Месец май вече чука на вратата и чака да му отворим. Обичам го този месец, колкото и да е непостоянен като атмосферни уловия. Ту вали, ту слънцето напича, а на всичкото отгоре и ни затрупа някоя градушка. Въпреки това винаги съм го свързвал с много празници и настроение. Май месец носи в мен чуство на носталгия и збавление.
И с наближаването на този прекрасен, почти летен месец, наближават и матурите и абитуриентските балове. За завършващите това е страрт на един самостоятелен живот, който ги подготвя да станат отговорни възрастни. Е, винаги има изключения. И докато съм на тази вълна, преди време ми попадна един материал свързан с матурата от далечните години, на която се падна Пейо Яворов. За мен той е велик, истински кумир. Той е човекът, който чрез любовта си гради своето творчество. Драмите в живота му го погубват и подтикват към самоубийство, но и го вдъхновяват да напише шедьоври в българската литература. И да се върна на темата, на матурата през 2015 г. се падна „Ще бъдеш в бяло“. Едно страхотно произведение, в което лирическата героиня е представена като ангел, като духовно обежище, в което той да се излекува и да изплува от сенките на живота. И на фона на това красиво произведение, родителите на тези зрелостници избухват, като казват, че Яворов не трябва да се изучава и трябва да бъде забранен, че едва ли не той е пияница и пълнил главите на децата им с небивалици. Аз съм просто изумен как може родителите да коментират този велик автор и революционер по този начин. С какво пълни главите им? С красиви думи за истинска и чиста любов. Как тези хора, които не зачитат знанието да предадат на дедцата си, че това е ценност, която трябва да пазят и съхраняват. И как един един учител да се справи с това? В повечето случаи децата отиват на училище с нагласата да унижат и да покажат превъзходство. А това не го научават в училище, а в средата, в която са отглеждани.
Интересно ми каква ли тема ще се падне тази година и дали ще има от тези родители, които да потъпкат всичко ценно в нашата култура. Дано за четири години манталитета и интелекта на българите да е претърпял някакъв катарзис и да няма подобни хули към великите наши автори.