Някой казвал ли ви е, че се гордее с вас? А вие самите гордеете ли се със себе се? Аз лично съм го чувал и ми е малко странно как други хора могат да са горди от моите постижения. Не че ми е неприятно да го чувам, не ме разбирайте погрешно, но тук просто ми убягва логиката. Аз не се гордея с чужди постижения, за които нямам никакви заслуги.

Винаги ми е било странно как някой е горд, че е роден в България или която и да било друга държава, няма значение. Не, наистина не го разбирам. Ти над това къде да се родиш нямаш власт. Другото, което ме озадачава, е как хората се гордеят с нашите борци за свобода – нито са ги познавали, нито са взели участие в битките… Ако под гордеене се има предвид възхищение, тогава мога да го приема. Иначе смятам, че човек има правото да се гордее само със себе си и собствените си успехи, но не и с чуждите. Като кажеш, че се гордееш с някого, имам чувството, че си приписваш заслуги, които нямаш.

Моментът с гордеенето със себе си при мен отсъства. Това не се дължи на лошо самочувствие, а по-скоро на неизпитването на нужда да се доказвам и изтъквам пред когото и да било и пред мен самия. Е, има моменти, в които се потупвам по рамото как съм се справил с тази или онази ситуация, но това в никакъв случай не прераства в цялостна гордост, ако ме разбирате.

Който разбрал – разбрал. Който не – да се опита да следва моята логика 😉