Наскоро завърших една книга, която бях започнал да чета преди около месец-два.
Нарочно няма да ви кажа коя е, защото искам под общ знаменател да говоря за книгите, които ни афектират. Тази, която последно четох, беше именно такава. Предполагам ви е познато усещането, когато прочиташ последната страница, затваряш корицата и оставаш поне няколко минути замислен върху прочетеното. Сюжетът минава отново през съзнанието ти, повтаряш си наум ключовите моменти и се замисляш за цялостния смисъл на историята и на прочетеното.
Разбира се, това се случва, ако си останал афектиран. Ако не си, до седмица-две най-вероятно ще забравиш за какво се е отнасяла цялата история. Това са книгите еднодневки, които са като вчерашен вестник. Преглеждаш ги веднъж и никога не се връщаш към тях повторно.
От друга стана обаче, тези, които са те афектирали по някакъв начин, оставят следа. Тях ги помниш, те се превръщат, ако не в световна класика, то в лична твоя класика. Препоръчваш ги на близки и приятели, препрочиташ ги от време на време и дори може да се обърнеш за съвет към тях. Поставяш ги на специално място, за да са ти под око. Ако случайно решиш да ги заемеш на някого, винаги си ги търсиш обратно.
Книгите, които ни афектират, са различни са всеки един от нас. Затова не споменах, която е последната повлияла на мен. Всеки човек обаче е хубаво да име една купчинка такива четива. И не се притеснявайте, ако още нямате. Тя се изгражда постепенно във времето с периодично четене и опитване.