Спомняте ли си времето на поява на първите масови компютри, а малко след тях и на интернет? Истински фурор и технологии от новото време – това усещах аз, когато започнах да работя с тях. Не ми отне много време да вляза в час и да започна с употребата на всички платформи, които ни се предоставяха.

Първоначалната форма за онлайн комуникация бе e-mail-ът, но тъй като е вид по-официално общуване и изисква известно време за отговор, се въведоха и нови платформи. Една от тях е mIRC. Чрез нея хора от различни части на света можеха да комуникират един с друг. За тази цел трябваше да имат потребителско име и да избират „чат стая”. Характерното за mIRC бе скриптираният език, който позволяваше промени на програмата – на потребителски команди (псевдоними) и на външния вид на mIRC. Това включваше и опцията за автоматична регулация на малка и на голяма буква на определен принцип, точно както е в самото наименование на чата.

Съчетанието на нестандартно подредени латински букви с липсата на правописни норми представи един нов модел на писмена комуникация, който бързо се възприе и реплицира. Важно е да отбележа, че в ранните си години компютрите все още не бяха пригодени за използване на кирилица и това доведе до въвеждане на нов начин за общуване на много от потребителите – смесицата от латински букви с числа. След mIRC този начин на общуване бързо се превърна в мода.

По-късно започваха да се въвеждат и още подобни чат платформи като ICQ. Името произлиза от английската фраза „I seek you“, което се превежда като „Аз те търся““. Тя позволяваше поддържане на връзка само с хора, които знаят потребителско име на използващия, а в случая това е дълъг цифров код. Постепенно тази платформа се замести от Skype, която функционира по подобен начин, но позволява и видео разговори. Въпреки че и двете комуникации предлагат опция за писане на кирилица, много от потребителите продължиха да използват латински букви.

Днес разполагаме с хиляди начини да се свързваме онлайн. Забелязвам, че писането остава все по-назад и се постепенно се измества изпращане на гласови съобщения или видео разговори. Може би това е бъдещето ни – само да говорим.

Филмът „Дуел“ е първият пълнометражен филм на режисьора Стивън Спилбърг. Сценарият е дело на Ричард Метисън, базиран на негов разказ. Премиерата е през 197 1г. Заснет е за 13 дни и е монтиран за 10 дни. Преди излъчването на филма на европейската кино сцена, Спилбърг трябва да заснеме за 2 дни още толкова сцени, колкото са необходими за увеличаване на дължината на филма от 74 до 90 минути.

Сюжетът на „Дуел“ разкрива пътуването на едни средно статистически американец през пустинята, за да пристигне при свой приятел. На иначе пустия път изпреварва един огромен камион, който най-неочаквано започва да се опитва да го убие. Така се поставя началото на нетипичния дуел между човека и опасността. Големят камион е символ на страха, на постоянно дебнещата опасност, на терора, който сме подложени всеки ден. Какво е малката кола (човекът) в сравнение с цял един камион (живота)? Докъде можем да стигнем в битката с живота и на какво сме способни, за да оцелеем? Темата на филма е актуална и днес и това е една от причините той да бъде признат като един от най-добрите филми.

Главният герой Дейвид Ман трябва да се изправи пред страховете си и да се справи с тях. В началото филмът започва с излизането на кола от гараж в обикновена къща в американски квартал и постепенното преминаване на колата от градските улици към излизането ѝ на магистралата, до пътя в пустинята. Този път можем да го възприемем като метафора на пътя на човека в живота, а пустинята – на безпомощността. По пътя човек се среща с множество препятствия, с който обаче трябва да се справи сам. Дейвид бърза, изпреварва камиона, и започва една постоянна надпревара, една гонка на ръба между живота и смъртта.

Тъй като в „Дуел“ липсва пищен сценарии, то кадрите трябва да показват това, което не се казва с думи. Постоянното поглеждане на героя в огледалото символизира неговия страх. Първата му спирка в закусвалнята, когато се чуди кой от седящите на бара с кафяви обувки, видени преди това, се опитва да го убие. Метафора на обърканите мисли се явява и сянката на стената от светещите надписи, която прилича на оплетени въжета.

Мястото, на което Дейвид спира за почивка, когато си мисли, че е избягал от камиона, също не е случайно. Той се паркира до знак „СТОП“, който пък се намираше до линията на влака. Този знак символизира почивката, бягството от действителността. Но след глътка въздух влакът минава и подсеща героя, че трябва да продължи напред. В живота нямаш право на почивка!

По-нататък Дейвид се опитва да се свърже с полицията, за да му помогнат, спира случайни коли, дори дръзва да извика шофьора на камиона, докато осъзнае, че никой не може да му помогне освен самият той, че трябва да дойде решаващият момент, дуелът между него и камиона, между човекът и смъртта, от който само един ще оцелее.

Така стигаме и до решаващата сцена, до обратът, повратната точка, в която Дейвид, решава, че не може да живее вече в страх, че трябва да се отърве от камиона. В тази сцена героят и неговият страх се изправят един срещу друг. В последната секунда Дейвид се спасява, а колата му заедно с камиона падат в бездната. Капчиците кръв, спирането на въртенето на колелата, откъснатото бяло парче на фара от камиона са символ на победата, но и едновременно на това и на края. Ако един оцелее, то друг умира.

С появата на компютрите и интернет навлезе и латиницата. Първоначално новият език за комуникация бе като символ на новост, бунт, нещо, което те прави „готин“.

Той стана особено популярен при тийнейджърите, тъй като разчитането му бе затрудненото от страна на родителите и бе като бариера за навлизане в личното им пространство. Липсата на всякакви правописни и пунктуационни норми паради отсъствието на всички български букви на латиница постепенно стават привлекателни и все повече улесняват провеждането на разговори в мрежата. Латинската азбука за изписване на български думи се превърна в нова „мода“, главно при по-младото поколение, което активно ползва онлайн средата за комуникация.

Желанието за увеличаване на бързината на писане, която би трябвало да наподобява устния разговор, доведе до налагането на готови абревиатури, които спестяват време от изписването им. Така например се приема като утвърдителен отговор „окау“, а за по-кратко – „ок“ или „к“. В речника на новото онлайн поколение попадат „info“- за информация, „pls“- моля те, „ko pr“ – какво правиш, „zdr“ – здравей, „asl“ – години, пол, населено място, „nz” – не знам (която в момента е една от най-грешно изписваните думи). С цел все по-лесното осъществяване на комуникацията и за по-лесното възприемане на емоции, които трудно биха се изразили чрез текст, започваха да се използват емотикони, получени чрез съчетанието на пунктуационни знаци и букви.

Тъй като латинските символи не могат изцяло да обхванат множеството звуци в българския език, се приемат и някои изменение – за „ш“ отговоря „6“, за „ч“ – „4“, за „ъ“-„1“, за „я“ – „Q” и т.н. С навлизането на нови платформи като Facebook постепенно „6“ се замени с „sh”, „4“ с “ch”, „я“ с „ia“ и „ъ“ с “y/a”. Като това се приема за новия, по-модерен стил на писане на латиница. Започна да се получава объркване в общуването на български език в мрежата и всеки използва различни знаци за отбелязване на специфичните букви.

Дори появата на Закон за транскрибирането, въведен през 2009г., целящ да даде норми за изписване на имена и населени места на латиница във връзка приемането на страната ни в ЕС, се опита да уеднакви и речта в интернет. Но реформата е твърде закъсняла за онлайн общуването, защото потребителите вече имат своите изградени навици, които не биха били променени единствено чрез закон.

Все по-голямата употреба на мобилни телефони и комуникацията чрез кратки съобщения, подпомагат ерата на латинизация. Липсата на опция от страна на мобилните оператори за писане на кирилица и съответно по-високите цени на sms услуги при въвеждането й в експлоатация подпомагат за процеса на все по-усиленото разпространение на латински букви. Въпреки че се въведоха кирилизирани софтуери на смарт телефоните, а съобщенията станаха безплатни чрез съответните приложени, използването на латиница надделява, защото е свързана с навиците за по-бързо писане.

Много от потребителите постепенно започнаха да се отказват от този модел на изписване, но несъзнателно продължават да използват латиницата, тъй като клавиатурите им на мобилните устройства или на личните им компютри е фонетична, т.е. всяка българска буква отговаря на латинска. Стандартът BDS остава в историята и се използва главно от хора, които са писали на пишеща машина. Това обезсмисля и създаването на кирилизирана клавиатура от производителите на техника.

В монета писането на български думи с латински знаци е известно като „методица“, шеговита закачка с двамата братя Кирил и Методий, които погрешно се смятат за създатели на азбуката ни днес. В разговорен стил и с още по-голяма насмешка се употребява и терминът „шльокавица“, която се възприема като характерна за нискообразованите хора, които не могат да спазват правописните норми на собствения си език.

Друга характерна особеност, която се ражда под влиянието на онлайн комуникационните платформи, е приемането на нови думи в българския език– дискаунт (уастник в дискусия), даунлоауд (записване на компютърни програми от интернет), селфи (снимка, която си правим сами), атачмънт (прикрепен файл) и др.

Всички сме наясно колко важно за здравето е приемането на достатъчно вода през деня. Според почти всички специалисти, дневната доза трябва да е 2 л. Звучи преувеличено, но като се замислите наистина не е толкова странно – все пак сме между 55% и 60% вода.

Не всички от нас обаче имат навика да приемат дори приемливо количество вода. Някои предпочитат газирани или енергийни напитки, някои кафе, а някои нямат време даже да помислят за течности. Тези напитки не са особено подходящи заместители на водата. Има безброй проучвания за вредните последици от дехидратацията – умора, главоболия, чувство за глад (което води до похапване през деня, което води до затлъстяване…). Има един ефект на дехидратацията, за който научих едва наскоро – този върху ума.

Ниската хидратация нарушава концентрацията, паметта и дори настроението, като може да доведе до тревожност и умора. Тези две състояния могат значително да влошат способността ни да изпълняваме дневните си задължения, което от своя страна води до още по-лошо настроение. Тежки състояния на хидратация, наред с безброй притеснителни физически симптоми, води до апатия – един от основните симптоми на депресията. Ако се нуждаете от допълнителна мотивация – стареенето е свързано именно с понижаване на нивото на вода в тъканите.

За да поддържате ума си бистър (и тялото си – здраво) през деня, ако нямате налични други заболявания (пък и даже и да имате – най-много да си помогнете) пийте препоръчителната дневна доза вода. Може в началото да ви се струва като неприятно задължение, но рано или късно организмът ви ще свикне – и вероятно ще ви благодари. Ако наистина искате да разнообразявате, някои видове билков чай биха имали подобен ефект на обикновена вода (но се уверете, че не са диуретични).

За да сте сигурни, че ще спазвате този дневен прием, дръжте голямо шише вода на работното си място – или мястото, където прекарвате по-голямата част от деня си. Поставете си за цел да изпивате по едно на ден. Освен това пийте вода сутрин след ставане и вечер след вечеря. Ако искате и да разнообразявате – чаят също е опция.

И ако ви се струва прекалено голямо неудобство, помислете за това като услуга към бъдещото ви „аз“, което ще ви е силно благодарно, че не сте го състарили преждевременно като сушена стафида.

„Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка?
Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина“

Целта на следващите редове е да ви провокира да кажете „Не“ на онези неща или хора, за които дълго сте отлагали казването на това „не“. Досега може да ви е спирало доброто възпитание, неудобството и нежеланието да обидите или нараните някой друг.

Но в отчетливото казване на „не“ на нещо се крие и много дълбока и позитивна сила тогава, когато сте наясно защо го казвате. Това е добре не само за вас, но и за човека отсреща, а ако се замислите малко повече, вероятно е добре и за трети страни.

Ето един конкретен пример. Да речем, че офисът ви е тип „отворено пространство“ с много хора на един етаж. Работното ви място е близо до централната пътека или врата, покрай които минават десетки или стотици хора всеки ден. От време на време хората се отбиват при вас с най-приятелско настроение, завързват кратък общ разговор за вчерашния мач или целувката на Кубрат Пулев. За тях това е просто част от плануваната им почивка с разходката и вземане на кафе от кухнята в офиса… за вас е поредното нежелано прекъсване.

Ако кажете позитивното „не“ какви ще са ползите за вас?

На първо място, работното време ще ви стига. Грешките в работата ви ще намалеят. Няма да ви се налага да пишете и четете едно и също изречение по пет пъти, заради липса на добра концентрация. Друга полза ще бъде, че вероятно и ще ви остане малко свободно време, което ще решите как да използвате вие, а не хората около вас.

Ако поставите мнението и одобрението на другите пред желанието да си свършите работата без разсейвания, времето никога няма да ви стига.

Позитивното „не“ не е оксиморон, то просто подсказва, че да казвате „не“ има много положителни ефекти, особено ако се уцели правилната доза, на правилното място, с правилните хора. Неизползването на положителното „не“ е бързата писта към професионално прегряване.

Позиционирането е свързано, с това, което правите за вашите клиенти, а не с това какъв искате да бъдете.
Рисковите инвеститори са корава и твърда публика и именно за това аз често се обръщам към тях за прозрение по въпроса какво прави убедителна една търговска презентация или реклама. Успешните инвеститори търсят няколко качества в предприемачите, включително ентусиазъм и концепция. Ентусиазмът зарежда и стимулира, концепцията вдъхновява, но фокусът убеждава. Фокусираните предприемачи познават своя целеви пазар и могат ясно да обяснят как техния продукт или услуга подобряват живота на хората и бизнеса в този пазар. Умението да се опише ползата с жив, отривист, ясен и завладяващ език показва на потенциалния инвеститор, че предприемачът е фокусиран върху това, което продуктът може да направи за клиентите и което именно е аспектът, в който трябва да е насочено вниманието на всеки предприемач. Хората се вдъхновяват, когато знаят как продукта или услугата ще подобри живота им. Може и никога да не се окажете в положение, в което трябва да молите за пари инвеститорска фирма, но вие рекламирате вашата компания, услуга или концепция през цялото време. Не допускайте грешка. Когато говорите, вашите слушатели ще ви задават един въпрос: Каква е ползата за мен?