С наближаването на изборите все повече замириса на кебапчета и чалга. И на вяра. Като комунистически активисти, активизирали се веднага след 10 ноември в християнската вяра, така и политиците изведнъж около избори започват да се кръстят по църквите, да освещават партийни знамена и отслужват молебени, белким ги чуе Горния, та да им изпрати изборни и парламентарни блага. Само че не затова ми е думата. Думата ми е за предизборните кебапчета и предизборните концерти. Много пъти съм се чудил и продължавам да се чудя защо партиите дават луди пари да подкупят избирателя с хляб и зрелища, като на всеки средно интелигентен и средно усетлив човек му е ясно, че избирателят изяжда кебапчетата, щрака с пръсти на безплатния концерт, изтърпява някак политическите безумия, крясъци и речи от трибуната в името на безплатното хапвани и безплатното изкуство и накрая си пуска бюлетината, която е решил, ако въобще стигне до избирателните урни. Иначе, като изключим факта че е абсолютно неефективен, починът е хубав, защото поне дава глътка въздух на огладнелите български певци и артисти, които в последните години май живеят на фотосинтеза. Ама си мисля, не е ли по-нормално за политиците, вместо да храният кампанийно артистите, като им осигуряват добре платени предизборни участия, да направят това, което правят истинските политици – да прокарват политики в подкрепа на изкуството и културата. Ако направят това, тогава няма да се налага да си плащат предизборните участия, артистите и певците сами ще ги търсят – защото кой не иска да застане и да подкрепи един достоен политик – заради това, което е направил, не заради парите.
Етикет: политици
Пак за агресията – този път на протестите
Чували ли сте скоро термина аутодафе, а знаете ли въобще какво означава. Ще ви обясня, защото в последните дни имам чувството, че присъствам на подобна наказателна акция от мрачните години на Инквизицията. Аутодафето означава изгаряне на еретици или еретически книги по време на средновековната Инквизиция – това в прякото си и изначално значение, а като преносно и по-широко значение – да, изгаряне на книги, на идеи, на материални и духовни ценности. Е, в последните дни на протестите лично на мен ми дойдоха в повече актовете на палежите – то не беше палене на конституция, то не беше палене не чучела, които символизираха политическата класа. Нямам нищо против да им подпалим чергата, както казва народът, на политиците, заслужили са си го, защото не просто ни докараха до просешка тояга, а ни откраднаха животите в последните десетилетия. Само че не това е начинът. Такива показни и не съвсем интелигентни актове, при това генериращи наоколо агресия и не на последно място създаващи опасност за протестиращите, нещо не са ми по вкуса. Не ми е по вкуса, когато ден преди протестите излизат подробни инструкции, за това, как трябва да бъдеш облечен – с естествени материи, най-безопасно било, защото изкуствените горели бързо като факла, – за да не станеш жертва на огнената стихия. Инструкции все едно, че тръгваме на война, а не на един мирен граждански протест. Няма нужда да палим конституцията, ако искаме да я сменим – просто трябва наистина да го пожелаем, и политическата класа няма нужда, даже и символично, да я палим, тя сама изгоря, но не за да свети.