Първи юни е! Няма по-прекрасен, по-забавен и по-дългоочакван празик. Не за друго, но какво по-хубаво от това да видиш искрената усмивка на децата и блясъка в очите им, когато направиш жест към тях? Лично на мен от малък това ми е най-любимя празник, който може да спори за призово място с Коледа.

Денят на детето още от малък ми създава невероятни емоции. На първо място само на 1 юни и на Коледа даваха кака Лара и „Милион и едно желания“, няма човек от моето поколение, който да не си спомня това предаване и който да не го е очаквал с трепет. Все пак анимацията беше ограничена. Спомням си че на всеки 1-ви юни родителите ми организираха забавна програма и се стараеха да ни направят максимално щастливи, като се има предвид, че когато аз бях дете нямаше детски центрове, нямаше глезотийките, който сега можем да предоставим на децата. Тогава имаше едно влакче, което работеше само на Празника на детето и си беше борба за да си намериш място, после по един балон и по един садолед и ние бяхме най-щастливите на света. Вече съм улегнал мъж, но на този ден винаги ме обзема едно мило и приятно усещане, града кипи от живот, а навсякъде те посрещат малки, слънчеви усмивчици, големи, топли очички, шарещи наоколо. Децата са най-големия дар, който можем да получим в живота, те са смисъла да съществуваме и трябва да ги пазим, а толкова бързо растат, че трябва да използваме всеки един момент с тях и да ги правим щастливи. Сега в главата ми ведната изкача една мисъл “ Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желааят“.

За още по-силен и емоционален завършек на моята статия ви предлагам това видео, което може да ви разтопи.