В София валя сняг

Да, да наистина. Ако някой не е разбрал наистина в София е валял сняг (аз не съм бил там).

Сигурно се чудите защо така започвам днес, но през деня бях крайно изненадан. Докато пиех сутрешното кафе, естествено отворих Facebook – използваната от всички ни социална мрежа. Нали така е модерно. Там се сипеха постове със снимки и честитки за първи сняг. Странно е, хора. Какво толкова се е случило? Декември месец е – студено ще е, сняг ще вали. Голяма сензация, няма що …

Това ме накара да се замисля за споделянето в мрежата. Вече толкова ли няма какво да си “говорят” хората, че започнаха да повтарят цял ден какво е времето навън (то се вижда и без някой да го отрази). Няма ли какво ново да научат хората, ами повтарят едно и също като грамофонни плочи.

Сега да не помислите, че не се радвам на снега и малките неща от живота. Напротив, радвам се и на птичките и пчеличките, даже и на сухите листа в двора.

Трудно е обаче да се изчисли колко време бе изгубено в тази глупост – едни да пишат постове, други да четат, трети да харесват и коментират. Ако всичките тези хора бяха се захванали с нещо полезно … лелеее колко работа щяха да свършат.

И така … тези дни очаквам постове за първи ледове, първи падания и прочее.

Здравейте, хора

Промених заглавието на първата ми публикация от “Здравей, Свят” на “Здравейте, хора”, защото на света здравей съм казал, или направо изплакал, много отдавна. Здравей казвам на всички, които ще предпочетат или не да четат този блог за в бъдеще. Ще гледам да пиша по поне една статия на седмица или ако не на количество, то поне ще залагам на качество.

Интресувам се от най-разнообразни теми – програмиране, покрай професията ми, бизнес – покрай неуспешните и малко ми успешни начинания, но най-вече от самоусъвършенстване. Това, дето прави малкия човечец да се сети, че може да порасне, пък и даже да вземе да го направи!  Най-интересни са ми гениалните хора, които, за съжаление, са големи надувковци и не се дават на психолозите да ги изследват както си трябва, та да понаучим къде се крие ключът за палатката и ние простосмъртните.

От три години тренирам във фитнеса, а любимият ми спорт е тенис. Обичам природата. Особено природата в компанията на най-добрите приятели и тъмночервено вино или студена бира в зависимост от сезона. Музика слушам буквално всякаква – от Чайковски, през Народно и мейнстрийм, та чак до дет метъл и техно.

Но стига толкова съм говорил за себе си. Отсега нататък, в следващите публикации ако ви отегчавам, то поне няма да бъде с разкази за особата ми, а за други, малко по-обектноориентирани дет се вика, неща. А сега просто бих ви поздравил с това: