Преди дни гледах по БНТ един репортаж за отец Иван. Ако си спомняте приюта му в Нови хан, където прибираше цели семейства и се грижеше за тях. После имаше някакви проблеми със сградата на приюта – обявиха я за незаконно построена и искаха да я бутат. В този момент само да вметна, че още не съм чул да са бутнали всички незаконно построени палати, които установиха в чашката на един язовир, даже вече не помня кой. Та искаха да бутнат приюта, отложиха го, дали това стана или не, не знам. Но очевидно, когато държавата се мъчи да възпрепятства едно благородно дело, човек пък почва да търси и обикновено намира начини да й противодейства.

С две думи – ако някой е решил да прави добрини, винаги намира начин. Та от въпросния репортаж научих, че Божият служител е закупил къщи в едно запустяло село – на ниски цени – сгради с прилежащи към тях дворни места и е настанил там част от жителите на приюта. Иначе казано, направил е това, което трябва да стори държавата – оземлил е тези бедни и безимотни хора, осигурил им е подслон и най-важното дал им е възможност сами и с достойнство да си вадят хляба, като обработват земята, а не да подават паничка или ръка, за да им пусне някой милостиня.

Та покрай този репортаж се замислих – колко обезлюдени райони има в България, колко пустеещи дворни места, колко бедни хора без покрив над главата си – толкова ли е трудно държавата да създаде някаква система и да направи това, което прави милосърдния отец. При всички случаи ще й излезе по-евтино, а е и по-перспективно от това да дава социални помощи.

Хората са го казали – дай на гладния въдица, той сам ще си хване рибата.