Умората от обяснения

Достатъчно е да спомена една среща в един дъждовен вторник, за да се върна към усещането, че думите често са само загуба на време. Не става дума за мълчание, а за икономия на енергия. Тогава обсъждахме с един колега как да стартира нов бизнес, а аз виждах как планът му се клати на тънък лед. Вместо да го поправя, започнах да му го обяснявам. И колкото по-подробно го разнищвах, толкова по-упорито той се вкопчваше в илюзиите си. Видях как ентусиазмът му се подхранва от моите аргументи, а аз усетих как собствените ми сили се изчерпват. Това беше прозрението: обяснението е форма на капитулация.

Когато се опитваш да убедиш някого, който не иска да бъде убеден, ти му даваш право да те игнорира. Инвестираш в нещо, което вече е обречено. В този случай, докато изреждах грешките в прогнозата му за приходи, разбрах, че всяка следваща дума ме отдалечава от реалността – дъжда навън и спокойствието у дома. Понякога най-разумното решение е да спреш да говориш.

Не препоръчвам да губиш време в опити да просветлиш хора, които търсят само потвърждение. Това е като да се опитваш да пълниш пробита кофа. Ще изхабиш вода, ще се измориш, а кофата пак ще е празна. Вместо да се впускаш в безкрайни спорове, по-добре се отдръпни. Когато усетиш, че думите ти се връщат като ехо в празна стая, приключи разговора. Не чакай катастрофата, за да кажеш „наште ми беше“. Истинското действие не е да промениш другия, а да промениш своята позиция спрямо него.

В онзи вторник просто затворих лаптопа, прибрах си нещата и излязох. Няма нужда от съгласие, за да приключиш нещо безсмислено. Излизането от стаята е аргумент, който не подлежи на обжалване.”

Нека мимиките говорят (част 1)

Мимиките са всички онези движения на лицевите мускули, чрез които изразяваме своите емоции. Например една спонтанна усмивка или пък намръщване говорят много по-красноречиво от думите. Затова не е и чудно, че има и изкуство – пантомима – където актьорът или мимът разиграва цяло действие само с изразите на лицето си.

Мимиките са изключително разнообразни. Има около 3000 различни изражения на лицето, като някои изследователи дори твърдят, че броят им стига до 10 000. Разбира се, не е нужно да знаем и разпознаваме всички тези вариации, а и не мисля, че е възможно. Но някои основни модели са важни, за да тълкуваме правилно чувствата и намеренията на човека отсреща.

По принцип всеки може да тълкува мимиките. Ученият Пол Екман дори доказа през 60-те години на миналия век, че хората могат да изразят и разберат седемте основни емоции: радост, гняв, страх, отвращение, тъга, изненада и презрение навсякъде по света. Но мимиката не винаги отговаря на действителното емоционално състояние на другите хора.

В повечето случаи от ежедневието си общувате с хора, които са искрени и не крият нищо от вас по време на разговор. В тези ситуации, ако просто обърнете малко повече внимание, можете да прочетете много по изражението на лицето им. Ще ви дам няколко примера:

Повдигнати вежди: Ако събеседникът ви повдига веждите си, то той изразява изненада или скептицизъм. Ако повдига само едната си вежда, това значи, че той подхожда малко подигравателно към разговора.

Намръщване: Дори леко набръчкано чело показва скептицизъм или неодобрение. Ако челото е гладко, а изражението спокойно, то човекът проявява интерес и приятелско отношение.

Избягва контакт с очите: Това е сигурен знак за несигурност и е възможно човекът отсреща да лъже.

Взиране: От друга страна, прекомерното взиране говори за доминиращо поведение или дори заплаха.

Усмивка: Има много различни форми на усмихване и всички те могат да кажат нещо различно. Усмихнатите хора могат да изразяват радост, да преиграват, да показват арогантност или присмех.