Телефонът е новият касов апарат. В супермаркетите вече не гледаш етикета, гледаш екрана. Застанал на опашката, наблюдавах един мъж, който превърна пазаруването в екстремен спорт. Не за да намери стоката, а за да провери дали цената на етикета отговаря на тази в приложението на веригата. Превърташе списък, сякаш разшифроваше шифър, и гледаше на телефона като на съдия, който ще му даде моралното право да купува.
До него една жена се вторачи в телефона си. Вдигна поглед, погледна етикета на млякото и пак телефона. Имаше разминаване. Стотинки, нищо съществено, но достатъчно да я разклати. Технологията, която би трябвало да ни улеснява, ни превърна в подозрителни клиенти, които търсят грешки в ценовите списъци, вместо да мислят за вечерята.
Проблемът е прост – обещания за дигитална прозрачност, които не работят в реалността. Инвестираш милиони в приложения, но забравяш да синхронизираш цените на рафта. Това не е просто техническа грешка – това е срив на доверието. За клиента разликата от няколко цента не е въпрос на пари, а на уважение. Когато една цена е различна на екрана и на етикета, се ражда усещането, че те лъжат, дори и да е просто административна бъркотия.
Така технологиите прехвърлиха тежестта на контрола върху нас. Вместо да купуваме, ние одитираме. Вместо да се радваме на удобството, броим стотинки и търсим измами. А около мен се чуваше само писъкът на касовите апарати и тихите сметки на хората, които се опитваха да изчислят колко точно ги е ощетен денят.
Ако ще се занимаваме с пренаписване на цени, може би е по-добре да се върнем към хартиените бележки.