Често не се дължи на липса на професионален опит или несправяне със задачите, когато мъжете не напредваме в професионален план. Понякога причините могат да бъдат изцяло с личностен характер. Например, че се страхуваме да не бъдем слаби. Все пак ние сме със самочувствието на силния пол и това си е голяма отговорност. Затова не може да си позволим да сме уязвими на ръководни постове, а понякога емоциите и чувствата просто надделяват и ние нямаме контрол над тях. В такъв случай предпочитаме да бъдем зад кулисите, отколкото в центъра на събитията, ръководейки екип от хора.
Друго, което ми прави впечатление и отчитам като още една причина е, че мъжете предпочитаме да говорят, но ни е трудно да слушаме. Комуникацията обаче не е само предаване на информация, а и взаимност, общуване, изграждане на връзка. И мъжете често се възползват напълно от това на работа. Не напразно в някои отдели правилото за ограничаване на времето за изказване до една минута в срещи е допринесло изключително много за разбирането и ефективността в работния процес.
А знаете ли, че противно на всички клишета, жените не говорят повече от мъжете? До този извод стигнаха американски учени в изследване, изследващо ненатрапчиво поведението на естествената реч на почти четиристотин ученици. И мъжете, и жените използват средно около 16 000 думи на ден.
