Малкият принц в Големия град

Спомням си когато за първи път отидох в София. Бях главозамаян от всички тези хора, от дневния и нощния живот, от размерите на улиците, от зданията, от огромните квартали. Живях там известно време и постепенно свикнах с тези неща. Бяха хубави години, но и години, в които много се промених.

В столицата ритъмът е друг. И когато пиша думата “столица”, визирам всички столици по света, а не конкретно нашата. Хората там мислят различно, действат различно, подчиняват се сякаш на различни физични закони. В резултат на това всички тези малки живуркащи особи придобиват различен манталитет, имат поведение, което изглежда не на място в по-малкия град.

Анонимността в столиците е по-голяма, а оттам и много малко хора са свикнали да се съобразяват изобщо с каквото и да било. Гостоприемството е по-трудно там, по-трудно е изобщо общуването. В столицата като че ли в по-голямата си част хората са лисици, които мъчно можеш да опитомиш.

Тогава защо хората отиват в големия град? И те като Малкия принц напускат собствената си малка планета, изпълнени с мечти. Аз го направих заради личностното си развитие, заради любопитството, заради интереса, за да опозная какво има отвъд мястото, на което съм израснал. Дали ми хареса? Както казах по-рано – бяха хубави години, но много се промених. Все пак се върнах в моя свят и намерих своята роза. Отново същия човек, но все пак друг – по-мъдър.

За разделното събиране на отпадъци

1342615349-environment-divisionПластмаса, хартия и стъкло. Доста пъти сме виждали тези три категории, по които да разделяме отпадъците си.
Сложиха се контейнери с различни цветове, фирмите се задължиха да събират разделно и особено тези с промишлен отпадък. Някои от нас се опитват да събират разделно у дома. Организират се различни еко фестивали и т.н.

Инициативата е добра. Идеята е добра. Намират се доброволци, а хората се стараят. Все повече от нас започват да се замислят за състоянието на планетата, която обитаваме, защото, нали знаете – всичко се връща.

Вече има изследвания и документални филми за бъдещето на Земята и не е изненада, че тя е много по-издръжлива система от нас. Ние сме слабите в случая. Земята е оцеляла милиони години и ще оцелее още много, но ако не се погрижим да е в по-добро състояние в бъдеще, може би нашето оцеляване ще бъде под въпрос.

Вярвам, че големите промени се правят с малки стъпки и от милиони хора. Никой няма силата да промени колективното съзнание на 8 млрд. души. Но с индивидуални и екипни действия, може да успеем да променим някои малки неща, които да доведат след себе си големите.

Аз харесвам идеята за разделното събиране на отпадъци, опитвам се да я прилагам и да я обяснявам на хората около мен. Не ви струва кой знае колко, а ако всеки се замисли по въпроса, може да успеем да постигнем много.