Магични приказки, невероятни филми, прекрасни книги с добър и щастлив финал – всеки един от нас е попадал на тях. Опитвайки се да ги приложим в действителния свят, се оказва, че нещата не са толкова розови и не винаги всичко е така радостно. Не знам дали е късмет или просто чудо, но аз се сблъсках с подобен случай като от филм и вече мога да кажа, че всичко е възможно.
По време на пандемията, изпаднах в тежко финансово състояние, което се отрази на мен и семейството ми. Четохме различни съвети за планиране на бюджета, за спестяване и изобщо за начина ни на живот. Определено успяхме да оптимизираме нещата, но финансите все не стигаха.
Така достигнахме до извода, че ни трябват допълнителни доходи. Аз и съпругата ми започнахме да си търсим надомна или почасова работа. И познайте – от никъде не ни позвъниха. Кандидатствахме по общо 12 обяви и нищо. Не се добрахме дори и до телефонно обаждане. Стана ни чудно, защото сме образовани, имаме постоянна прилична работа, но явно не сме достатъчно добри за почасовия труд.
Вече опитали всички варианти и изпаднали в безизходица, решихме да поискаме пари назаем от родителите на жена ми. Аз не желаех да се стига дотам, защото не бе редно. Ние сме здрави, млади, а да не можем да се справим с подобна финансова ситуация.
И тук се случи чудото. Мой приятел от ученическите ми години ме потърси, за да се видим. Изненадах се от обаждането, но приех. Оказа се, че точно в този момент на криза моят познат иска да стартира бизнес и му е необходим човек, който да му изгради стратегия, визия, мисля и изобщо някакъв план за действие. Тъй като това е специалността ми, веднага приех, а и парите бяха добри.
Вече започнах работа по проекта и получих първите си допълнителни пари, които успяха да запълнят бюджетната ни дупка. По мои изчисления след 3 месеца вече сте ми си „стъпили на краката“.
Не е ли чудо човек, който не си виждал от години да те потърси за точно твоята работа и да ти предложи прекрасна оферта, в точно най-трудния за теб момент? За мен е. И вече ще вярвам в историите с щастлив край, защото могат да се случат на всеки, дори и на мен.
Етикет: пари
Нещо скъпо,нещо ценно
Живеем в Свят, в който вече почти няма ценности. Свят, в който доминира материалното, а духовното е назаден план, или изобщо го няма. Като гледам днешните младежи, начина им на живот, разкрепостеното им поведение, ограниченото им мислене, чак ме обзема чувство на тъга.
Разбира се, не трябва да поставяме всички под общ знаменател, има много културни и възпитани млади хора. Хора, които притежават ценностна система. Какво доведе до тези мои мисли? Наскоро четох една статия за едно много красиво, младо момиче, което решава да продаде девствеността си, защото иска да помогне на майка си. Някои хора биха казали: ” О, каква саможертва!” . Аз ли? Ами аз бих казал, че това е най-голямата глупост, която съм чувал, но все пак аз съм живял в друго поколение, когато морала и ценностите бяха на почит. За една дама това беше най-голямото богатство, което ние мъжете трябваше да си заслужим. И да, аз съм само няколко години по-голям от въпросното момиче, мъж съм и ако я познавах, никога не бих й обърнал внимание. Щом е готова да продаде най-ценното си нещо, какво остава с любовта? Ще е готова да продаде всичко за малко слава и пари. Смятам, че един човек, колкото и да има нужда от финансови средства, начина не е в продажбата на собственото си тяло. Ако човек е здрав, пари винаги могат да се изкарат.
Смятам, че всеки човек е изпадал в безизходици, но решения и път винаги се намират. Трябва да си упорит и смел, за да не паднеш духом и да се бориш с препятствията на живота. Има неща неща обаче, които не се продават, те се отдават, отдаваме се на хората, които обичаме, на любовта,а не на парите. Ценете това, което имате, ценете себе си, парите един ден свършват, но вие ще продължавате да живеете с това, което сте.
КТБ е на дневен ред
Здравейте, приятели! Вече няколко дни се каня да седна и да драсна няколко реда по един наболял въпрос, който ми е много интересен, защото вълнува почти цялото население. Особено тези, които живеят динамично и харчат повече. Темата е за парите, а в частност за банките.
От известно време на дневен ред е Корпоративна търговска банка и случаят с Цветан Василев. Макар, че банкерът се опитва да превърне ситуацията в чисто политическа и да се измъкне от отправените обвинения, законовите нарушения са факт. Всички знаят за фирмите, чрез които Василев е създал кредитни „милионери‟ по схема от 1997 г. Това не е неочаквано за роднината ни, но честно казано си мислех допреди седмици, че отдавана сме надживели такива неща. Ето, греша. Всичко се повтаря. Като прокоба, която се връща докато не си вземем поука. Но възможно ли е изобщо нещо да се промени. Последно време, гледайки накъде вървят нещата, как хората постепенно губят почва под краката си, започнах да губя надежда за едно по-добро бъдеще за собствените си деца. Не зная какво трябва да се случи, за да надмогнем народният ни манталитет и жажда за повече, за да излезем от калта на миналото и да тръгнем към едно по-светло настояще.
Като цяло първо смятам, че хора като Василев и институции като КТБ трябва да си получат заслуженото и да бъдат санкционирани от закона както е редно. Срамота е също медиите да правят само евтина сензация от политически подхвърляния, вместо както е редно да се опитат да бъдат обективни и да обърнат внимание на наистина проблематичните звена. Само така хората масово ще придобият гражданска отговорност към едно общество, особено по-младите и много се надявам един ден с подновяването на поколението и грозни картинки като схемите на Кооперативна банка и разстроените хора, притеснени за парите си, да не се повтарят повече.