн магазините набират все по-голяма популярност. Те са удобни и безопасни. Само с няколко клика потребителите имат възможност да разгледат пълната гама от предлагани продукти и да направят своята поръчка. Що се отнася до онлайн продажбата обаче, има няколко неща, които са от значение, сред които е и снимковият материал на продуктите.

Те разказват историята на цветовете, текстурата, размера и формата на предлаганите продукти и могат да се носят или използват. Показването на продукта „в действие“ помага на клиентите да си представят какво биха могли да направят, ако закупят стоката, което пък от своя страна увеличава вероятността за продажби.

Ето защо, ако имате собствен онлайн магазин или имате намерение да започнете такъв, си струва да отделите малко време, за да разгледате снимките си и да създадете своя страхотна галерия. Дори не се нуждаете от професионален апарат – повечето съвременни смартфони са достатъчно добри за тази работа. Ето няколко съвета как бързо да направите добри снимки.

Най-важният компонент на страхотната снимка е осветлението. Винаги снимайте на дневна светлина, когато е възможно – освен ако нямате достъп до професионално студио, където условията на дневната светлина могат да бъдат възпроизведени.
Златното правило е да снимате далеч от източника на светлина. Тоест, когато светлината влиза през прозореца например, застанете между него и вашите продукти, като внимавайте да не хвърляте сянка.

Ако имате малко естествена светлина – често срещан проблем през зимните месеци за хората, които работят през деня – може да опитате да поставите няколко LED светлини около зоната на снимане и да използвате пергамент или копирна хартия, за да разсеете светлината.

Нежният пол е мистерия. Казват нещо, ние разбираме съвсем друго. Правят нещо, ние пак си правим различни изводи. Неслучайно казват, че сме от различни планети. Но има и начин да се опитаме да разберем дамите чрез езика на тялото.

Нито една жена първоначално няма да ви каже какво точно мисли за вас. Чрез някои свои действия обаче, жените могат да покажат кога проявяват интерес, кога са влюбени и кога трябва да стоите на разстояние.

Петте признака, които издават, че тя е влюбена или има интерес:
– Докосва ви леко по ръката или рамото;
– Задържа погледа си върху вас и зениците й са разширяват;
– По време на разговора тя е с отворена позиция на тялото;
– Тя ви слуша внимателно и докато говори много често жестикулира с ръце или си играе с косата си;
– Сама търси контакт с вас и често пренебрегва обаждания или нотификации на телефона си, за да не прекъсвате диалога си.

За да избегнете неудобни ситуации обаче и да разберете ясно, че тя не се интересува от романтична връзка с вас, следете ако:
– Не задържа погледа си върху вас, спазва дистанция и положението на тялото й е с кръстосани ръце и крака;
– Играе на мобилния си телефон, разсеяна е и си намира повод да прекрати разговора или срещата с вас;
– Тя не е впечатлена от вашите истории и стиска устни, когато не говори.

Имали ли сте вече опит с езика на тялото при жените?

Есен е! Облаците се движат в небето, вятърът подухва, а листата танцуват своя вихрен танц във въздуха. Сега е идеалното време за полет с хвърчило. За да полети то, трябва преди всичко да има вятър. Големите площи също са подходящи. Така че не е изненадващо защо широките плажни ивици са популярни места за полети във въздуха на всякакви летящи предмети – хвърчила, балони, дори фризби.

Това, което на пръв поглед изглежда като детска игра обаче, е свързано с много работа. Освен правилното местоположение, посоката на вятъра, позицията и линията на хвърчилото заемат важна роля по време на излитане.

Само чрез перфектното взаимодействие на всички компоненти летящ обект може да се издигне във въздуха, без да има проблеми. Затова избрах за вас най-важните съвети за безпроблемното пускане на хвърчило. Нека ги видим:

  1. Първо намерете голяма поляна, открито поле или празен участък преди вашето хвърчило да излети. В рамките на 600 метра не трябва да има влакови релси, пътища или сгради.
  2. Обърнете внимание на посоката на вятъра. Най-добре стойте с гръб към вятъра. Дръжте хвърчилото на земята така, че носът му да е обърнат към вятъра.
  3. Ако е много ветровито, линиите на хвърчилото могат да се врязват в кожата при управление или просто придържане. Най-добре е да защитите ръцете си или тези на детето си с тънки ръкавици.

Здравейте, приятели! Как сте? В предната си статия започнах темата за мимиките, като ви предлoжих и няколко примера, чрез които лесно да разгадавате емоциите и мнението на хората. Сега продължавам темата, като реших да споделя малко информация и за жестовете.

Комбинацията от мимики и жестове изгражда езика на тялото и е ефективно средство за невербална комуникация.

Жестовете и мимиките често си „играят“ заедно и се допълват, но понякога сигналите, които дават, може да се различават. Това обикновено е в случай, когато човек има вътрешен конфликт със себе си. Също може да се приеме като знак, че вашият събеседник лъже или иска да скрие нещо. Може би вече сте срещали човек, който сякаш се усмихва насила, а езикът на тялото му говори съвсем различно.

Така например ако искате да подобрите собствените си мимики, за да изглеждате по-убедителни, трябва също да тренирате и жестовете си. Само тогава езикът на тялото ви ще стане ефективен и ще подчертае съдържанието на думите ви.

Отделните изражения на лицето като взиране или мръщене могат да бъдат важни сигнали, но в крайна сметка цялостното впечатление винаги е решаващо. Само един жест не казва всичко. Например честото мигане може да бъде признак на напрежение или нервност. Въпреки това, би било напълно погрешно да се приема за чиста монета, че е така. В края на краищата, вашият събеседник може просто да има сухота в очите или алергия и за честото мигане да има друго обяснение.

Ето защо винаги важи следното: общата картина е решаваща. Ако човекът, с когото говорите често избягва зрителен контакт и говори с нисък глас, той или тя вероятно чувства несигурност. Един сигнал рядко е решаващ, затова картината винаги трябва да се състои от няколко детайла. Също така се запитайте дали израженията на лицето имат смисъл в контекста на това, което се казва.

Мимиките са всички онези движения на лицевите мускули, чрез които изразяваме своите емоции. Например една спонтанна усмивка или пък намръщване говорят много по-красноречиво от думите. Затова не е и чудно, че има и изкуство – пантомима – където актьорът или мимът разиграва цяло действие само с изразите на лицето си.

Мимиките са изключително разнообразни. Има около 3000 различни изражения на лицето, като някои изследователи дори твърдят, че броят им стига до 10 000. Разбира се, не е нужно да знаем и разпознаваме всички тези вариации, а и не мисля, че е възможно. Но някои основни модели са важни, за да тълкуваме правилно чувствата и намеренията на човека отсреща.

По принцип всеки може да тълкува мимиките. Ученият Пол Екман дори доказа през 60-те години на миналия век, че хората могат да изразят и разберат седемте основни емоции: радост, гняв, страх, отвращение, тъга, изненада и презрение навсякъде по света. Но мимиката не винаги отговаря на действителното емоционално състояние на другите хора.

В повечето случаи от ежедневието си общувате с хора, които са искрени и не крият нищо от вас по време на разговор. В тези ситуации, ако просто обърнете малко повече внимание, можете да прочетете много по изражението на лицето им. Ще ви дам няколко примера:

Повдигнати вежди: Ако събеседникът ви повдига веждите си, то той изразява изненада или скептицизъм. Ако повдига само едната си вежда, това значи, че той подхожда малко подигравателно към разговора.

Намръщване: Дори леко набръчкано чело показва скептицизъм или неодобрение. Ако челото е гладко, а изражението спокойно, то човекът проявява интерес и приятелско отношение.

Избягва контакт с очите: Това е сигурен знак за несигурност и е възможно човекът отсреща да лъже.

Взиране: От друга страна, прекомерното взиране говори за доминиращо поведение или дори заплаха.

Усмивка: Има много различни форми на усмихване и всички те могат да кажат нещо различно. Усмихнатите хора могат да изразяват радост, да преиграват, да показват арогантност или присмех.

Коя част от деня ви е най-неприятна? За мен определено това е сутринта. Досадната аларма прекъсва най-сладкия ми сън, а ранното ставане хич не ми е по вкуса. Сутрешният ми ритуал не минава и без задължителните „още 5 минути“ в мекото легло. Следва отричане, след което примиряване и най-после събирам сили да се измъкна из под завивките. После планът е ясен – душ, кафе, транспорт, а 5-те „откраднати“ минути често ми се връщат под формата на закъснение за работа. Познато, нали?

Оказа се, че за стресовите сутрини, освен звука, с който алармата ни звъни, значение има и бутонът за нейното отлагане. Нека ви разкажа на каква информация попаднах и ще разберете за какво говоря.
Казват, че денят се познавал по сутринта, тогава представете си какъв ден ви очаква, ако първото нещо, което чуете сутрин е стресираща, досадна и силна мелодия. Този тип събуждане, освен че причинява сърцебиене, обърква мозъка ни и е основна причина за сутрешната умора. Противно на очакванията, че досадният звън е по-ефективен за събуждане, нови изследвания сочат, че приятните, нежни мелодии имат в пъти по-благоприятен ефект. Любима песен например, хем ще ви вдигне от кревата, хем ще повдигне и настроението ви.

Да се върнем на бутона за отлагане на алармата. Експерти сочат, че този навик дори може да влоши здравето ни. Причината е, че така изпадаме в сънна инерция. Това е вид замайване и на ума, и на тялото ни, което продължава до половин час. Научното обяснение всъщност казва, че с отлагането на алармата даваме фалшиви сигнали на тялото си, което се подготвя за дълбок сън. Внезапното събуждане след няколко минути пък води до стрес за организма и неразположение.

Затова още тази вечер сменете звука на алармата, не натискайте бутона за отлагане и направете сутринта си една идея по-приятна.

Критиката е възприемана почти винаги като нападка, обвинение и изтъкване на слабите места в работата или друга сфера от живота. Не е изненада, че никой не обича да бъде критикуван. Аз също съм от хората, които много трудно приемат критика, дори тя да е основателна. Първоначалната ми реакция винаги е остра, с цел самозащита, а след това започвам да се оправдавам, което в немалко случаи води до по-задълбочен конфликт.

С течение на времето разбрах, че е важно да не приемам отправената към мен критика лично, а да се вслушам в нея и да се опитам да бъда по -добър, по-ценен и по-отборен играч.
Колкото и клиширано да звучи, професионалната критика може да бъде много градивна, но първо трябва да се научим да я приемаме и разбираме по правилния начин. Например едно от най-важните неща е, да не показваме първосигналната си реакция. Най-добре е да замълчим за няколко секунди преди да отговорим, за да запазим спокойствието си и да не кажем нещо, за което ще съжаляваме.

Трудно е, но е полезно да изслушаме цялата критика. Ако имаме въпроси, не е срамно да ги зададем или да се опитаме да обсъдим възможните решения на проблема. Колкото повече знаем за критиката, толкова по-голям шанс имаме да се възползваме от нея.

И на последно място, но не и по важност, хубаво е да се поставим на мястото на критикуващия. Това също не е лесна задача и е напълно възможно човекът срещу нас да се притеснява или да е нервен, че води подобен разговор. Ето защо е хубаво да се изслушваме спокойно, да се разбираме едни-други като зрели хора и да проявим професионализъм, за да потръгнат нещата в правилната посока.


Магични приказки, невероятни филми, прекрасни книги с добър и щастлив финал – всеки един от нас е попадал на тях. Опитвайки се да ги приложим в действителния свят, се оказва, че нещата не са толкова розови и не винаги всичко е така радостно. Не знам дали е късмет или просто чудо, но аз се сблъсках с подобен случай като от филм и вече мога да кажа, че всичко е възможно.

По време на пандемията, изпаднах в тежко финансово състояние, което се отрази на мен и семейството ми. Четохме различни съвети за планиране на бюджета, за спестяване и изобщо за начина ни на живот. Определено успяхме да оптимизираме нещата, но финансите все не стигаха.

Така достигнахме до извода, че ни трябват допълнителни доходи. Аз и съпругата ми започнахме да си търсим надомна или почасова работа. И познайте – от никъде не ни позвъниха. Кандидатствахме по общо 12 обяви и нищо. Не се добрахме дори и до телефонно обаждане. Стана ни чудно, защото сме образовани, имаме постоянна прилична работа, но явно не сме достатъчно добри за почасовия труд.

Вече опитали всички варианти и изпаднали в безизходица, решихме да поискаме пари назаем от родителите на жена ми. Аз не желаех да се стига дотам, защото не бе редно. Ние сме здрави, млади, а да не можем да се справим с подобна финансова ситуация.

И тук се случи чудото. Мой приятел от ученическите ми години ме потърси, за да се видим. Изненадах се от обаждането, но приех. Оказа се, че точно в този момент на криза моят познат иска да стартира бизнес и му е необходим човек, който да му изгради стратегия, визия, мисля и изобщо някакъв план за действие. Тъй като това е специалността ми, веднага приех, а и парите бяха добри.

Вече започнах работа по проекта и получих първите си допълнителни пари, които успяха да запълнят бюджетната ни дупка. По мои изчисления след 3 месеца вече сте ми си „стъпили на краката“.

Не е ли чудо човек, който не си виждал от години да те потърси за точно твоята работа и да ти предложи прекрасна оферта, в точно най-трудния за теб момент? За мен е. И вече ще вярвам в историите с щастлив край, защото могат да се случат на всеки, дори и на мен.

Напоследък все по-често чувам в разговори думата „вайръл“. Оказа се, че е нов термин, който се налага от английския език и се използва най-често в сферата на маркетинга. На български се превежда като „вирусно съдържание”, разпространяващо се широко в интернет – социални мрежи, имейли, съобщения и други.

С изобилието ни от възможности благодарение на онлайн пространството споделянето на идеи и информация е осъществимо само чрез един бутон. Точно затова е лесно да се разпространи „вирусно съдържание“. По-сложно обаче е създаването на такъв тип вайръл материал, който да привлече вниманието на медии, блогъри и потребители.

Вирусните съдържания обикновено са тези, които влияят емоционално или работят много добре в търсенето и представянето на прозрения и гениални идеи. Те са предимно с хумористичен характер и не се раждат с намерението да станат вирусни. Могат да бъдат представени под формата на видеа, снимки, колажи и каквото още може да създаде онлайн човек.

Повечето от този тип съдържание е създадено от потребители, които не са световно известни и които просто споделят части от живота си. Те нямат предварително намерение тяхното съдържание масово да се разпространи. Основно са водени от мисълта, че темата си заслужава да бъде споделена с приятели или познати. И точно тук е разковничето, защото първоначалният източник на информация я споделя с хора с подобни интереси и след това те от своя страна я шерват и с други техните познати, които правят същото. По този елементарен кръг се достигат стотици гледания и последователи.

Осъзнавайки ползите от вайръл съдържанието, много компании добавят този елемент в маркетинговите си кампании. Тяхната цел е да създадат материал, който да се споделя от всички. А ако не се справят с тази задача – да открият човек, който може да го направи за тях.

Сещате ли се за борците при великденските яйца? Като дете всеки от нас е искал да има най-силното и непобедимо яйце, което да смаже останалите. Признавам си, че и аз мечтаех за това и когато дойдеше моментът на велика битка, потръпвах коя черупка ще се счупи първа. За да не се чувствам толкова тревожен, прибягвах до хитринки – дървено яйце. Сега ще ви разкажа как и защо обичах да го използвам.

Колкото повече наближава Великден, толкова повече се връщам назад във времето. Спомените за ваканциите на село, за събраното сплотено семейство около трапезата и за безгрижните дни. За мен Възкресение винаги е бил голям и специален празник. Още от дете обичам ритуала по боядисването на яйцата – първото задължително да е червено, после се боядисват по едно от всеки цвят и тогава започва най-интересната част с шарените яйца. След това веднага отделях тези, които ми се струваха, че имат най-здрава черупка. В отличителните белези задължително трябваше да присъства малък размер на яйцето и леко продълговата форма. Предполагам, че и вие сте има конкретни знаци, по които сте си избирали борци.

Когато вече сме се събрали с братовчедите ми и е дошло време за безмилостната яйчена борба, всеки вадеше от скривалището своя шампион и започвахме дуелите. Така една година на Великден моето яйце показа отлични качества и победи всички останали. Струваше ми се нереално. След като станах шампион сред децата, отидох да победя и възрастните. Последа серия от много размазани черупки и се превърнах в героя на празника. С голямо задоволство скрих бореца си, защото всички останали братовчеди искаха да го видях, приличаше им на омагьосано.

Вечерта, когато пак бе време за битки между яйцата, отидох да потърся своето. Оказа се, че скривалището бе разбито и шампионът го нямаше. Разстроих се и изтичах при останалите. Братовчедите ми си признаха, че го намерили и искали да го разгледат, но случайно го изпуснали. И наистина беше така, те бяха искрени и ми се извиниха, но аз бях толкова яростен и не исках да чуя нищо от думите им.

На следващият Великден реших да ги изненадам, за да не могат да счупят яйцето ми. Намерих дървено. Предполагам, че си спомняте, че в онези години дървените яйца бяха много шарени, перфектно украсени и лесно разпознаваеми. Но аз приложих трик – премахнах изкуствената боя и направих нова. Резултатът бе безупречен. Отново бях във вихъра си и чупих яйце след яйце, този път с измама, но все пак шампион.

Когато останалите членове от семейството ми разбраха, много се смяха и ме поощриха за гениалността. Вие имате ли подобни великденски случки?

Спомняте ли си времето на поява на първите масови компютри, а малко след тях и на интернет? Истински фурор и технологии от новото време – това усещах аз, когато започнах да работя с тях. Не ми отне много време да вляза в час и да започна с употребата на всички платформи, които ни се предоставяха.

Първоначалната форма за онлайн комуникация бе e-mail-ът, но тъй като е вид по-официално общуване и изисква известно време за отговор, се въведоха и нови платформи. Една от тях е mIRC. Чрез нея хора от различни части на света можеха да комуникират един с друг. За тази цел трябваше да имат потребителско име и да избират „чат стая”. Характерното за mIRC бе скриптираният език, който позволяваше промени на програмата – на потребителски команди (псевдоними) и на външния вид на mIRC. Това включваше и опцията за автоматична регулация на малка и на голяма буква на определен принцип, точно както е в самото наименование на чата.

Съчетанието на нестандартно подредени латински букви с липсата на правописни норми представи един нов модел на писмена комуникация, който бързо се възприе и реплицира. Важно е да отбележа, че в ранните си години компютрите все още не бяха пригодени за използване на кирилица и това доведе до въвеждане на нов начин за общуване на много от потребителите – смесицата от латински букви с числа. След mIRC този начин на общуване бързо се превърна в мода.

По-късно започваха да се въвеждат и още подобни чат платформи като ICQ. Името произлиза от английската фраза „I seek you“, което се превежда като „Аз те търся““. Тя позволяваше поддържане на връзка само с хора, които знаят потребителско име на използващия, а в случая това е дълъг цифров код. Постепенно тази платформа се замести от Skype, която функционира по подобен начин, но позволява и видео разговори. Въпреки че и двете комуникации предлагат опция за писане на кирилица, много от потребителите продължиха да използват латински букви.

Днес разполагаме с хиляди начини да се свързваме онлайн. Забелязвам, че писането остава все по-назад и се постепенно се измества изпращане на гласови съобщения или видео разговори. Може би това е бъдещето ни – само да говорим.

Филмът „Дуел“ е първият пълнометражен филм на режисьора Стивън Спилбърг. Сценарият е дело на Ричард Метисън, базиран на негов разказ. Премиерата е през 197 1г. Заснет е за 13 дни и е монтиран за 10 дни. Преди излъчването на филма на европейската кино сцена, Спилбърг трябва да заснеме за 2 дни още толкова сцени, колкото са необходими за увеличаване на дължината на филма от 74 до 90 минути.

Сюжетът на „Дуел“ разкрива пътуването на едни средно статистически американец през пустинята, за да пристигне при свой приятел. На иначе пустия път изпреварва един огромен камион, който най-неочаквано започва да се опитва да го убие. Така се поставя началото на нетипичния дуел между човека и опасността. Големят камион е символ на страха, на постоянно дебнещата опасност, на терора, който сме подложени всеки ден. Какво е малката кола (човекът) в сравнение с цял един камион (живота)? Докъде можем да стигнем в битката с живота и на какво сме способни, за да оцелеем? Темата на филма е актуална и днес и това е една от причините той да бъде признат като един от най-добрите филми.

Главният герой Дейвид Ман трябва да се изправи пред страховете си и да се справи с тях. В началото филмът започва с излизането на кола от гараж в обикновена къща в американски квартал и постепенното преминаване на колата от градските улици към излизането ѝ на магистралата, до пътя в пустинята. Този път можем да го възприемем като метафора на пътя на човека в живота, а пустинята – на безпомощността. По пътя човек се среща с множество препятствия, с който обаче трябва да се справи сам. Дейвид бърза, изпреварва камиона, и започва една постоянна надпревара, една гонка на ръба между живота и смъртта.

Тъй като в „Дуел“ липсва пищен сценарии, то кадрите трябва да показват това, което не се казва с думи. Постоянното поглеждане на героя в огледалото символизира неговия страх. Първата му спирка в закусвалнята, когато се чуди кой от седящите на бара с кафяви обувки, видени преди това, се опитва да го убие. Метафора на обърканите мисли се явява и сянката на стената от светещите надписи, която прилича на оплетени въжета.

Мястото, на което Дейвид спира за почивка, когато си мисли, че е избягал от камиона, също не е случайно. Той се паркира до знак „СТОП“, който пък се намираше до линията на влака. Този знак символизира почивката, бягството от действителността. Но след глътка въздух влакът минава и подсеща героя, че трябва да продължи напред. В живота нямаш право на почивка!

По-нататък Дейвид се опитва да се свърже с полицията, за да му помогнат, спира случайни коли, дори дръзва да извика шофьора на камиона, докато осъзнае, че никой не може да му помогне освен самият той, че трябва да дойде решаващият момент, дуелът между него и камиона, между човекът и смъртта, от който само един ще оцелее.

Така стигаме и до решаващата сцена, до обратът, повратната точка, в която Дейвид, решава, че не може да живее вече в страх, че трябва да се отърве от камиона. В тази сцена героят и неговият страх се изправят един срещу друг. В последната секунда Дейвид се спасява, а колата му заедно с камиона падат в бездната. Капчиците кръв, спирането на въртенето на колелата, откъснатото бяло парче на фара от камиона са символ на победата, но и едновременно на това и на края. Ако един оцелее, то друг умира.


С появата на компютрите и интернет навлезе и латиницата. Първоначално новият език за комуникация бе като символ на новост, бунт, нещо, което те прави „готин“.

Той стана особено популярен при тийнейджърите, тъй като разчитането му бе затрудненото от страна на родителите и бе като бариера за навлизане в личното им пространство. Липсата на всякакви правописни и пунктуационни норми паради отсъствието на всички български букви на латиница постепенно стават привлекателни и все повече улесняват провеждането на разговори в мрежата. Латинската азбука за изписване на български думи се превърна в нова „мода“, главно при по-младото поколение, което активно ползва онлайн средата за комуникация.

Желанието за увеличаване на бързината на писане, която би трябвало да наподобява устния разговор, доведе до налагането на готови абревиатури, които спестяват време от изписването им. Така например се приема като утвърдителен отговор „окау“, а за по-кратко – „ок“ или „к“. В речника на новото онлайн поколение попадат „info“- за информация, „pls“- моля те, „ko pr“ – какво правиш, „zdr“ – здравей, „asl“ – години, пол, населено място, „nz” – не знам (която в момента е една от най-грешно изписваните думи). С цел все по-лесното осъществяване на комуникацията и за по-лесното възприемане на емоции, които трудно биха се изразили чрез текст, започваха да се използват емотикони, получени чрез съчетанието на пунктуационни знаци и букви.

Тъй като латинските символи не могат изцяло да обхванат множеството звуци в българския език, се приемат и някои изменение – за „ш“ отговоря „6“, за „ч“ – „4“, за „ъ“-„1“, за „я“ – „Q” и т.н. С навлизането на нови платформи като Facebook постепенно „6“ се замени с „sh”, „4“ с “ch”, „я“ с „ia“ и „ъ“ с “y/a”. Като това се приема за новия, по-модерен стил на писане на латиница. Започна да се получава объркване в общуването на български език в мрежата и всеки използва различни знаци за отбелязване на специфичните букви.

Дори появата на Закон за транскрибирането, въведен през 2009г., целящ да даде норми за изписване на имена и населени места на латиница във връзка приемането на страната ни в ЕС, се опита да уеднакви и речта в интернет. Но реформата е твърде закъсняла за онлайн общуването, защото потребителите вече имат своите изградени навици, които не биха били променени единствено чрез закон.

Все по-голямата употреба на мобилни телефони и комуникацията чрез кратки съобщения, подпомагат ерата на латинизация. Липсата на опция от страна на мобилните оператори за писане на кирилица и съответно по-високите цени на sms услуги при въвеждането й в експлоатация подпомагат за процеса на все по-усиленото разпространение на латински букви. Въпреки че се въведоха кирилизирани софтуери на смарт телефоните, а съобщенията станаха безплатни чрез съответните приложени, използването на латиница надделява, защото е свързана с навиците за по-бързо писане.

Много от потребителите постепенно започнаха да се отказват от този модел на изписване, но несъзнателно продължават да използват латиницата, тъй като клавиатурите им на мобилните устройства или на личните им компютри е фонетична, т.е. всяка българска буква отговаря на латинска. Стандартът BDS остава в историята и се използва главно от хора, които са писали на пишеща машина. Това обезсмисля и създаването на кирилизирана клавиатура от производителите на техника.

В монета писането на български думи с латински знаци е известно като „методица“, шеговита закачка с двамата братя Кирил и Методий, които погрешно се смятат за създатели на азбуката ни днес. В разговорен стил и с още по-голяма насмешка се употребява и терминът „шльокавица“, която се възприема като характерна за нискообразованите хора, които не могат да спазват правописните норми на собствения си език.

Друга характерна особеност, която се ражда под влиянието на онлайн комуникационните платформи, е приемането на нови думи в българския език– дискаунт (уастник в дискусия), даунлоауд (записване на компютърни програми от интернет), селфи (снимка, която си правим сами), атачмънт (прикрепен файл) и др.

„Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка?
Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина“

Целта на следващите редове е да ви провокира да кажете „Не“ на онези неща или хора, за които дълго сте отлагали казването на това „не“. Досега може да ви е спирало доброто възпитание, неудобството и нежеланието да обидите или нараните някой друг.

Но в отчетливото казване на „не“ на нещо се крие и много дълбока и позитивна сила тогава, когато сте наясно защо го казвате. Това е добре не само за вас, но и за човека отсреща, а ако се замислите малко повече, вероятно е добре и за трети страни.

Ето един конкретен пример. Да речем, че офисът ви е тип „отворено пространство“ с много хора на един етаж. Работното ви място е близо до централната пътека или врата, покрай които минават десетки или стотици хора всеки ден. От време на време хората се отбиват при вас с най-приятелско настроение, завързват кратък общ разговор за вчерашния мач или целувката на Кубрат Пулев. За тях това е просто част от плануваната им почивка с разходката и вземане на кафе от кухнята в офиса… за вас е поредното нежелано прекъсване.

Ако кажете позитивното „не“ какви ще са ползите за вас?

На първо място, работното време ще ви стига. Грешките в работата ви ще намалеят. Няма да ви се налага да пишете и четете едно и също изречение по пет пъти, заради липса на добра концентрация. Друга полза ще бъде, че вероятно и ще ви остане малко свободно време, което ще решите как да използвате вие, а не хората около вас.

Ако поставите мнението и одобрението на другите пред желанието да си свършите работата без разсейвания, времето никога няма да ви стига.

Позитивното „не“ не е оксиморон, то просто подсказва, че да казвате „не“ има много положителни ефекти, особено ако се уцели правилната доза, на правилното място, с правилните хора. Неизползването на положителното „не“ е бързата писта към професионално прегряване.

Позиционирането е свързано, с това, което правите за вашите клиенти, а не с това какъв искате да бъдете.
Рисковите инвеститори са корава и твърда публика и именно за това аз често се обръщам към тях за прозрение по въпроса какво прави убедителна една търговска презентация или реклама. Успешните инвеститори търсят няколко качества в предприемачите, включително ентусиазъм и концепция. Ентусиазмът зарежда и стимулира, концепцията вдъхновява, но фокусът убеждава. Фокусираните предприемачи познават своя целеви пазар и могат ясно да обяснят как техния продукт или услуга подобряват живота на хората и бизнеса в този пазар. Умението да се опише ползата с жив, отривист, ясен и завладяващ език показва на потенциалния инвеститор, че предприемачът е фокусиран върху това, което продуктът може да направи за клиентите и което именно е аспектът, в който трябва да е насочено вниманието на всеки предприемач. Хората се вдъхновяват, когато знаят как продукта или услугата ще подобри живота им. Може и никога да не се окажете в положение, в което трябва да молите за пари инвеститорска фирма, но вие рекламирате вашата компания, услуга или концепция през цялото време. Не допускайте грешка. Когато говорите, вашите слушатели ще ви задават един въпрос: Каква е ползата за мен?