Нали знаете онази българска народна мъдрост, която ни казва, че мълчанието е злато? Наскоро разбрах, че на немски език също има подобна и тя звучи по следния начин: Reden ist Silber, Schweigen ist Gold.

За тези, които не знаят езика, преводът на поговорката звучи горе-долу по следния начин: Говоренето е сребърно, а мълчанието златно. Признавам, че има смисъл, в който да вникнем, но на български език не mr-silence-srz_vrtми звучи достатъчно мелодично и красиво, каквито по принцип трябва да са пословиците и поговорките. И се чудя се дали има някаква връзка в произхода на двете народни мъдрости, или са възникнали спонтанно и паралелно. Ако има защо в нашата става дума само за мълчание, а частта за говоренето изцяло липсва? Може би всеки ще открие отговора за себе си…

Сега обаче бих искал да наблегна върху значението и тълкуването на този израз, защото немският вариант ми се струва една идея по-добър от нашия. Символиката се крие в това, че среброто като благороден метал има по-ниска стойност, отколкото златото, но също  се търси и се цени. По същата логика мълчанието често е по-ценно от приказките, не мислите ли. Не случайно има фирми, в които се сключват подробни договори за конфиденциалност и се определят санкции при разкриване на корпоративна тайна. Не случайно редица приятелства са били разваляни след излизането на яве на някаква тайна и т.н. А ако трябва да погледнем малко по-философски на нещата, понякога просто нервите ни са опънати и е по-добре за нас самите да замълчим, отколкото да кажем нещо, за което ще съжаляваме след това. Хората са го синтезирали по следния начин: Казана дума, хвърлен камък. Мислете преди да говорите и преценете какво да кажете и какво – не.

No comment


Name


Email (will not pubblished)


Website/URL