Не обичам да подписвам срочни договори с доставчици на интернет, на кабелна телевизия или мобилни оператори. И когато това няма как да се случи, го правя за възможно най-краткия срок въпреки примамките, които предлагат под формата на безплатни или много евтини телефони, закупуване на техника на разсрочено плащане без лихви, значително по-ниски такси и други подобни. А не го правя, защото в България все още няма култура и уважение към потребителя, нито пък закони и сериозни неправителствени организации, които да защитават правата ни. Всеки договор е направен така, че подпишеш ли го, след известно време се усещаш, че нещо си се минал. Преди година при преподписването на договор с един от мобилните оператори, чийто абонат съм сигурно от десетина години и съм в един списък с така наречените лоялни клиенти, автоматично по силата на текст, изписан с много ситни букви, бяха продължили да ми предлагат безплатна до този момент услуга, която никога не съм ползвал, само че вече платено. И така, без да се усетя, няколко месеца плащах за нещо, което не съм искал, нито ползвал. Тогава ги попитах, ако постъпват така с лоялните си клиенти, как ли постъпват с обикновените. Защо разпънах мисли в тази посока? Преди дни се наложи да преподновя договор за стационарен телефон. Избрах възможно най-краткия срок, естествено за възможно най-високата месечна такса и най-лоши условия. Момичето от офиса ме погледна с истинско учудване. Обясних й, че няма смисъл да ме ловят с дългосрочен договор. Ако някой реши да се махне, защото не е доволен, винаги ще го направи, каквото и да му струва. Най-добрият начин, по който една фирма може да си осигури дългосрочно клиенти, е качеството на услугата, която им предлага.
Месец: май 2013
Разни хора, разни идеали
Преди дни вкъщи дойде джипито на компютъра ми. То даже е слабо да се каже, че му е личен лекар, щото, като се замисля, даже му е и създател – той го сглоби преди няколко години. Затрака нещо вътре в кутията и го извиках да погледне какъв е случаят. Оказа се, че вентилаторът на захранването се бил амортизирал и стържел така грозно, и трябва да се смени. Покрай това реши и да ми преинсталира операционната система – за да решим друго пък едно забавяне с отварянето и затварянето на файлове. Няма, разбира се, да говоря за компютри и софтуер, а за нещо от разговора, който проведохме, докато той си вършеше работата.
Минахме през много теми и понеже той има дъщери в горните класове естествено стигнахме и до темата за образованието. И още по естествено до темата за харлем шейка и изгонения от пловдивското училище учител. Обясних му, че няма нищо лошо в това тийнейджърите да изкарват енергията си по такъв начин и да симулират, че правят неприлични и вредни неща, отколкото действително да ги правят. Правилно го били изгонили – отсече компютърният специалист, – какви били тези песни и танци, дето учели децата да се бунтуват.
Спрях разговора дотук. Беше безсмислено да продължавам – очевидно нямаше да се срещнем по средата. Разни хора, разни идеали – както е казал Алеко. Поправете ме, ако греша, ама наистина ли има нещо лошо в това децата да се възпитават като бунтари. Не идват ли всичките ни неволи и неблагополучия като народ не само в последните години, а и през цялата ни история точно от това, че дълго сме търпели. И още един, много-много важен въпрос. Не е ли по-опасна чалгата, която слушат повечето от момичетата и момчетата на тази възраст, и на какво точно ги учи.