Критиката е възприемана почти винаги като нападка, обвинение и изтъкване на слабите места в работата или друга сфера от живота. Не е изненада, че никой не обича да бъде критикуван. Аз също съм от хората, които много трудно приемат критика, дори тя да е основателна. Първоначалната ми реакция винаги е остра, с цел самозащита, а след това започвам да се оправдавам, което в немалко случаи води до по-задълбочен конфликт.

С течение на времето разбрах, че е важно да не приемам отправената към мен критика лично, а да се вслушам в нея и да се опитам да бъда по -добър, по-ценен и по-отборен играч.
Колкото и клиширано да звучи, професионалната критика може да бъде много градивна, но първо трябва да се научим да я приемаме и разбираме по правилния начин. Например едно от най-важните неща е, да не показваме първосигналната си реакция. Най-добре е да замълчим за няколко секунди преди да отговорим, за да запазим спокойствието си и да не кажем нещо, за което ще съжаляваме.

Трудно е, но е полезно да изслушаме цялата критика. Ако имаме въпроси, не е срамно да ги зададем или да се опитаме да обсъдим възможните решения на проблема. Колкото повече знаем за критиката, толкова по-голям шанс имаме да се възползваме от нея.

И на последно място, но не и по важност, хубаво е да се поставим на мястото на критикуващия. Това също не е лесна задача и е напълно възможно човекът срещу нас да се притеснява или да е нервен, че води подобен разговор. Ето защо е хубаво да се изслушваме спокойно, да се разбираме едни-други като зрели хора и да проявим професионализъм, за да потръгнат нещата в правилната посока.

No comment


Name


Email (will not pubblished)


Website/URL