Живеем в Свят, в който вече почти няма ценности. Свят, в който доминира материалното, а духовното е назаден план, или изобщо го няма. Като гледам днешните младежи, начина им на живот, разкрепостеното им поведение, ограниченото им мислене, чак ме обзема чувство на тъга.

Разбира се, не трябва да поставяме всички под общ знаменател, има много културни и възпитани млади хора. Хора, които притежават ценностна система. Какво доведе до тези мои мисли? Наскоро четох една статия за едно много красиво, младо момиче, което решава да продаде девствеността си, защото иска да помогне на майка си. Някои хора биха казали: “ О, каква саможертва!“ . Аз ли? Ами аз бих казал, че това е най-голямата глупост, която съм чувал, но все пак аз съм живял в друго поколение, когато морала и ценностите бяха на почит. За една дама това беше най-голямото богатство, което ние мъжете трябваше да си заслужим. И да, аз съм само няколко години по-голям от въпросното момиче, мъж съм и ако я познавах, никога не бих й обърнал внимание. Щом е готова да продаде най-ценното си нещо, какво остава с любовта? Ще е готова да продаде всичко за малко слава и пари. Смятам, че един човек, колкото и да има нужда от финансови средства, начина не е в продажбата на собственото си тяло. Ако човек е здрав, пари винаги могат да се изкарат.

Смятам, че всеки човек е изпадал в безизходици, но решения и път винаги се намират. Трябва да си упорит и смел, за да не паднеш духом и да се бориш с препятствията на живота. Има неща неща обаче, които не се продават, те се отдават, отдаваме се на хората, които обичаме, на любовта,а не на парите. Ценете това, което имате, ценете себе си, парите един ден свършват, но вие ще продължавате да живеете с това, което сте.

Обожавам сутрините си, когато стартрат с чаша прекрасно и ароматно кафе, лека закуска, вестник и спокойствие. Да, понякога не успявам да се насладя на тази идилия, предполагам като повечето от вас, понякога времето едва стига за душ.

В една такава приятна сутрин, във вестника попаднах една една статия, уж беше изповед на един съпруг, но честно казано не вярвам да е много истина. Поне се надявам, но въпреки това се замислих относно начина ни на живот и решенията и действията, които предприемаме в даден момент от живота си. Разбира се, всеки човек прави грешки, но дали може да оправдаем една такава като изневярата например? Дали някой е способен да прости или да не съди човек, който е предал любимия си, има ли причина, която може да го оправдае? В статията ставаше въпрос за съпруг, който твърди,че много обича съпругата си и след няколко неуспешни опита да имат дете, чудото се случва, но поради предишните неуспешни опити лекарите им забранили да имат интимни отношения. Тогава съпругът решил,че докато жена му е бременна, той може да се забавлява с колежката си, която също била омъжена, но с мъжа й имали така наречен „модерен“ брак и нямало проблем да се забавлява и с други мъже. Нашият герой решил, че това не е изневяра, защото нямало никакви чувства, а щом съпругата му родила щял да приключи всякакви взаимоотношения с колежката си. Та въпросът сега е оправдаваме ли този господин? Честно казано, аз като мъж не бих могъл да го оправдая, предполагам, че дамите ще са по-критични и от мен. Може ли липсата на интимност и то поради медицински причини и заради живота на бъдещото си дете, да те подтикне да постъпиш така с любимия си човек? Лично според мен това е напълно егоистична постъпка и нещо, което не бих могъл да оправдая или да простя. Дори и съпругата му да не беше бременна и просто да отказва близост със съпруга си също не бих го оправдал, когато нещата не вървят, по-добре пътищата да се разделят и да се избегнат подобни сцени.

Все пак, както се казва всеки сам си носи кръста. Дали този човек ще може да спи спокойно и да продължи живота си без угризения си е лично негов избор. А подобни истории могат само да ни научат до какво може да доведе едно на пръв поглед невинно решение.

Тема табу ли е предбрачния договор в България? Още ли не сме „пораснали“ достатъчно за този тип договори? Превръща ли подобен договр брака в сделка без любов или е просто едно улеснение при един евентуален развод? Все пак никой не може да каже какво ще се случи с нас след 5 минути, след ден или седмица.

В България,а и в редица други държави се наблюдава тенденция, в която бракът като юридически съюз губи своето значение и все повече двойки предпочитат съжителството без брак на семейни начала. За съжаление според статистиките България е сред първите страни по разводи в ЕС. При толкова нарастващ процент разводи, дали не е по-лесно да се подписва предбрачен договор? Лично аз не мога да взема окончателно решение по този въпрос. Има резон в такъв договор, особено ако единия от двамата е с по- висок финансов статус и би си спестил много мъки при един евентуален развод. Но сякаш с подобен договор заяваваме,че не си вярваме, а и брака не е ли „ и в добро, и зло, докато смъртта ни раздели“. Не обричаме ли предварително бракът ни на провал? Нали, ако обичаш истински имуществото и финансите не биха те интересували и ще се стараеш бракът да върви напред? Ако ще се притесняваме от това, че след провален брак ще останем на улицата не е ли по-добре да си живеем на семейни начала и да си спестим разводи и липса на доверие? А в крайна сметка самия брак не е ли договор? Обети, подписи, институции ? В крайна сметка,ако си сигурен в любовта си към дадения човек, няма да те интересува, дали ще се наложи да подпишеш още един формуляр. Все пак на Запад това вече си е обичайна практика. Нали все пак целта на този договор е да няма ощетени.

Семейството за мен е най-ценносто нещо в този свят, без значение дали има подис или не, важното според мен е да се стараем да поддържаме това семейство, с компромиси, без гордост и без опити да „надделяваме“ в дадени спорни моменти. Когато човек реши да встъпи в подобен съюз, трябва до край да се бори , със зъби и нокти за да просъществува

Ще ви разкажа една история. Имало едно тъмнокожо момче, което се ражда в семейство, което е тежка съдба – майката е наркоманка, а бащата загива. Тогава една много богата американка го осиновява. Тежкият живот е оставил следите върху него и той не е можел да чете, пише, общува пълноценно. Тогава тя го изпратила на редица психолози. Най-накрая ги попитала какви ценни качества може да се открият в него. Те били искрени и ѝ казали, че той няма особено много качества само едно – силно развито чувство за самозащита и защита към нещата, които са важни за него. Осиновителката била супер

 


щастлива, може да е едно качество, но все пак тя го е открила. В крайна сметка му връчила една топка за американски футбол и му казала пази я както пазиш мен и себе си. Днес той е един от най-добрите футболисти и взима над 14 милиона долара заплата.

Тази история ми е много любима, защото е доказателство как вместо да се оплакваме какво нямаме е хубаво да се фокусираме върху това, което имаме и да го развием?

Съгласни ли сте?

Ех, Коледа! Един от най-любимите детски празници! Не само заради подаръците, които ще получат, но и заради цялата приказност на празника. За децата е лесно – те се вълнува, играят и лудуват. За нас възрастните обаче положението не е толкова цветно колкото си мислехме, като бяхме малки.

Щеше да е много прекрасно ако наистина съществуваше добър старец, който да изпълнява желанията на децата и да ни лиши от задължението да им купуваме скъпите играчки, които са си харесали. Но за наше най-голямо съжаление – той не съществува. Сега убих всичко детско във вас, нали?! 😀 Всъщност приказните му сили са вплетени в портфейлите на родителите на децата, които намират, по някаква линия, време, за да зарадват децата си и да поддържат по-дълго време приказността на празника. Защото казват, че на Коледа ставали чудеса. Еми сигурно стават. Но не такива чудеса, каквито ни представят в приказките. Никой няма да размаха вълшебната пръчка и да направи тиквата в каляска. Чудесата, които се случват по време на този празник са свързани с любовта към близките хора, тази, с която ги даряваме и тази, която получаваме.

Всъщност празника и неговите вълшебства са именно това – любов. Любовта е способна да превърне и най-студения и безскрупулен човек в мил и нежен. Стига да има кой да го обича и кого той да обича. А Коледа е един прекрасен повод, в който можем да съберем всичките си близки на едно място и да им покажем, че наистина те са нашия живот. Да им дадем вниманието и любовта, от която се нуждаят и която заслужават.

Може би звучи прекалено захаросано и тривиално, но истината е, че именно любовта и топлите отношения с близките хора правят празника толкова светъл, толкова магичен, толкова приказен, вълшебен и магнетичен. И като деца го усещаме много по-силно, но за съжаление много от нас с годините забравят това усещане.

Пожелавам ви да можете да си го припомните много бързо и никога повече да не си позволявате да забравите какво е да се наслаждаваш на светлините, украсата, елхите, еленчетата, музиката и всичко кичозно, което е свързано с празника!

Трансформационният коучинг работи на три нива. Първо променя начина на мислене. Винаги приема определени модели на поведение но най-важният въпрос е какво работи за мен. Вярванията и нагласите, които ни ограничават и спъват развитието ни напред, трябва да се трансформират. Важната стъпка в тази посока е осъзнаването кое от нашата мисловна програма ни помага и кое ни пречи. При невролингвистичното програмиране е установено, че нашето емоционално състояние диктува реакциите ни. И когато един и същ модел многократно се повтори, се създава психоматична верига в мозъка, която е своеобразна програма. Затова трябва да се трансформира и начинът, по който човек се усеща и реагира. Това е второто ниво. Третото ниво е свързано с действието и трябва да се създадат навици, които да подкрепят успеха. Промяната в тези три нива изисква много работа по личностната пренастройка. Но когато човек направи тази трансформация, освен че става по-добър професионалист и ръководител, той става и по-добър човек.