След няколко дни ще отбележим Рождество Христово, а знаете, че за всеки празник си има традиционни ястия, които приготвяме специално за деня. Великденските рецепти и меню могат да варират в зависимост от страната и културата, но има някои общи блюда и продукти, които се считат за класически и се приготвят навсякъде. Например великденски яйца. Боядисването на варени яйца е една от най-известните и универсални великденски традиции. Яйцата се боядисват в различни цветове, най-често в червено, което символизира кръвта на Христос. Те се раздават на семейство и приятели като пожелание за здраве, късмет и благополучие.
Козунакът е традиционен за българската трапеза, като се прави от тесто, ванилия, лимон или шоколад. Всъщност подобни сладки хлябове се срещат и в други култури, като гръцката тсуреки, италианското коломба и руската кулич.
А росоле или холодец опитвали ли сте? Това е традиционно руско ястие, което се приготвя с месо, зеленчуци и желатинов бульон. Поднася се студено, често със заливка от оцет и магданоз.
Паската също е традиционен руски великденски десерт, направен от извара, сметана, захар, ванилия и стафиди. Ястието се оформя като пирамида, символизираща Христовия гроб.
В много западни страни, особено в Съединените щати, шунката е традиционно великденско ястие. Тя се пече с глазура от захар, синап, мед или ананас, което й придава сладък и ароматен вкус.
В много култури, особено в средиземноморските страни като Гърция и Италия, агнешкото месо е традиционно великденско ястие. То се приготвя на скара, на фурна или на тава с ароматни подправки и зеленчуци.
Във Франция, Германия и други страни, аспержите са често срещани на великденската трапеза. Те символизират пролетта и се приготвят по различни начини – на пара, на грил или със сосове – според индивидуалните вкусове.
Има много други традиционни рецепти и храни, които се срещат на великденските трапези по света, но тези са сред най-известните и популярни. Важно е да знаете, че независимо от културата и страната, Великденската трапеза трябва да е богата, разнообразна и да отразява радостта, благодарността и светлината, които са в основата на празника.
Етикет: Великден
Спомен за дървеното яйце
Сещате ли се за борците при великденските яйца? Като дете всеки от нас е искал да има най-силното и непобедимо яйце, което да смаже останалите. Признавам си, че и аз мечтаех за това и когато дойдеше моментът на велика битка, потръпвах коя черупка ще се счупи първа. За да не се чувствам толкова тревожен, прибягвах до хитринки – дървено яйце. Сега ще ви разкажа как и защо обичах да го използвам.
Колкото повече наближава Великден, толкова повече се връщам назад във времето. Спомените за ваканциите на село, за събраното сплотено семейство около трапезата и за безгрижните дни. За мен Възкресение винаги е бил голям и специален празник. Още от дете обичам ритуала по боядисването на яйцата – първото задължително да е червено, после се боядисват по едно от всеки цвят и тогава започва най-интересната част с шарените яйца. След това веднага отделях тези, които ми се струваха, че имат най-здрава черупка. В отличителните белези задължително трябваше да присъства малък размер на яйцето и леко продълговата форма. Предполагам, че и вие сте има конкретни знаци, по които сте си избирали борци.
Когато вече сме се събрали с братовчедите ми и е дошло време за безмилостната яйчена борба, всеки вадеше от скривалището своя шампион и започвахме дуелите. Така една година на Великден моето яйце показа отлични качества и победи всички останали. Струваше ми се нереално. След като станах шампион сред децата, отидох да победя и възрастните. Последа серия от много размазани черупки и се превърнах в героя на празника. С голямо задоволство скрих бореца си, защото всички останали братовчеди искаха да го видях, приличаше им на омагьосано.
Вечерта, когато пак бе време за битки между яйцата, отидох да потърся своето. Оказа се, че скривалището бе разбито и шампионът го нямаше. Разстроих се и изтичах при останалите. Братовчедите ми си признаха, че го намерили и искали да го разгледат, но случайно го изпуснали. И наистина беше така, те бяха искрени и ми се извиниха, но аз бях толкова яростен и не исках да чуя нищо от думите им.
На следващият Великден реших да ги изненадам, за да не могат да счупят яйцето ми. Намерих дървено. Предполагам, че си спомняте, че в онези години дървените яйца бяха много шарени, перфектно украсени и лесно разпознаваеми. Но аз приложих трик – премахнах изкуствената боя и направих нова. Резултатът бе безупречен. Отново бях във вихъра си и чупих яйце след яйце, този път с измама, но все пак шампион.
Когато останалите членове от семейството ми разбраха, много се смяха и ме поощриха за гениалността. Вие имате ли подобни великденски случки?