Не обичам да подписвам срочни договори с доставчици на интернет, на кабелна телевизия или мобилни оператори. И когато това няма как да се случи, го правя за възможно най-краткия срок въпреки примамките, които предлагат под формата на безплатни или много евтини телефони, закупуване на техника на разсрочено плащане без лихви, значително по-ниски такси и други подобни. А не го правя, защото в България все още няма култура и уважение към потребителя, нито пък закони и сериозни неправителствени организации, които да защитават правата ни. Всеки договор е направен така, че подпишеш ли го, след известно време се усещаш, че нещо си се минал. Преди година при преподписването на договор с един от мобилните оператори, чийто абонат съм сигурно от десетина години и съм в един списък с така наречените лоялни клиенти, автоматично по силата на текст, изписан с много ситни букви, бяха продължили да ми предлагат безплатна до този момент услуга, която никога не съм ползвал, само че вече платено. И така, без да се усетя, няколко месеца плащах за нещо, което не съм искал, нито ползвал. Тогава ги попитах, ако постъпват така с лоялните си клиенти, как ли постъпват с обикновените. Защо разпънах мисли в тази посока? Преди дни се наложи да преподновя договор за стационарен телефон. Избрах възможно най-краткия срок, естествено за възможно най-високата месечна такса и най-лоши условия. Момичето от офиса ме погледна с истинско учудване. Обясних й, че няма смисъл да ме ловят с дългосрочен договор. Ако някой реши да се махне, защото не е доволен, винаги ще го направи, каквото и да му струва. Най-добрият начин, по който една фирма може да си осигури дългосрочно клиенти, е качеството на услугата, която им предлага.