Когато инфлацията стане част от разговора вкъщи – реалността в България след 2022

Моментът, в който осъзнах, че нещо сериозно се е променило, беше когато в рамките на година вдигнах бюджета си за седмичен пазар с над 40%, а торбите станаха по-леки. Не говоря за органик продукти, екзотични неща или някакво глезене. Говоря за яйца, хляб, месо и мляко. През 2022 и 2023 България влезе в топ 3 по инфлация в ЕС. И не говорим за някаква абстрактна статистика – говорим за реален спад на покупателната способност. 

Средната заплата расте, но не наваксва. Да, официалните данни казват, че средното възнаграждение вече е над 2000 лв. в София, и около 1400–1500 в страната. Но когато основни хранителни продукти се вдигат с 30–70% в рамките на година, тези числа изглеждат кухи. Защото реално сега купуваме по-малко с повече пари. И това е най-коварното лице на инфлацията – тя краде без да се усеща веднага. 

През 2023 г. в България храните бяха с най-висока инфлация в ЕС – над 16%. Това е двойно над средното за еврозоната. В същото време, данъчната тежест за малкия бизнес и самонаетите лица остана висока, субсидиите и помощите бяха зле таргетирани, а реформите в енергийния сектор се влачеха. Резултатът? Хората търсят начини да оцелеят, а не да живеят. 

Тази икономическа тревожност има пряк ефект върху политическите нагласи. На последните избори видяхме рязко люшкане между формации – протестен вот, наказателен вот, апатия. Доверието в правителства пада, политическата стабилност липсва, а с нея и дългосрочните решения за справяне с инфлацията. 

На фона на всичко това се появиха и типичните български “адаптации”:
– купуване на едро, дори от по-бедни домакинства;
– пазаруване в чужбина (особено край границите);
– увеличен интерес към кредити, особено бързи;
– повече хора се връщат към домашно производство – буркани, замразени зеленчуци, отглеждане на подправки на терасата. 

Инфлацията не просто променя бюджета ни – тя променя поведението ни. Става тема на разговор, фактор в избора на работа, причина да отложиш ваканция или да приемеш втори ангажимент. А политиците, вместо да говорят за истинска структурна промяна, още плашат с еврозоната или се хвалят с минималната заплата, все едно това е универсалното решение. 

В крайна сметка, инфлацията в България не е просто икономическа криза. Тя е огледало – на липсата на визия, на неравенствата между регионите, на неспособността на институциите да реагират бързо и умно. А ние, хората, се приспособяваме. Но и това има граници.

Вярвам в чудеса


Магични приказки, невероятни филми, прекрасни книги с добър и щастлив финал – всеки един от нас е попадал на тях. Опитвайки се да ги приложим в действителния свят, се оказва, че нещата не са толкова розови и не винаги всичко е така радостно. Не знам дали е късмет или просто чудо, но аз се сблъсках с подобен случай като от филм и вече мога да кажа, че всичко е възможно.

По време на пандемията, изпаднах в тежко финансово състояние, което се отрази на мен и семейството ми. Четохме различни съвети за планиране на бюджета, за спестяване и изобщо за начина ни на живот. Определено успяхме да оптимизираме нещата, но финансите все не стигаха.

Така достигнахме до извода, че ни трябват допълнителни доходи. Аз и съпругата ми започнахме да си търсим надомна или почасова работа. И познайте – от никъде не ни позвъниха. Кандидатствахме по общо 12 обяви и нищо. Не се добрахме дори и до телефонно обаждане. Стана ни чудно, защото сме образовани, имаме постоянна прилична работа, но явно не сме достатъчно добри за почасовия труд.

Вече опитали всички варианти и изпаднали в безизходица, решихме да поискаме пари назаем от родителите на жена ми. Аз не желаех да се стига дотам, защото не бе редно. Ние сме здрави, млади, а да не можем да се справим с подобна финансова ситуация.

И тук се случи чудото. Мой приятел от ученическите ми години ме потърси, за да се видим. Изненадах се от обаждането, но приех. Оказа се, че точно в този момент на криза моят познат иска да стартира бизнес и му е необходим човек, който да му изгради стратегия, визия, мисля и изобщо някакъв план за действие. Тъй като това е специалността ми, веднага приех, а и парите бяха добри.

Вече започнах работа по проекта и получих първите си допълнителни пари, които успяха да запълнят бюджетната ни дупка. По мои изчисления след 3 месеца вече сте ми си „стъпили на краката“.

Не е ли чудо човек, който не си виждал от години да те потърси за точно твоята работа и да ти предложи прекрасна оферта, в точно най-трудния за теб момент? За мен е. И вече ще вярвам в историите с щастлив край, защото могат да се случат на всеки, дори и на мен.