Снощи, докато си търсех разни песнички в ютуб, попаднах на клип с име „Разгневен клиент се кара с интернет доставчик”. На друго място същият запис даже е озаглавен „Полудяла мутра говори с интернет доставчик”. Съгласен съм, че на места човекът преминава границата, даже е доста брутален. Ама, да ви кажа съвсем честно, го разбирам. Десетки пъти ми се е налагало да се обаждам за проблеми с интернет и повярвайте ми, наистина могат да ви изкарат извън нерви. С въпроси от типа: ама за какво ви е през нощта интернет? Абе какво те интересува за какво ми е през нощта интернет?! Щом си плащам за 24 часа обслужване, за всичките дни в месеца, ти си длъжен да ми осигуриш съответстващ трафик на интернет. Или със следния абсурден диалог, състоял се наскоро. Обаждам се, защото просто нямам интернет, не е слаб трафикът, просто липсва. Споделям аз със служителя, който вдигна дежурния телефон, какъв ми е проблемът. Той ми отговаря: ама при нас всичко е наред. Аз му отвръщам: Не ви се обаждам, за да ви питам как са при вас нещата, а за да ви кажа, че при мен не са наред. И тези реплики разменени няколко пъти с все по-изнервен тон от моя страна. Докато не се обадиха и други потребители и не стана ясно, че проблемът е някъде в някаква разпределителна кутия или нещо подобно долу, на улицата, та дойде екип да отстрани проблема. Така че не толерирам даже и вербалната агресия, но още по-малко толерирам фирми и техни служители, на които и ти вадиш хляба, да те правят на маймуна и да те разиграват с дни.
Месец: януари 2013
Стига филми!
Обичам хубавото кино. Харесвам много филми. Много харесвам немного филми. Страшно много харесвам съвсем малко филми. Първите ги гледам по веднъж. Вторите по два пъти. Третите – по няколко, стигал съм до 14 пъти, при това на голям екран, не вкъщи. Мразя обаче, когато някой ми натрапва един и същи филм в праймтайма, доста слаб при това – като сюжет, режисура, актьори в главни и поддържащи роли – много пъти. Пък още повече мразя, когато подценяват интелекта ми, че и художествения ми вкус, и си мислят не само че ще го харесам, но и че ще ръкопляскам. За какво говоря. За поредния кавър на Супермен Български, който пак отиде при едни страшно закъсали хора – закъсали не заради себе си, а заради некадърността на държавата, която не може да осигури пазари за едно специфично производство, което няма как да се продава само само защото е много качествено. Отиде в едно малко българско градче, родило едни от най-великите българи, и се представи за пореден път на хората като Спасител – пак раздаде едни пари, пак напълни касетите на банкоматите и пак пристъпяше гордо като паун по сопотските улици. Е, улиците не може да ги излъже – по тях са пристъпяли далеч по-тежки и стойностни хора и те със сигурност носят паметта за това. Май и хората не може да излъже, колкото и да имат нужда от Спасител точно в този момент. Затова нека да му кажем, че продукцията е стара и слаба – СТИГА! Или поне да внесе новости във фабулата – да ходи да спасява, когато хората гладуват и стачкуват, а не когато има пари за раздаване.
Умственият труд не е лека работа
Срещам преди дни моя съученичка от гимназията, отдавна не се бяхме срещали. И въпреки че навън бяха минусови температури, се поразговорихме около половин час. Поразказахме си кой какво прави. Тя така и не продължи да учи и в момента работи в кухнята на някакво заведение. Поразказах й и аз за моите занимания и дела. И чисто по български, дойде въпросът, неудобен за много други държави, не и за нашата, кой колко печели. Сподели тя, споделих и аз, като подчертах, че в България никой не е добре заплатен в момента. И тя съвсем искрено, от своята гледна точка, възропта: за тия пари, които получаваш, аз трябва да се скъсам от работа в кухнята. Измъкнах се с уклончивото, че в момента в държавата ни положението е нито да си образован, нито да не си – все не си достатъчно добре оценен и заплатен. Не се впуснах да й обяснявам колко натоварващ психиката е умственият труд и как, когато се занимаваш с работа, свързана най-вече с интелекта, не само че нямаш почивен ден, ами нямаш и почивен час, че главата ти работи на пълни обороти даже и докато заспиваш, ако въобще успееш да заспиш. Не й обясних, защото няма начин да ме разбере. Всеки гледа от своята си камбанария и си мисли, че неговата е най-трудна. В такива случаи като че ли най-правилна е тактиката на един мой приятел, който е компютърен дизайнер и постоянно работи с клиенти, които също така постоянно му обясняват колко лесно може да стане нещо. И много често той става от стола и им казва: да, наистина е много лесно, заповядайте, седнете и го направете:)
Шумните съседи – дали и ние не сме от тях?
Със сигурност повечето от вас, които живеят в блокове или по-големи кооперации, поне веднъж през живота се са се ядосвали на шум, идващ в неподходящо време от съседен апартамент. И на мен ми се е случвало много пъти. По празниците обаче съседът, който живее в апартамента под нас, ме повика да му асистирам да отстрани един водопроводен проблем при оттичането на водата от пералнята. И като свършихме работа, седнахме да изпием по едно следобедно питие – направо в кухнята, където протекоха и ремонтните ни дейности. Апартаментът на съседа ми е точно под нашия. При положение че всички в нас винаги сме внимавали да не създаваме излишен шум и определено не сме от хората, които стъпват тежко, хлопат врати и си говорят на висок глас, не може да си представите как отеква всяка стъпка, всяко тракане на чиния или тенджера, не дай боже нещо по-сериозно, в апартамента отдолу. Направо се зачудих как още сме в добри съседски отношения. Та си дадох ясна сметка, че колкото и да внимава човек, без да иска, създава известно неудобство на съседите си и в този смисъл съседската толерантност е много важно нещо. Затова си мисля, че всеки, който живее в блок, трябва да бъде по-широко скроен, да не се ядосва на шума, който понякога създават съседите, защото със сигурност и той самият много често се явява също такъв дразнител. Абе с две думи – и в съседството е като в живота. Трябва да си даваме ясна сметка, че другите не са безгрешни – също като нас:)