Чували ли сте скоро термина аутодафе, а знаете ли въобще какво означава. Ще ви обясня, защото в последните дни имам чувството, че присъствам на подобна наказателна акция от мрачните години на Инквизицията. Аутодафето означава изгаряне на еретици или еретически книги по време на средновековната Инквизиция – това в прякото си и изначално значение, а като преносно и по-широко значение – да, изгаряне на книги, на идеи, на материални и духовни ценности. Е, в последните дни на протестите лично на мен ми дойдоха в повече актовете на палежите – то не беше палене на конституция, то не беше палене не чучела, които символизираха политическата класа. Нямам нищо против да им подпалим чергата, както казва народът, на политиците, заслужили са си го, защото не просто ни докараха до просешка тояга, а ни откраднаха животите в последните десетилетия. Само че не това е начинът. Такива показни и не съвсем интелигентни актове, при това генериращи наоколо агресия и не на последно място създаващи опасност за протестиращите, нещо не са ми по вкуса. Не ми е по вкуса, когато ден преди протестите излизат подробни инструкции, за това, как трябва да бъдеш облечен – с естествени материи, най-безопасно било, защото изкуствените горели бързо като факла, – за да не станеш жертва на огнената стихия. Инструкции все едно, че тръгваме на война, а не на един мирен граждански протест. Няма нужда да палим конституцията, ако искаме да я сменим – просто трябва наистина да го пожелаем, и политическата класа няма нужда, даже и символично, да я палим, тя сама изгоря, но не за да свети.
Месец: февруари 2013
Агресията у учителите
Като че ли по поръчка ми дойде тия дни информацията за скандала с преподавателката по статистика във Великотърновския университет и видеоматериала, в който тя изпада почти в истерия и псува по студентите. Не искам да изпадам в ситуацията на журналист, който се радва на лошите новини, но наистина този случай много добре се вписва в темата, която подхванах миналия път – за агресията на българските ученици и за това, че всичко, което виждаме като прояви у учениците и въобще в училище, е отражение на това, което е животът извън стените на което и да е училище или университет. Видяхме една жена, преподавателка във висше учебно заведение, която избухна безконтролно и псуваше като каруцар. Не бързайте обаче да съдите. Най-малкото, защото липсва контектът. Нямаме запис на това, което се е случило непосредствено преди записа или това, което се е случвало многократно преди момента на избухването на тази преподавателка. Което не я оправдава. Но истината е, че българският учител години наред беше демонизиран, българският ученик и студент изгуби традиционното уважение към хората, които дават знания и път в живота. Причини – много. Факт е обаче, че днес българският учител е изнервен до безконтролност понякога и недоволен. А българският ученик – все по-неуважителен и агресивен. Българският родител отдавна не е оня човек, който внушава на децата си, че изначално дължим на хората, които ни учат на четмо и писмо уважение. Като резултат – професията става все по атрактивна и в нея влизат все по-некачествени хора и още по-лошото – качеството на обучение пада с всеки изминат ден и от системата излизат все по-неграмотни и неподготвени ученици и студенти.
Новата квартира и преместването
След леки спорове с хазяина, относно условията у дома и сумата за наема, който плащам се наложи да сменя квартирата и то много бързо. За щастие по това време на годината има изобилие от възможности за наемане на ново жилище и само след 3-4 огледа с една от по-големите агенции за недвижими имоти набързо си избрах място за живеене.
Всяко зло за добро, както се казва, защото новият ми дом е на няма и километър от работата ми, а досега пътувах по 30 минути всеки ден на отиване и връщане. Освен това, както никоя друга моя квартира досега, има климатик и се предполага, че разходите за отопление ще са поне малко по-ниски.
Но както казах, всичко се случи много набързо и трябваше да изнеса покъщнината за няма и ден. Единствените хамали София, които успяха да отреагират веднага и да се захванат с работата, бяха тези от Къщата Беглец. Влязоха ми в положение и се оказаха много точни хора, трябва да им призная, че не съм виждал подобна сръчност досега.
Оставих ги вкъщи да опаковат, а аз отидох да уреждам нещата в новия апартамент. Знаех, че има опасност нещо да счупят или не дай си боже да откраднат, но бях в толкова затруднено положение, че това беше единствения ми вариант. Те обаче се оказа професионалисти – след няма и два часа, вече бяха на новия ми адрес, с всичко натоварено в камиона и идеално опаковано. Качиха нещата горе, монтираха гардероба, секцията и леглото, а на мен ми остана само да разопаковам и се уверих, че всичко е непокътнато и на лице.
Вече подредих всичко у дома, последната ми задача е само да си закупя някои кухненски електроуреди, понеже на новото място липсват такива, а тези в старата квартира бяха на хазяина. В общи линии, макар и на тъгадък, съм много доволен от смяната на жилището и преместването. Вярно, озорих се доста, но без усилия нищо не се постига.
Агресията у учениците
Може би е по-правилно да се каже агресията у цялото ни общество. Кое ме накара да пиша на тая тема. Поредното заглавие в информационния поток, затова как някакво момиче, ученичка от основния курс, бутнала нарочно и потрошила учителката си, понеже по-рано през деня нещо се били спречкали. Ами това е – децата, учениците са огледало на обществото. Когато в обществото и в живота на възрастните действа не силата на аргументите на словото, когато до истината не се стига с думи, а с физическа сила и основен аргумент е юмручното право, защо в училище, защо при децата да е по-различно. Забелязали ли сте как най-обикновени спорове – в магазин, в градския транспорт или пък на опашка в някакво учреждение, по пътищата между шофьорите – от невинно разменени в началото реплики рязко ескалират във физическа разправа. Всеки ден по телевизията дават подобни сюжети. И не че искам да оправдавам някого. Няма оправдание за това едно дете, при това момиче, да прояви подобна грубост не само към учителката си, не само към по-възрастен човек, въобще към някого. Просто търся обяснение. А обясненията са навсякъде около нас, почти постоянно. Може би повърхностни, може би непълни. Но дали има и нужда от обяснения и оправдание на агресията ни. Доколкото знам, даже и най-големите злодеи в световната история са намирали оправдания за постъпките си. Трябва да си зададем някои важни въпроси като хора, даже няма нужда ние да ги задаваме. Класиците са го направили. Накъде вървим?! И още по-важдо – докъде ще стигнем?!