Филмът „Дуел“ е първият пълнометражен филм на режисьора Стивън Спилбърг. Сценарият е дело на Ричард Метисън, базиран на негов разказ. Премиерата е през 197 1г. Заснет е за 13 дни и е монтиран за 10 дни. Преди излъчването на филма на европейската кино сцена, Спилбърг трябва да заснеме за 2 дни още толкова сцени, колкото са необходими за увеличаване на дължината на филма от 74 до 90 минути.

Сюжетът на „Дуел“ разкрива пътуването на едни средно статистически американец през пустинята, за да пристигне при свой приятел. На иначе пустия път изпреварва един огромен камион, който най-неочаквано започва да се опитва да го убие. Така се поставя началото на нетипичния дуел между човека и опасността. Големят камион е символ на страха, на постоянно дебнещата опасност, на терора, който сме подложени всеки ден. Какво е малката кола (човекът) в сравнение с цял един камион (живота)? Докъде можем да стигнем в битката с живота и на какво сме способни, за да оцелеем? Темата на филма е актуална и днес и това е една от причините той да бъде признат като един от най-добрите филми.

Главният герой Дейвид Ман трябва да се изправи пред страховете си и да се справи с тях. В началото филмът започва с излизането на кола от гараж в обикновена къща в американски квартал и постепенното преминаване на колата от градските улици към излизането ѝ на магистралата, до пътя в пустинята. Този път можем да го възприемем като метафора на пътя на човека в живота, а пустинята – на безпомощността. По пътя човек се среща с множество препятствия, с който обаче трябва да се справи сам. Дейвид бърза, изпреварва камиона, и започва една постоянна надпревара, една гонка на ръба между живота и смъртта.

Тъй като в „Дуел“ липсва пищен сценарии, то кадрите трябва да показват това, което не се казва с думи. Постоянното поглеждане на героя в огледалото символизира неговия страх. Първата му спирка в закусвалнята, когато се чуди кой от седящите на бара с кафяви обувки, видени преди това, се опитва да го убие. Метафора на обърканите мисли се явява и сянката на стената от светещите надписи, която прилича на оплетени въжета.

Мястото, на което Дейвид спира за почивка, когато си мисли, че е избягал от камиона, също не е случайно. Той се паркира до знак „СТОП“, който пък се намираше до линията на влака. Този знак символизира почивката, бягството от действителността. Но след глътка въздух влакът минава и подсеща героя, че трябва да продължи напред. В живота нямаш право на почивка!

По-нататък Дейвид се опитва да се свърже с полицията, за да му помогнат, спира случайни коли, дори дръзва да извика шофьора на камиона, докато осъзнае, че никой не може да му помогне освен самият той, че трябва да дойде решаващият момент, дуелът между него и камиона, между човекът и смъртта, от който само един ще оцелее.

Така стигаме и до решаващата сцена, до обратът, повратната точка, в която Дейвид, решава, че не може да живее вече в страх, че трябва да се отърве от камиона. В тази сцена героят и неговият страх се изправят един срещу друг. В последната секунда Дейвид се спасява, а колата му заедно с камиона падат в бездната. Капчиците кръв, спирането на въртенето на колелата, откъснатото бяло парче на фара от камиона са символ на победата, но и едновременно на това и на края. Ако един оцелее, то друг умира.

No comment


Name


Email (will not pubblished)


Website/URL