Може би е по-правилно да се каже агресията у цялото ни общество. Кое ме накара да пиша на тая тема. Поредното заглавие в информационния поток, затова как някакво момиче, ученичка от основния курс, бутнала нарочно и потрошила учителката си, понеже по-рано през деня нещо се били спречкали. Ами това е – децата, учениците са огледало на обществото. Когато в обществото и в живота на възрастните действа не силата на аргументите на словото, когато до истината не се стига с думи, а с физическа сила и основен аргумент е юмручното право, защо в училище, защо при децата да е по-различно. Забелязали ли сте как най-обикновени спорове  – в магазин, в градския транспорт или пък на опашка в някакво учреждение, по пътищата между шофьорите – от невинно разменени в началото реплики рязко ескалират във физическа разправа. Всеки ден по телевизията дават подобни сюжети. И не че искам да оправдавам някого. Няма оправдание за това едно дете, при това момиче, да прояви подобна грубост не само към учителката си, не само към по-възрастен човек, въобще към някого. Просто търся обяснение. А обясненията са навсякъде около нас, почти постоянно. Може би повърхностни, може би непълни. Но дали има и нужда от обяснения и оправдание на агресията ни. Доколкото знам, даже и най-големите злодеи в световната история са намирали оправдания за постъпките си.  Трябва да си зададем някои важни въпроси като хора, даже няма нужда ние да ги задаваме. Класиците са го направили. Накъде вървим?! И още по-важдо – докъде ще стигнем?!