Да владеем чужд език е едно от най-ценните качества, към които можем да е стремим. Да не говорим, че днес конкуренцията на пазара на труда е толкова жестока, че ако не говорите поне английски още някакъв западен език, то не сме достатъчно квалифицирани като кандидат служители.

На практика всеки от нас е учил някакъв чужд език най-напред в училище. А, ако правилно съм подочул, вече английски се учи и в детските градини от най-малките дечица. Това е едно на ръка и по тази тема се водят не един и два спора, но няма да я разискваме на този етап.

Днес искам да се спра по-подробно на езиците, които лесно забравяме. Оставям настрана английският, защото той е единственият, който, ако сте научили, няма как да забравите. Той е навсякъде около нас и особено за по-младите е съвсем естествено да го разбират и да го говорят. Аз също се числя кът тях.

Всички останали езици обаче са значително по-слабо разпространени и използвани по нашите географски ширини. Аз например преди години изучавах усилено немски език. Ходих на курсове, слушах немско радио и дори четях книги на немски. Бях го усвоил на едно значително добро ниво. Говоренето ми беше салбо, но мисля, че спокойно можех да се оправя в страната (ако имах възможността да попадна там). Това обаче беше преди години, вече не е така. Нивото на немският ми към момента е паднало значително. Осъзнах го, след като попаднах на онзи немски израз от миналия си пост: Reden ist Silber, Schweigen ist Gold. Не че не си го преведох лесно, просто изведнъж си припомних какви умения имах преди и осъзнах какво е станало сега. Ключовото е, че в немският думите много си приличат като произношение и изписване (поне според мен). Затова се помнят трудно и следователно се забравят лесно.

Не ми се иска да е така, но фактите си говорят. Език, който не се практикува се забравя. Предполагам, че важи с всичките, но аз съдя от опита си с немския до сега.