Понякога най-големите дупки в бюджета ти се случват без дори да ги забележиш. Още докато пиша това, пред мен има купчина фактури – интернет, ток, вода. И всичко е ясно и подредено. Но тогава се сещам за другите, дребните харчове. Тези, дето ги минаваш с махване на ръка, защото са “нищо и половина”.
Оня ден си извадих извлечението от картата. Оказа се, че последните три месеца съм дал стотина лева за всякакви щуротии. Едно кафе тук, една такса за услуга там, един абонамент, който ползвам веднъж на няколко месеца, ако изобщо го ползвам. И като ги събера, се оказва, че спокойно мога да си купя нов чифт маратонки или да си платя една вечеря навън. Вместо това ги хвърлям на вятъра за неща, които дори не помня.
Спомням си как едно време беше. Купуваш си един диск с музика – 20 лева. И това е. Имаш си го, слушаш си го, никой няма да ти го вземе. Днес всичко е наем. Плащаш всеки месец, за да имаш достъп. Спреш ли да плащаш – край. Изчезва всичко. Музиката, филмите, сериалите. Наричат го “удобство”, но според мен е просто по-фин начин да те овържат.
Най-хитрото е, че тези малки суми са направени така, че да не ти правят впечатление. Не са 50 или 100 лева, за да ги забележиш веднага. Те са по 5, 10, 15 лева. Но умножени по десетки, стотици услуги, се превръщат в сериозна сума. И никой не ти казва, че си на ръба на пробива, докато не погледнеш банковата си сметка и не се уплашиш.
Опитах се да се отърва от някои от тези абонаменти. Ама е трудно. Всяка платформа ти обещава нещо ново, нещо ексклузивно, нещо, което “не можеш да пропуснеш”. И накрая пак си с пет абонамента, всеки от които ти струва по десетачка на месец, а общо – една нова джаджа, за която отдавна си си мечтал.
В крайна сметка, сметката е там. И не е за раздаване.
Точно така е, тези дребни неща са най-големият разход. Аз лично направо се изумих, като гледах в приложението на банката как за по-малко от месец съм дала над 50 лв. само за кафета и десертчета. Явно трябва човек да си води бележки за всяка стотинка, за да се спре това.
Много добре съм го описал, точно така се получава с тези дребни харчове. Само да ви кажа, че и аз имах същия проблем – гледах извлеченията от картата и не можех да повярвам колко пари отиват за глупости. Почнах да си записвам абсолютно всичко, дори кафето, и така видях къде отиват парите. Истината е, че след като си сметнеш сметките, ще се изненадаш колко повече можеш да спестиш.
Точно така, имам чувството, че всеки месец се чудя къде отидоха парите. И аз забелязах, че тези дребни абонаменти са истински вампири – уж нищо, а като ги събера накрая, стават доста. Точно преди няколко дни гледах едно клипче в YouTube по същата тема и човекът там каза, че трябвало да се отнасяме към малките разходи като към данък лукс.