Обичам хубавото кино. Харесвам много филми. Много харесвам немного филми. Страшно много харесвам съвсем малко филми. Първите ги гледам по веднъж. Вторите по два пъти. Третите – по няколко, стигал съм до 14 пъти, при това на голям екран, не вкъщи. Мразя обаче, когато някой ми натрапва един и същи филм в праймтайма, доста слаб при това – като сюжет, режисура, актьори в главни и поддържащи роли – много пъти. Пък още повече мразя, когато подценяват интелекта ми, че и художествения ми вкус, и си мислят не само че ще го харесам, но и че ще ръкопляскам. За какво говоря. За поредния кавър на Супермен Български, който пак отиде при едни страшно закъсали хора – закъсали не заради себе си, а заради некадърността на държавата, която не може да осигури пазари за едно специфично производство, което няма как да се продава само само защото е много качествено. Отиде в едно малко българско градче, родило едни от най-великите българи, и се представи за пореден път на хората като Спасител – пак раздаде едни пари, пак напълни касетите на банкоматите и пак пристъпяше гордо като паун по сопотските улици. Е, улиците не може да ги излъже – по тях са пристъпяли далеч по-тежки и стойностни хора и те със сигурност носят паметта за това. Май и хората не може да излъже, колкото и да имат нужда от Спасител точно в този момент. Затова нека да му кажем, че продукцията е стара и слаба – СТИГА! Или поне да внесе новости във фабулата – да ходи да спасява, когато хората гладуват и стачкуват, а не когато има пари за раздаване.