Без категория

Когато чуеш „Евровизия“, вероятно си представяш блестящи сцени, запомнящи се песни и невероятни шоу моменти. А за много българи това състезание е не просто телевизионен конкурс – то е малък емоционален празник, който събира приятели пред екрана и кара дори случайни слушатели да запеят припева на любимото изпълнение.

Тази година първият етап на българската селекция за Евровизия ще бъде на 24 януари, нека дотогава да си припомним кои изпълнители се включиха през годините.

България за първи път се появява на сцената на Eurovision Song Contest през 2005 г., когато джаз групата Kaffe участва с песента „Lorraine“. Първият опит не стига до финала, но за много фенове това начало остава символично – знак, че сме част от голямото европейско музикално семейство.

Истинското пробуждане на интереса идва с едно от най‑иконичните представяния в историята ни. През 2007 г. Elitsa Todorova и Stoyan Yankoulov излизат на сцената в Хелзинки с „Water“ и носят на България пето място на финала – постижение, което дълго се помни и се цитира от фенове.

Следват години на опити и паузи, но 2016 г. бележи важен момент: Poli Genova се завръща с „If Love Was a Crime“ и печели четвърто място, едно от най‑силните класирания за България досега. И веднага след това, през 2017 г., идва върховият момент – Kristian Kostov с „Beautiful Mess“ постига второ място, най‑добър резултат в историята ни: мощна, емоционална балада, която завладя цяла Европа.

След този успех България продължава да блести – Equinox през 2018 и Victoria през 2021 също достигат финала, а песните им остават любими на феновете дори години по‑късно.

Въпреки че страната липсва в няколко поредни издания поради различни причини (включително финансови), новината за завръщането ни на „Евровизия“ през 2026 г. предизвика вълнение сред музикалните фенове у нас. Българската национална телевизия потвърди участието с национална селекция, в която младите таланти имат шанс да представят страната пред милиони зрители.

Това пътуване – от дебют в полуфинали през 2005 г. до най‑високо класиране в историята – не е просто статистика. То е доказателство за страстта, таланта и стремежа на българските изпълнители да бъдат чути на голямата сцена, да разкажат собствени истории и да докоснат сърцата на цяла Европа.

Ще запомн им есента на 2025 г. – България изживя волейболен ренесанс, който обедини нацията и върна гордостта на българите. На Световното първенство по волейбол в Манила, нашият национален отбор спечели сребърен медал — първото класиране на финал от 55 години насам.

Всеки ден с жена ми чакахме пред телевизора, затаили дъх, за да видим как момчетата се справят. Това беше като пътуване назад във времето, когато Владо Николов и неговите съотборници ни караха да се гордеем. Сега, синовете му — Александър и Симеон — повториха успеха му, но по свой начин, със собствена идентичност и стил.

Александър Николов, на 21 години, беше най-добрият реализатор на турнира с 173 точки — 67 повече от втория най-добър. Той не само че беше лидер на терена, но и вдъхновяваше с всяко движение. Със своите 207 см и мощни удари, той беше не само най-добрият посрещач, но и символ на новото поколение, което поема щафетата.

Симеон, на 18 години, впечатли като най-добър разпределител на турнира. Неговата визия за играта и спокойствие под напрежение бяха ключови за успеха на отбора. Неговото представяне е доказателство, че българският волейбол има бъдеще, и то е светло.

Но този успех не е само на двамата братя. Целият отбор, с капитан Александър Грозданов, показа изключителен дух и отдаденост. Те не само че играха за медала, но и за честта на България. Техните усилия обединиха нацията и показаха, че когато сме заедно, можем да постигнем велики неща.

Особено важно е да се отбележи работата на треньора Джанлоренцо Бленджини. Италианецът пое отбора през май 2024 г. и за кратко време успя да изгради сплотен тим, който да играе със самочувствие и стратегия. Под негово ръководство младите таланти развиха максимално потенциала си, а цялата игра на отбора се превърна в пример за техническа дисциплина и дух. В мрежата мнозина определят Бленджини като един от ключовите фактори за този исторически успех.

След завръщането си, отборът беше посрещнат като герои. Президентът Румен Радев и патриарх Неофит изразиха своето уважение към постижението, а в Народното събрание беше организирана специална церемония в чест на волейболистите. Това подчертава значимостта на успеха за нацията.

Този медал е не само спортно постижение, но и символ на възраждането на българския волейбол. Той показва, че с труд, отдаденост и вяра в себе си можем да се върнем на върха. Гордеем се с тези момчета и вярваме, че това е само началото на нова ера за българския волейбол.