септември, 2014 • Животът на Красьо

Книгите, които ни афектират

Posted on 27.09.2014by Krasimir

Наскоро завърших една книга, която бях започнал да чета преди около месец-два.

Нарочно няма да ви кажа коя е, защото искам под общ знаменател да говоря за книгите, които ни афектират. Тази, която последно четох, беше именно такава. Предполагам ви е познато усещането, когато прочиташ последната страница, затваряш корицата и оставаш поне няколко минути замислен върху прочетеното. Сюжетът минава отново през съзнанието ти, повтаряш си наум ключовите моменти и се замисляш за цялостния смисъл на историята и на прочетеното.

Разбира се, това се случва, ако си останал афектиран. Ако не си, до седмица-две най-вероятно ще забравиш за какво се е отнасяла цялата история. Това са книгите еднодневки, които са като вчерашен вестник. Преглеждаш ги веднъж и никога не се връщаш към тях повторно.

От друга стана обаче, тези, които са те афектирали по някакъв начин, оставят следа. Тях ги помниш, те се превръщат, ако не в световна класика, то в лична твоя класика. Препоръчваш ги на близки и приятели, препрочиташ ги от време на време и дори може да се обърнеш за съвет към тях. Поставяш ги на специално място, за да са ти под око. Ако случайно решиш да ги заемеш на някого, винаги си ги търсиш обратно.

Книгите, които ни афектират, са различни са всеки един от нас. Затова не споменах, която е последната повлияла на мен. Всеки човек обаче е хубаво да име една купчинка такива четива. И не се притеснявайте, ако още нямате. Тя се изгражда постепенно във времето с периодично четене и опитване.

За мен и около мен

Големите предимства в големия град

Posted on 18.09.2014by Krasimir

В последния си пост може би бях малко краен и за да не създавам грешно впечатление, нека кажа следното. Харесвам големите градове, те са страхотно място, в което да търсиш себе си и важните за теб неща.

Големите градове предлагат възможности, реализация, срещи с нови хора, поле за изява и шанс да се учиш от специалисти и т.н.

Всеки човек, живял в голям град, се научава да се справя по-лесно и по-успешно в живота. По някакъв малко странен за мен начин успяваш да привикнеш със суматохата, динамиката и непрестанното движение. До такава степен свикваш с тях, че ако изчезнат, след това ти липсват. Особено за младите градовете, “които никога не спят” са като сън наяве, който може да ги отведе навсякъде. Всеки голям град крие своите тайни, своите специални места, които само месните знаят. Дали ще е квартално ресторантче с “най-вкусните спагети Болонезе”, или единственото по рода си място, където ще ти изпекат баничката пред очите, няма значение. Възможностите наистина са неограничени и дори не е нужно да имаш очи, за да ги видиш, те ти се набиват в очите. Да не споменавам многото архитектурни, културни и исторички забележителности, които по принцип могат да се видят на такива места.

Аз съм от хората, които биха живели известно време на такова място, биха искали да посетят всяко специално местенце и да се запозная с този или онзи, но накрая винаги ще искам да се прибера у дома. Не за друго, а защото някои места, колкото и предимства да имат, никога не мога да ги възприема като дом.

За мен и около мен

Големите дразнители в големия град

Posted on 14.09.2014by Krasimir

Голям град означава голяма суматоха. Не сте ли съгласни? Ходил съм в столицата ни няколко пъти и даже съм се застоявал там за известно време. Всеки път обаче гюрултията и атмосферата ми идват в повече. Не знам как оцеляват хората в София и колко силна психика трябва да имат, за да устояват на ежедневните дразнители, които мен лично направо могат да ме побъркат.

Ще назова някои от тях, пък дано няма сърдити и недоволни след това:

– Градският транспорт е истинско изпитание на волята ни за оцеляване; всеки път се чувствам сякаш трябва да се боря за живота си, а да не споменавам, че се е случвало да чакам втори или трети рейс, докато се кача, защото няма места за още един човек…

– Суматоха, лудница, блъсканица – било на улицата, било в магазина или на кръстовището пред пешеходната пътека; суматохата в големия град не е нещо, с което се свиква лесно;

– Знаеш ли кой стои зад теб? Не, може да е всеки; може всеки момент някой да те претършува и да ти измъкне портфейла без да се усетиш; неприятно е, изключително е неприятно.

– Съседи, познати, непознати – Може да ти е съсед, може всеки ден да чакате заедно на спирката преди работа и толкова месеци да не си кажете дори една дума; има толкова много хора, толкова много (не)познати и толкова малко приятели.

Не искам да съм черноглед, но всеки, който се е застоявал в столицата ни, вярвам ще ме разбере. Казвам всичко това без лоши чувства и предполагам, че има хора, на които този живот им допада. Просто аз не съм от тях…

За мен и около мен

Чарът на рутината

Posted on 05.09.2014by Krasimir

Имате ли си график за деня? Не такъв, какъвто планувате точка по точка, а рутинен график. Да станете сутрин, да пиете кафе, да прегледате новините за деня, да отидете на работа, у дома, да спортувате нещо от време на време и т.н.

Това са онези малки привички, върху които не се замисляме често и които всъщност обхващат по-голяма част от деня ни и не ни затормозяват излишно. В това е тайната на приятната рутина.Тя е част от теб и си я изграждаш сам. В момента, когато в ежедневието ти се наложи да правиш нещо, което не си правил до сега и стъпваш в непозната територия, се объркваш. Притеснително е да нарушиш ритъма на живота, притеснително е да излезеш от коловоза, в който лесно попадаш и който всъщност може да бъде доста приятен.

Разнообразие от време на време е нужно. Уикендите извън града са приятно бягство от ежедневието и разчупване на статуково, но замислете се – много хубаво, не е на хубаво. Ако го правите всеки уикенд, ще се уморите. Да излизаш постоянно навън, да не се спираш на едно място за повече от ден, все да се оглеждаш какво ново нещо да направиш, с кого да излезеш… може да е много изморително в един момент. Ще ви се прииска да се спрете за почивка. И именно в такива моменти ще можете да усетите чара на рутината. Той е много приятен, релаксиращ и отпускащ. Само не трябва да злоупотребяваме с него.