Хулио Иглесиас: гласът, който завладя света

Хулио Иглесиас е явление, което надхвърля музиката. За мен той е пример как една съдба може да се преобърне драматично и пак да намери своята сцена. Малцина знаят, че преди да стане световна икона, той е бил футболен вратар на „Реал Мадрид“. Автомобилна катастрофа прекъсва спортната му кариера и го приковава на легло. В онези месеци на възстановяване съдбата му подава китара – и именно там започва новата история. От спортна звезда в зародиш той се превръща в певец, който ще покори света.

Трудно е да се говори за Иглесиас без числа. Девет езика, на които пее свободно. Над 300 милиона продадени албума – повече от Майкъл Джексън в пика на кариерата му. Стадиони с по над 100 хиляди души, включително легендарния „Камп Ноу“ в Каталуния, където да изпълниш концерт не е просто успех, а доказателство за величие. Всяко негово появяване е събитие, магнетично, събиращо хора от всички възрасти и националности.

Но зад този разкош се крие и образ на човек, който знае как да живее с класа. Винаги в костюми на Zegna или Loro Piana, които сякаш са създадени за него. Слиза от личния си Gulfstream с чаша от Domaine de la Romanée-Conti – най-прочутото вино в света – в едната ръка и минерална вода в другата, само за да влезе в препълнената арена. Тази комбинация от аристократизъм и достъпност го прави неповторим.

Извън сцената животът му е също толкова колоритен. Купува имения в Таити и други екзотични места, където живее сред любимите си кучета, които обожава. Хулио Иглесиас дори притежава международно летище. Световни лидери го приемали с почести, а всяка жена над 25 години през 70-те и 80-те е влюбена в чара му. Той не просто пее – той омайва.

И все пак най-голямото му оръжие е гласът. Онзи плътен, топъл, вечен тембър, който не може да се сбърка с никой друг. Не е нужно да разбираш езика, за да почувстваш емоцията. Неговата музика е универсален език на любовта и носталгията, на страстта и копнежа.

Хулио Иглесиас е едновременно легенда и мит. Той е пример, че животът може да те събори, но ако имаш дарба и смелост, ще намериш друг път към върха. И макар времето да минава, гласът му остава като благословия, като спомен за епоха, в която музиката е повече от звук – тя е живот.

Как Стивън Хокинг получава гласа си?

Навярно знаете кой е Стивън Хокинг – гениалният космолог и теоретичен физик, който загубва способността да се движи и говори поради заболяване. Преди седмица-две излезе филм за него, казва се “Теория на всичко”, така че там по-подробно може да проследите живота му. Тук ще се заемем с това как той получава наново глас, след като го загубва.

Хокинг губи гласа си през 85-та, тогава вече отдавна е бил диагностициран с амиотрофична латерална склероза, но заради тежка пневмония окончателно загубва способност да говори. Първоначално използва сложно табло с букви, които посочва, вдигайки вежди. Физик на име Мартин Кинг работил съвместно с Хокинг върху нова комуникационна система. Той се свързал с компания, която разработвала компютърна програма, която да позволява на човек с недъг да избира команди и думи с помощта на устройство за кликане с ръка.

Програмата се наричала Equalizer и първоначално работила на Apple II, който бил свързан към звуков синтезатор, т.е. когато човек пише дума, синтезаторът я превръща в звук. Всичко това било прикрепено към инвалидната количка на Хокинг. Благодарение на тази система той можел да пише по 15 думи в минута.

Stephen Hawking NASA 50thС времето Стивън Хокинг започнал да губи способността да движи палеца си, с който използвал кликащото устройство. Наложило се да се измисли компромисен вариант и така се появило превключващо устройство, прикрепено към очилата му и управлявано от мускул на бузата му. Това ставало посредством нискочестотни инфрачервени лъчи, които долавяли движението на мускула. Благодарение на това решение през 2008 г. Стивън започнал да сърфира в Интернет, да пише имейли и книги, използвайки само един мускул.

Но способността му да говори чрез системата спадала с годините, докато към 2011 г. стигнала до 1-2 думи в минута. Тогава той се свързал с Intel със запитване дали не могат да направят нещо по въпроса. Те се отзовали и пратили екип от специалисти. Той установил, че му отнема 20 мин., за да напише текст от 30 думи. Старият му софтуер очевидно бил твърде бавен. Той работил на принципа на предсказване на дума. На монитора се появявала клавиатура, курсор я сканирал автоматично по ред и колона, а с бузата си Стивън Хокинг го спирал на правилното място. Също така имал навигационни менюта, от които можел да избере да пише в Notepad или да сърфира, имал и камера, която използвал със скайп.

Екипът идентифицирал следния проблем като основен – при старата му система било много лесно да пропусне вярната буква. Защо? Тъй като тя сканирала клавиатурата автоматично, Хокинг твърде често спирал системата на съседната буква и трябвало да започне наново. Ето това го забавяло. Intel използвали стария софтуер като основа, но го подобрили значително. Направили няколко неуспешни опита, тъй като нововъведенията, които внедрявали, били твърде сложни за използване от Хокинг.  Но с много упоритост, проучване на мимиките на теоретичния физик, докато въвежда букви и вкарване на научните му трудове в системата, най-накрая успели. Това се случва през 2014 г. Системата вече можела да предугажда цели фрази дори само при въвеждане на една дума. Бързината на писане и говор се подобрява значително, но Стивън все пак решава да запази стария си емблематичен компютъризиран глас, които използва вече повече от 20 години.