Минималната заплата догодина: Какво означава това за нас и живота

Отскоро все по-често чувам разговори за минималната заплата и колко ще стане от следващата година. Според последните сигнали тя почти сигурно ще достигне 1213 лв., което е скок от над 12% спрямо сегашните 1077 лв. За мнозина това звучи като добра новина – повече пари в джоба всеки месец, но ако се загледаме малко по-дълбоко, картината не е толкова проста.

Това увеличение ще засегне около 600 хиляди души, които работят на минимална заплата, както и различни социални плащания, които са обвързани с нея. Идеята е да се компенсира натискът от живота и да се подпомогнат хората с най-ниски доходи, но експертите предупреждават, че бързото покачване на възнагражденията може да доведе и до ръст на цените. Аз самата започвам да се питам как това ще се отрази на сметките в магазина и сметките за ток, които вече изглеждат твърде високи.

От страната на бизнеса идват противоречиви сигнали. Работодателите не са особено въодушевени от увеличението и настояват формулата, по която се определя минималната заплата, да се преразгледа. В момента тя се смята почти автоматично на базата на средната заплата за последните шест месеца, което според тях е „абсурдно“. Ръстът на минималната заплата води до покачване на средната, а това от своя страна стартира порочен кръг на нови увеличения.

Все пак промяната не е окончателна, докато не бъде гласувана от правителството. Някои от бизнес организациите се надяват, че може още да се промени нещо чрез законодателни поправки. На практика обаче времето за реакция е ограничено, а възможностите за промяна изискват сериозен политически диалог и законови стъпки.

Лично за мен най-важното е как това ще се отрази на хората, които работят усилено, но едва свързват двата края. Повишаването на минималната заплата е шанс да се намали социалното напрежение и да се гарантира малко по-добър стандарт, но ако не се балансира с производителността и инфлацията, рискуваме да видим само увеличение на цените и същите тревоги за бюджета на домакинствата.

На финала, това е нещо, което ще усетим всички – или като леко облекчение, или като нови сметки, които да ни натежат. Но едно е сигурно: разговорът за минималната заплата вече не е само за цифри, а за реалния живот на хората, които всеки ден изкарват хляба си с труд.

Когато инфлацията стане част от разговора вкъщи – реалността в България след 2022

Моментът, в който осъзнах, че нещо сериозно се е променило, беше когато в рамките на година вдигнах бюджета си за седмичен пазар с над 40%, а торбите станаха по-леки. Не говоря за органик продукти, екзотични неща или някакво глезене. Говоря за яйца, хляб, месо и мляко. През 2022 и 2023 България влезе в топ 3 по инфлация в ЕС. И не говорим за някаква абстрактна статистика – говорим за реален спад на покупателната способност. 

Средната заплата расте, но не наваксва. Да, официалните данни казват, че средното възнаграждение вече е над 2000 лв. в София, и около 1400–1500 в страната. Но когато основни хранителни продукти се вдигат с 30–70% в рамките на година, тези числа изглеждат кухи. Защото реално сега купуваме по-малко с повече пари. И това е най-коварното лице на инфлацията – тя краде без да се усеща веднага. 

През 2023 г. в България храните бяха с най-висока инфлация в ЕС – над 16%. Това е двойно над средното за еврозоната. В същото време, данъчната тежест за малкия бизнес и самонаетите лица остана висока, субсидиите и помощите бяха зле таргетирани, а реформите в енергийния сектор се влачеха. Резултатът? Хората търсят начини да оцелеят, а не да живеят. 

Тази икономическа тревожност има пряк ефект върху политическите нагласи. На последните избори видяхме рязко люшкане между формации – протестен вот, наказателен вот, апатия. Доверието в правителства пада, политическата стабилност липсва, а с нея и дългосрочните решения за справяне с инфлацията. 

На фона на всичко това се появиха и типичните български “адаптации”:
– купуване на едро, дори от по-бедни домакинства;
– пазаруване в чужбина (особено край границите);
– увеличен интерес към кредити, особено бързи;
– повече хора се връщат към домашно производство – буркани, замразени зеленчуци, отглеждане на подправки на терасата. 

Инфлацията не просто променя бюджета ни – тя променя поведението ни. Става тема на разговор, фактор в избора на работа, причина да отложиш ваканция или да приемеш втори ангажимент. А политиците, вместо да говорят за истинска структурна промяна, още плашат с еврозоната или се хвалят с минималната заплата, все едно това е универсалното решение. 

В крайна сметка, инфлацията в България не е просто икономическа криза. Тя е огледало – на липсата на визия, на неравенствата между регионите, на неспособността на институциите да реагират бързо и умно. А ние, хората, се приспособяваме. Но и това има граници.

Вярвам в чудеса


Магични приказки, невероятни филми, прекрасни книги с добър и щастлив финал – всеки един от нас е попадал на тях. Опитвайки се да ги приложим в действителния свят, се оказва, че нещата не са толкова розови и не винаги всичко е така радостно. Не знам дали е късмет или просто чудо, но аз се сблъсках с подобен случай като от филм и вече мога да кажа, че всичко е възможно.

По време на пандемията, изпаднах в тежко финансово състояние, което се отрази на мен и семейството ми. Четохме различни съвети за планиране на бюджета, за спестяване и изобщо за начина ни на живот. Определено успяхме да оптимизираме нещата, но финансите все не стигаха.

Така достигнахме до извода, че ни трябват допълнителни доходи. Аз и съпругата ми започнахме да си търсим надомна или почасова работа. И познайте – от никъде не ни позвъниха. Кандидатствахме по общо 12 обяви и нищо. Не се добрахме дори и до телефонно обаждане. Стана ни чудно, защото сме образовани, имаме постоянна прилична работа, но явно не сме достатъчно добри за почасовия труд.

Вече опитали всички варианти и изпаднали в безизходица, решихме да поискаме пари назаем от родителите на жена ми. Аз не желаех да се стига дотам, защото не бе редно. Ние сме здрави, млади, а да не можем да се справим с подобна финансова ситуация.

И тук се случи чудото. Мой приятел от ученическите ми години ме потърси, за да се видим. Изненадах се от обаждането, но приех. Оказа се, че точно в този момент на криза моят познат иска да стартира бизнес и му е необходим човек, който да му изгради стратегия, визия, мисля и изобщо някакъв план за действие. Тъй като това е специалността ми, веднага приех, а и парите бяха добри.

Вече започнах работа по проекта и получих първите си допълнителни пари, които успяха да запълнят бюджетната ни дупка. По мои изчисления след 3 месеца вече сте ми си „стъпили на краката“.

Не е ли чудо човек, който не си виждал от години да те потърси за точно твоята работа и да ти предложи прекрасна оферта, в точно най-трудния за теб момент? За мен е. И вече ще вярвам в историите с щастлив край, защото могат да се случат на всеки, дори и на мен.