Евтиното излиза най-скъпо

Още онзи вторник минах през цялата одисея. Стоях над двата монитора, кафето отдавна беше изстинало, а пред мен се мъчеше някакъв „евтин“ софтуер да разчете един прост Excel файл. Платих 45 евро за него и в момента се чувствах като откривателя на Америка – спестил съм цяло състояние от оперативните разходи. Само че сметката ми беше за лиценза, не за реалността.

Първите тридесет минути преминаха в опити да се ориентирам в интерфейса – някакво подобие на софтуер, сглобено от остатъчни части. Вместо да автоматизира каквото и да било, инструментът ме вкара в писане на допълнителни скриптове и ръчно мапване на колони. Шейсет часа по-късно – и още един нает програмист – разходите надхвърлиха тройно цената на професионалния инструмент, който първоначално бях отхвърлил като „излишен“. Тогава се сетих за баща ми, който винаги казваше: „Скъпото излиза по-евтино, ама само глупакът не го разбира“. И пак се оказа прав.

Това не е изключение, а класически икономически капан. Вярваме, че ниската цена е гаранция за изгодна сделка, а в софтуерния свят често е точно обратното. За 50 евро не купуваш просто код, а и всички проблеми, които този код ще ти създаде. За 500 евро плащаш за стабилност, за поддръжка, за спокойствие, че уикендите ти няма да минават в дебъгване на нещо, което не би трябвало да се чупи.

Разликата не е във фактурата, а в „невидимата“ работа, която ще падне върху теб. Евтиният софтуер изисква ръчен труд, който не се вижда в началото, но в края на месеца се превръща в изтощение и грешки в данните. Такъв продукт просто прехвърля цената на разработката върху потребителя – ти ставаш безплатен тестер и безплатен поддръжник.

Колегата ми например реши да спести няколко хиляди евро от абонамент за облачна услуга. В резултат – целият му отдел се превърна в техподдръжка. Спестиха от лиценза, но загубиха десетки хиляди евро в продуктивност и грешни изчисления. Бизнесът обича да оптимизира най-видимите разходи, но напълно игнорира онези, които се крият зад „свободното време“ и „лесното решение“.

В крайна сметка, софтуерът е толкова скъп, колкото е скъпо времето, което ще ти отнеме, за да го накараш да работи. И красивите реклами за „ненадмината икономичност“ не променят този факт.

Хаос с лиценз

Преди няколко дни седнах пред компютъра с голямото намерение да подредя хаоса, който ме е обграждал последните месеци. Идеята беше проста – прехвърлям си нещата от обикновен Excel в нова платформа за управление на задачи. Вместо ред и спокойствие обаче получих… по-скъпа форма на хаoс.

Три колони и един лист. Това беше всичко, което ми трябваше досега. С един ред добавях нова задача, с едно „готово“ я отмятах. Сега, в името на „ефективността“, ме затрупаха йерархии от подзадачи, зависимости, етапи и приоритети. Картината е страхотна, но реалността е, че вместо да работя, аз се превърнах в администратор на софтуера.

Сякаш не стига това, платформата изисква от мен да мисля като програмист. Дефиниране на права за достъп, профили, известия, които ми бомбардират телефона на всеки три минути, и изграждане на логически връзки между задачи, които в Excel бяха просто два реда един под друг. И всичко това, за да се почувствам „по-организиран“.

Истината е, че плащаме за лицензите на тези инструменти, но истинската цена е в изгубеното време. Ако бях вложил тези 14 часа в реална работа, щях да съм завършил два важни проекта. Вместо това, поддържам една изкуствена структура, която сама по себе си има нужда от поддръжка. Това е парадоксът на дигиталната трансформация – създаваме инструменти, за да спестим време, но самото им управление ни отнема още повече.

Замислям се и за нещо по-дълбоко. Къде е границата, след която технологията спира да бъде помощник и започва да ни изисква да ѝ обслужваме собствените ѝ прищевки? Може би създателите на тези платформи не се опитват да ни направят по-бързи, а просто искат да ни накарат да се чувстваме по-организирани, докато всъщност само преместваме хаоса в по-красив интерфейс.

Сега гледам как се зарежда страницата с „анализ на продуктивността“ и се чудя дали следващият ъпдейт няма да добави още едно меню, което ще ми отнеме още един час, за да разбера къде е скрито. Ще го приема, разбира се. Защото в този нов свят няма друг избор, освен да се опитваш да управляваш хаоса, който сам си си генерирал.

Програмирането като едно от най-търсените умения

Съвременният свят е зависим от технологиите и програмите, които позволяват тези технологии да функционират. Затова много компании разчитат на програмисти, за да разработят софтуер, уеб приложения и други технологични решения за тяхната дейност. Може да се изненадате, но работата на програмистите всъщност е творческа и изисква мислене извън кутията, за справяне с различни технологични и системни проблеми.

Може би това са само част от причините, които определят програмирането като едно от най-търсените умения на пазара на труда. Това е професия, която може да предложи много възможности за кариерно развитие и финансов успех. Важно е да се има предвид обаче, че изисква много часове усърдна работа и непрестанно надграждане на знанията, тъй като постоянно се развива и променя.

Като запознат в сферата, мога да споделя още, че едно от най-големите удовлетворения за програмиста, е създаването на нов продукт, услуга или технология. Това може да доведе до иновации и да помогне за решаване на глобални проблеми като например изменението на климата или пък полза в здравеопазването.

Освен това, програмирането може да бъде стимулиращо ума и да подобри когнитивните функции на мозъка. Това може да помогне за подобряване на паметта, вниманието, концентрацията и творческите способности. Сред ползите мога още да изтъкна придобиването на умения за планиране, изграждане и управление на различни проекти. Това може да ви помогне да се организирате по-добре и да работите по-ефективно в екип.

И разбира се, моето любимо, а вярвам и на повечето колеги – достъп до нови технологии. Програмирането може да ви помогне да разберете и да се възползвате първи от новите технологии като например изкуствен интелект, блокчейн или вид обучение.

В крайна сметка познаването на програмирането може да предостави множество ползи, независимо от това дали работите в технологична индустрия или не. Това може да ви помогне да се развивате като професионалист и да се адаптирате към бързо променящия се технологичен свят.

Да предпазим телефона си през зимата

Знаем, че през зимата трябва да обръщаме по-голямо внимание върху грижата за здравето си. Оказа се обаче, че от подобно внимание има нужда и телефонът ни, който също е изложен на неблагоприятните метеорологични влияния. През студените месеци, може би сте забелязали, че телефоните се държат странно на моменти. За това си има логично обяснение и сега ще ви разкажа за него.

Телефоните са направени да работят идеално при определени условия, сред които от значение е и външната температура. Четох, че различните модели имат различни изисквания за минимална и максимална стойност на градусите. В противен случай, устройствата не работят добре. Apple например препоръчват на своите потребители да не използват телефона си, ако температурата надвишава 35 градуса или пък е паднала под нулата. Разбира се, малко хора знаят тази информация, а и дори да са наясно, рядко спазват препоръката. Представете си приказна снежна картина от някой планински курорт, температурите си минусови, но как да не направите снимка за спомен?

Последствията от неспазването на тези съвети се отразяват основно върху батерията и дисплея на телефоните. При по-осезаем студ, електролитната течност в батерията кристализира, което води до скъсяване на живота й. Ниските температури влияят също на дисплея на телефона, като го правят доста по-чуплив.

Затова, ако искаме да предпазим устройството си, докато сме навън може да го изключим или да го държим в специални кейсове за зимни условия. Те са препоръчителни и при зимните спортове или планински преходи.

Така може да изглежда бъдещето ни

Предлагам на вниманието ви погледът на Майкрософт за бъдещето на човечеството. Всъщност, не изглежда никак зле и, естествено, фокусът е върху технологиите, които улесняват всеки един аспект от живота ни. Видеото ми изглежда наистина много футуристично от гледна точка на това къде сме в момента. Засега има само наченки на показаното, още много път трябва да извървим, за да стигнем дотам. Но пък с това бурно технологично развитие, знае ли човек, може още догодина да го постигнем. Тук малко преувеличих, видеото за отнася за близките 5-10 години. Дотогава ще стане, нямам съмнения за това.

Бъдещето изглежда ще бъде прозрачно и стъклено. Ще местим въздуха, ще кликаме по него. Не ме питайте как точно става, но е много впечатляващо. Сякаш това не е нашият свят, а нечий друг. Аз поне с такова впечатление останах. Вижте сами: