С появата на компютрите и интернет навлезе и латиницата. Първоначално новият език за комуникация бе като символ на новост, бунт, нещо, което те прави „готин“.

Той стана особено популярен при тийнейджърите, тъй като разчитането му бе затрудненото от страна на родителите и бе като бариера за навлизане в личното им пространство. Липсата на всякакви правописни и пунктуационни норми паради отсъствието на всички български букви на латиница постепенно стават привлекателни и все повече улесняват провеждането на разговори в мрежата. Латинската азбука за изписване на български думи се превърна в нова „мода“, главно при по-младото поколение, което активно ползва онлайн средата за комуникация.

Желанието за увеличаване на бързината на писане, която би трябвало да наподобява устния разговор, доведе до налагането на готови абревиатури, които спестяват време от изписването им. Така например се приема като утвърдителен отговор „окау“, а за по-кратко – „ок“ или „к“. В речника на новото онлайн поколение попадат „info“- за информация, „pls“- моля те, „ko pr“ – какво правиш, „zdr“ – здравей, „asl“ – години, пол, населено място, „nz” – не знам (която в момента е една от най-грешно изписваните думи). С цел все по-лесното осъществяване на комуникацията и за по-лесното възприемане на емоции, които трудно биха се изразили чрез текст, започваха да се използват емотикони, получени чрез съчетанието на пунктуационни знаци и букви.

Тъй като латинските символи не могат изцяло да обхванат множеството звуци в българския език, се приемат и някои изменение – за „ш“ отговоря „6“, за „ч“ – „4“, за „ъ“-„1“, за „я“ – „Q” и т.н. С навлизането на нови платформи като Facebook постепенно „6“ се замени с „sh”, „4“ с “ch”, „я“ с „ia“ и „ъ“ с “y/a”. Като това се приема за новия, по-модерен стил на писане на латиница. Започна да се получава объркване в общуването на български език в мрежата и всеки използва различни знаци за отбелязване на специфичните букви.

Дори появата на Закон за транскрибирането, въведен през 2009г., целящ да даде норми за изписване на имена и населени места на латиница във връзка приемането на страната ни в ЕС, се опита да уеднакви и речта в интернет. Но реформата е твърде закъсняла за онлайн общуването, защото потребителите вече имат своите изградени навици, които не биха били променени единствено чрез закон.

Все по-голямата употреба на мобилни телефони и комуникацията чрез кратки съобщения, подпомагат ерата на латинизация. Липсата на опция от страна на мобилните оператори за писане на кирилица и съответно по-високите цени на sms услуги при въвеждането й в експлоатация подпомагат за процеса на все по-усиленото разпространение на латински букви. Въпреки че се въведоха кирилизирани софтуери на смарт телефоните, а съобщенията станаха безплатни чрез съответните приложени, използването на латиница надделява, защото е свързана с навиците за по-бързо писане.

Много от потребителите постепенно започнаха да се отказват от този модел на изписване, но несъзнателно продължават да използват латиницата, тъй като клавиатурите им на мобилните устройства или на личните им компютри е фонетична, т.е. всяка българска буква отговаря на латинска. Стандартът BDS остава в историята и се използва главно от хора, които са писали на пишеща машина. Това обезсмисля и създаването на кирилизирана клавиатура от производителите на техника.

В монета писането на български думи с латински знаци е известно като „методица“, шеговита закачка с двамата братя Кирил и Методий, които погрешно се смятат за създатели на азбуката ни днес. В разговорен стил и с още по-голяма насмешка се употребява и терминът „шльокавица“, която се възприема като характерна за нискообразованите хора, които не могат да спазват правописните норми на собствения си език.

Друга характерна особеност, която се ражда под влиянието на онлайн комуникационните платформи, е приемането на нови думи в българския език– дискаунт (уастник в дискусия), даунлоауд (записване на компютърни програми от интернет), селфи (снимка, която си правим сами), атачмънт (прикрепен файл) и др.

Всички сме наясно колко важно за здравето е приемането на достатъчно вода през деня. Според почти всички специалисти, дневната доза трябва да е 2 л. Звучи преувеличено, но като се замислите наистина не е толкова странно – все пак сме между 55% и 60% вода.

Не всички от нас обаче имат навика да приемат дори приемливо количество вода. Някои предпочитат газирани или енергийни напитки, някои кафе, а някои нямат време даже да помислят за течности. Тези напитки не са особено подходящи заместители на водата. Има безброй проучвания за вредните последици от дехидратацията – умора, главоболия, чувство за глад (което води до похапване през деня, което води до затлъстяване…). Има един ефект на дехидратацията, за който научих едва наскоро – този върху ума.

Ниската хидратация нарушава концентрацията, паметта и дори настроението, като може да доведе до тревожност и умора. Тези две състояния могат значително да влошат способността ни да изпълняваме дневните си задължения, което от своя страна води до още по-лошо настроение. Тежки състояния на хидратация, наред с безброй притеснителни физически симптоми, води до апатия – един от основните симптоми на депресията. Ако се нуждаете от допълнителна мотивация – стареенето е свързано именно с понижаване на нивото на вода в тъканите.

За да поддържате ума си бистър (и тялото си – здраво) през деня, ако нямате налични други заболявания (пък и даже и да имате – най-много да си помогнете) пийте препоръчителната дневна доза вода. Може в началото да ви се струва като неприятно задължение, но рано или късно организмът ви ще свикне – и вероятно ще ви благодари. Ако наистина искате да разнообразявате, някои видове билков чай биха имали подобен ефект на обикновена вода (но се уверете, че не са диуретични).

За да сте сигурни, че ще спазвате този дневен прием, дръжте голямо шише вода на работното си място – или мястото, където прекарвате по-голямата част от деня си. Поставете си за цел да изпивате по едно на ден. Освен това пийте вода сутрин след ставане и вечер след вечеря. Ако искате и да разнообразявате – чаят също е опция.

И ако ви се струва прекалено голямо неудобство, помислете за това като услуга към бъдещото ви „аз“, което ще ви е силно благодарно, че не сте го състарили преждевременно като сушена стафида.

„Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка?
Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина“

Целта на следващите редове е да ви провокира да кажете „Не“ на онези неща или хора, за които дълго сте отлагали казването на това „не“. Досега може да ви е спирало доброто възпитание, неудобството и нежеланието да обидите или нараните някой друг.

Но в отчетливото казване на „не“ на нещо се крие и много дълбока и позитивна сила тогава, когато сте наясно защо го казвате. Това е добре не само за вас, но и за човека отсреща, а ако се замислите малко повече, вероятно е добре и за трети страни.

Ето един конкретен пример. Да речем, че офисът ви е тип „отворено пространство“ с много хора на един етаж. Работното ви място е близо до централната пътека или врата, покрай които минават десетки или стотици хора всеки ден. От време на време хората се отбиват при вас с най-приятелско настроение, завързват кратък общ разговор за вчерашния мач или целувката на Кубрат Пулев. За тях това е просто част от плануваната им почивка с разходката и вземане на кафе от кухнята в офиса… за вас е поредното нежелано прекъсване.

Ако кажете позитивното „не“ какви ще са ползите за вас?

На първо място, работното време ще ви стига. Грешките в работата ви ще намалеят. Няма да ви се налага да пишете и четете едно и също изречение по пет пъти, заради липса на добра концентрация. Друга полза ще бъде, че вероятно и ще ви остане малко свободно време, което ще решите как да използвате вие, а не хората около вас.

Ако поставите мнението и одобрението на другите пред желанието да си свършите работата без разсейвания, времето никога няма да ви стига.

Позитивното „не“ не е оксиморон, то просто подсказва, че да казвате „не“ има много положителни ефекти, особено ако се уцели правилната доза, на правилното място, с правилните хора. Неизползването на положителното „не“ е бързата писта към професионално прегряване.

Позиционирането е свързано, с това, което правите за вашите клиенти, а не с това какъв искате да бъдете.
Рисковите инвеститори са корава и твърда публика и именно за това аз често се обръщам към тях за прозрение по въпроса какво прави убедителна една търговска презентация или реклама. Успешните инвеститори търсят няколко качества в предприемачите, включително ентусиазъм и концепция. Ентусиазмът зарежда и стимулира, концепцията вдъхновява, но фокусът убеждава. Фокусираните предприемачи познават своя целеви пазар и могат ясно да обяснят как техния продукт или услуга подобряват живота на хората и бизнеса в този пазар. Умението да се опише ползата с жив, отривист, ясен и завладяващ език показва на потенциалния инвеститор, че предприемачът е фокусиран върху това, което продуктът може да направи за клиентите и което именно е аспектът, в който трябва да е насочено вниманието на всеки предприемач. Хората се вдъхновяват, когато знаят как продукта или услугата ще подобри живота им. Може и никога да не се окажете в положение, в което трябва да молите за пари инвеститорска фирма, но вие рекламирате вашата компания, услуга или концепция през цялото време. Не допускайте грешка. Когато говорите, вашите слушатели ще ви задават един въпрос: Каква е ползата за мен?

Колко са отговорни гражданите в България по отношение на извършването на плащания в срок в сравнение с останалата част на Европа? А бизнес клиентите? Отговорите на тези въпроси и още можем да научим от ежегодното проучване на ЕОС Груп „Навици на плащане в Европа“ 2019.

ЕОС Груп е водещ международен доставчик на индивидуализирани финансови услуги, с офиси в цяла Европа, както и в Северна Америка. Българското представителство наклон на групата, ЕОС Матрикс, представи данните за България, което ни позволява да следим тенденциите за страната на фона на общия тренд в Европа.

Въпреки че България леко изостава зад държавите в Западна Европа (и даже някои от тези в Източна Европа), фактът, че навиците на плащане следват положителна насока, е несъмнен. В България през последната година се наблюдава ръст на платените в срок фактури -77%. Общата статистика за Европа показва по-високи резултати – 81% средно. И все пак, България бележи 1 процентен пункт подобрение в сравнение с 2018 г. Подобна тенденция се наблюдава в цялото проучване. Например, българските бизнеси просрочват или изобщо не плащат фактурите си в 25% от случаите (и то без промяна през изминалите 2 години), докато средно в цяла Европа това се наблюдава едва при 21% от тях.

Но има статистики, в които България води класацията. 48% от българските бизнеси сътрудничат с външни фирми за събиране на вземанията. Проучването на разкри, че колекторските агенции са възстановили 11,1% от годишния оборот на компаниите, които са наели услугите им – това е на второ място най-високата успеваемост в цяла Европа след Русия. В Германия, ефективността на сътрудничеството между фирмите и агенциите за събиране на вземания е се измерва във възстановени 9,6% от оборота, а в Дания – едва 6,7%. За да разберем какво прави фирмите за управление на вземанията толкова ефективни в България, можем да разгледаме практиките на ЕОС Матрикс. ЕОС подхожда индивидуално към всеки случай и търси причината за просроченото плащане. Ключът е в намирането на решение, което да е благоприятно и за двете страни. По този начин бизнесите успяват да събератпросрочените си вземания и същевременно да запазят добрите си взаимоотношения със своите клиенти.

България беше разтърсена от едно нечовешко събитие. Едно невинно дете си отиде от този Свят имъчено и изтормозено. Няма по-голям грях от този да посегнеш на дете.

Днес темата ми е мрачна, както и настроението. Не е за вярване, че някой е способен на подобно зверство. Много пъти съм казвал, че за изнасилвачи и убиици задължително трябва кастрация и не просто да си лежат до живот в една килия с безплатна храна, а да се мъчат така както са се мъчили техните жертви. А на онези, който посягат сексуално на жени и деца задължително трябва да страдат. Аз не мога да разбера едно нещо, защо след като това същество, ще го наричам същество, защото той не заслужава да бъде наречен човек, след като и преди е бил задържан за сексуално посегателство, въпреки, че е бил непълнлетен е отново пуснат на свобода, след това е имал още криминални прояви, като кражби. Не мога да си обясня, защо са го пуснали на свобода, след като е ясно, че от него човек няма да излезе? Защо съдебната ни система е такава,а после ние добрите хора си патим, заради нея? И най-вече, защо едно ангелче трябваше да се прости с живота си, заради нехайството и явно неефективността на съдебната система? Ами тези родители? Как ще живеят тези хора от тук нататък? Ще ви кажа – няма да живеят.

Ще прекратя тази тема, защото е прекалено тежка, но се надявам този път да има възмездие и справедливост. Надявам се, четези родители ще съумеят да продължат жвота си по някакъв начин.