Попадна ми заглавие, което казва, че е съвсем нормално по средата на живота си да изпаднеш в криза. Осъзнах, че аз се намирам точно в такова философско състояние на ума, в което всъщност изобщо не знам дали е минал половината ми живот и колко точно ми остава. Естествено, изскачат въпроси от рода на това какъв съм бил, какъв ще продължа да бъда и какво съм постигнал. Тежки въпроси, отговорите на които отвяват на още по-дълбоко ниво на душата.
Според моето кратко съществуване и анализа на ролите, които съм изиграл, мога да разделя дните си на няколко стадия. Това са ученик, кариерист, семейният тип и бъдещият.
Първите ми съзнателни години, си спомням, че постоянно учех. Научавах се как да се катеря, как да карам колело и кънки, как да играя с другите деца. После уроците минаха на друго ниво и имаше учебници. Това продължи чак до 25-годишна възраст, когато завърших магистъра си. В този стадии се научих да се пазя, да обичам, да ме предават, да разбера какво искам.
Това породи и следващия период – създаването на кариера. При мен започна още в студентските ми години. Ясно знаех с какво искам да се занимавам и бях сигурен, че имам нужните качества, за да съм от добрите. Положих безброй усилия и то едно десетилетие. Много работа и ниско заплащане. После парите се повишиха, както и удобствата. Научих се да правя бюджет, да се справям сам, да получавам материални блага. Но нещо май липсваше.
Търсенето на липсващото парченце ме доведе до третия стадии – на семейния тип. Както обикновено става, намерих любовта на живота си и създадохме семейство. В началото е много трудно, няма да ви лъжа. Определено ролята на баща се оказа най-предизвикателната в живота ми и ме научи да се обръщам към себе си, към сърцето си и да го използвам. Колкото и банално да е, да съм по-добрата версия на себе си.
Така достигнах и до последния стадии на моята криза, който е какъв ще бъда в бъдеще. Сякаш много съм научил, но и много ми липсва. Какво ли ще ме очаква? Не знам, но е изтощително да се питам. Затова просто ще живея.
Етикет: бъдеще
Как общувахме преди в интернет?
Спомняте ли си времето на поява на първите масови компютри, а малко след тях и на интернет? Истински фурор и технологии от новото време – това усещах аз, когато започнах да работя с тях. Не ми отне много време да вляза в час и да започна с употребата на всички платформи, които ни се предоставяха.
Първоначалната форма за онлайн комуникация бе e-mail-ът, но тъй като е вид по-официално общуване и изисква известно време за отговор, се въведоха и нови платформи. Една от тях е mIRC. Чрез нея хора от различни части на света можеха да комуникират един с друг. За тази цел трябваше да имат потребителско име и да избират „чат стая”. Характерното за mIRC бе скриптираният език, който позволяваше промени на програмата – на потребителски команди (псевдоними) и на външния вид на mIRC. Това включваше и опцията за автоматична регулация на малка и на голяма буква на определен принцип, точно както е в самото наименование на чата.
Съчетанието на нестандартно подредени латински букви с липсата на правописни норми представи един нов модел на писмена комуникация, който бързо се възприе и реплицира. Важно е да отбележа, че в ранните си години компютрите все още не бяха пригодени за използване на кирилица и това доведе до въвеждане на нов начин за общуване на много от потребителите – смесицата от латински букви с числа. След mIRC този начин на общуване бързо се превърна в мода.
По-късно започваха да се въвеждат и още подобни чат платформи като ICQ. Името произлиза от английската фраза „I seek you“, което се превежда като „Аз те търся”“. Тя позволяваше поддържане на връзка само с хора, които знаят потребителско име на използващия, а в случая това е дълъг цифров код. Постепенно тази платформа се замести от Skype, която функционира по подобен начин, но позволява и видео разговори. Въпреки че и двете комуникации предлагат опция за писане на кирилица, много от потребителите продължиха да използват латински букви.
Днес разполагаме с хиляди начини да се свързваме онлайн. Забелязвам, че писането остава все по-назад и се постепенно се измества изпращане на гласови съобщения или видео разговори. Може би това е бъдещето ни – само да говорим.
Така може да изглежда бъдещето ни
Предлагам на вниманието ви погледът на Майкрософт за бъдещето на човечеството. Всъщност, не изглежда никак зле и, естествено, фокусът е върху технологиите, които улесняват всеки един аспект от живота ни. Видеото ми изглежда наистина много футуристично от гледна точка на това къде сме в момента. Засега има само наченки на показаното, още много път трябва да извървим, за да стигнем дотам. Но пък с това бурно технологично развитие, знае ли човек, може още догодина да го постигнем. Тук малко преувеличих, видеото за отнася за близките 5-10 години. Дотогава ще стане, нямам съмнения за това.
Бъдещето изглежда ще бъде прозрачно и стъклено. Ще местим въздуха, ще кликаме по него. Не ме питайте как точно става, но е много впечатляващо. Сякаш това не е нашият свят, а нечий друг. Аз поне с такова впечатление останах. Вижте сами:
За разделното събиране на отпадъци
Пластмаса, хартия и стъкло. Доста пъти сме виждали тези три категории, по които да разделяме отпадъците си.
Сложиха се контейнери с различни цветове, фирмите се задължиха да събират разделно и особено тези с промишлен отпадък. Някои от нас се опитват да събират разделно у дома. Организират се различни еко фестивали и т.н.
Инициативата е добра. Идеята е добра. Намират се доброволци, а хората се стараят. Все повече от нас започват да се замислят за състоянието на планетата, която обитаваме, защото, нали знаете – всичко се връща.
Вече има изследвания и документални филми за бъдещето на Земята и не е изненада, че тя е много по-издръжлива система от нас. Ние сме слабите в случая. Земята е оцеляла милиони години и ще оцелее още много, но ако не се погрижим да е в по-добро състояние в бъдеще, може би нашето оцеляване ще бъде под въпрос.
Вярвам, че големите промени се правят с малки стъпки и от милиони хора. Никой няма силата да промени колективното съзнание на 8 млрд. души. Но с индивидуални и екипни действия, може да успеем да променим някои малки неща, които да доведат след себе си големите.
Аз харесвам идеята за разделното събиране на отпадъци, опитвам се да я прилагам и да я обяснявам на хората около мен. Не ви струва кой знае колко, а ако всеки се замисли по въпроса, може да успеем да постигнем много.
КТБ е на дневен ред
Здравейте, приятели! Вече няколко дни се каня да седна и да драсна няколко реда по един наболял въпрос, който ми е много интересен, защото вълнува почти цялото население. Особено тези, които живеят динамично и харчат повече. Темата е за парите, а в частност за банките.
От известно време на дневен ред е Корпоративна търговска банка и случаят с Цветан Василев. Макар, че банкерът се опитва да превърне ситуацията в чисто политическа и да се измъкне от отправените обвинения, законовите нарушения са факт. Всички знаят за фирмите, чрез които Василев е създал кредитни „милионери‟ по схема от 1997 г. Това не е неочаквано за роднината ни, но честно казано си мислех допреди седмици, че отдавана сме надживели такива неща. Ето, греша. Всичко се повтаря. Като прокоба, която се връща докато не си вземем поука. Но възможно ли е изобщо нещо да се промени. Последно време, гледайки накъде вървят нещата, как хората постепенно губят почва под краката си, започнах да губя надежда за едно по-добро бъдеще за собствените си деца. Не зная какво трябва да се случи, за да надмогнем народният ни манталитет и жажда за повече, за да излезем от калта на миналото и да тръгнем към едно по-светло настояще.
Като цяло първо смятам, че хора като Василев и институции като КТБ трябва да си получат заслуженото и да бъдат санкционирани от закона както е редно. Срамота е също медиите да правят само евтина сензация от политически подхвърляния, вместо както е редно да се опитат да бъдат обективни и да обърнат внимание на наистина проблематичните звена. Само така хората масово ще придобият гражданска отговорност към едно общество, особено по-младите и много се надявам един ден с подновяването на поколението и грозни картинки като схемите на Кооперативна банка и разстроените хора, притеснени за парите си, да не се повтарят повече.