Има населени места – и по цял свят е така, – които по силата на незнайно каква енергия се явяват средоточие на таланти. Такова място е и Брезово – родното място на един от най-великите ни живописци, известният в цял свят Златьо Бояджиев, родно място и на Минчо Кацаров – известен портретист, около Брезово е роден и Енчо Пиронков – също забележителен български художник, и Христо Станчев.

Преди години Брезово влезе в новините и с откритото при изграждането на водопроводната мрежа праисторическо селище от каменно-медната епоха. Е, в това богато на история и на художествени таланти българско градче има само една църква, но не каква да е – строена през далечната 1843 година и изографисана от иконописците от известната Дебърска школа, обявена днес за паметник на културата. Преди повече от 20 години, вероятно с добри намерения, някой сваля от стените паната, изографисани от дебърските иконописци, за да бъдат реставрирани. И така до днес – безценно историческо наследство, безценни художествени произведения на една от най-талантливите иконографски школи, паната от стените на единствената брезовска църква стоят някъде, захвърлени от някого. А църквата, място, в което е отсядал и Апостола на свободата Васил Левски, стои с голи стени.

Надявам се хора като Светослав Кантарджиев с фондацията си за опазване на културно-историческото на наследство – „Мизия“, да се захванат с проблема и да алармират за случващото се. Вероятно жертви на кризата, вероятно на нечие чиновническо немарливост, едни безценни свидетелства за художническия гений на старите иконописни школи гинат някъде, съхранявани кой знае при какви условия. И от паметници на културата се превръщат в паметници на немарата. Пък ние от народ, който е гениален в създаването на културно-исторически паметници и ценности, в такъв, който няма равен и в съсипването им.

Въпреки това се надявам, че по-будните хора като Светослав Кантарджиев ще успеят в начинанията, с които са се захванали, и ще спасят подобни паметници като църквата в Брезово. Добре е и ние да се позамислим – искаме ли след 20 години, когато етнически ще сме намалели брутално, да не са останали подобни културни и исторически паметници, които да напомнят за славния наш народ?