Като че ли по поръчка ми дойде тия дни информацията за скандала с преподавателката по статистика във Великотърновския университет и видеоматериала, в който тя изпада почти в истерия и псува по студентите. Не искам да изпадам в ситуацията на журналист, който се радва на лошите новини, но наистина този случай много добре се вписва в темата, която подхванах миналия път – за агресията на българските ученици и за това, че всичко, което виждаме като прояви у учениците и въобще в училище, е отражение на това, което е животът извън стените на което и да е училище или университет. Видяхме една жена, преподавателка във висше учебно заведение, която избухна безконтролно и псуваше като каруцар. Не бързайте обаче да съдите. Най-малкото, защото липсва контектът. Нямаме запис на това, което се е случило непосредствено преди записа или това, което се е случвало многократно преди момента на избухването на тази преподавателка. Което не я оправдава. Но истината е, че българският учител години наред беше демонизиран, българският ученик и студент изгуби традиционното уважение към хората, които дават знания и път в живота. Причини – много. Факт е обаче, че днес българският учител е изнервен до безконтролност понякога и недоволен. А българският ученик – все по-неуважителен и агресивен. Българският родител отдавна не е оня човек, който внушава на децата си, че изначално дължим на хората, които ни учат на четмо и писмо уважение. Като резултат – професията става все по атрактивна и в нея влизат все по-некачествени хора и още по-лошото – качеството на обучение пада с всеки изминат ден и от системата излизат все по-неграмотни и неподготвени ученици и студенти.