Сещате ли се за борците при великденските яйца? Като дете всеки от нас е искал да има най-силното и непобедимо яйце, което да смаже останалите. Признавам си, че и аз мечтаех за това и когато дойдеше моментът на велика битка, потръпвах коя черупка ще се счупи първа. За да не се чувствам толкова тревожен, прибягвах до хитринки – дървено яйце. Сега ще ви разкажа как и защо обичах да го използвам.
Колкото повече наближава Великден, толкова повече се връщам назад във времето. Спомените за ваканциите на село, за събраното сплотено семейство около трапезата и за безгрижните дни. За мен Възкресение винаги е бил голям и специален празник. Още от дете обичам ритуала по боядисването на яйцата – първото задължително да е червено, после се боядисват по едно от всеки цвят и тогава започва най-интересната част с шарените яйца. След това веднага отделях тези, които ми се струваха, че имат най-здрава черупка. В отличителните белези задължително трябваше да присъства малък размер на яйцето и леко продълговата форма. Предполагам, че и вие сте има конкретни знаци, по които сте си избирали борци.
Когато вече сме се събрали с братовчедите ми и е дошло време за безмилостната яйчена борба, всеки вадеше от скривалището своя шампион и започвахме дуелите. Така една година на Великден моето яйце показа отлични качества и победи всички останали. Струваше ми се нереално. След като станах шампион сред децата, отидох да победя и възрастните. Последа серия от много размазани черупки и се превърнах в героя на празника. С голямо задоволство скрих бореца си, защото всички останали братовчеди искаха да го видях, приличаше им на омагьосано.
Вечерта, когато пак бе време за битки между яйцата, отидох да потърся своето. Оказа се, че скривалището бе разбито и шампионът го нямаше. Разстроих се и изтичах при останалите. Братовчедите ми си признаха, че го намерили и искали да го разгледат, но случайно го изпуснали. И наистина беше така, те бяха искрени и ми се извиниха, но аз бях толкова яростен и не исках да чуя нищо от думите им.
На следващият Великден реших да ги изненадам, за да не могат да счупят яйцето ми. Намерих дървено. Предполагам, че си спомняте, че в онези години дървените яйца бяха много шарени, перфектно украсени и лесно разпознаваеми. Но аз приложих трик – премахнах изкуствената боя и направих нова. Резултатът бе безупречен. Отново бях във вихъра си и чупих яйце след яйце, този път с измама, но все пак шампион.
Когато останалите членове от семейството ми разбраха, много се смяха и ме поощриха за гениалността. Вие имате ли подобни великденски случки?