Животът на Красьо

Всички знаем какво се случва по време на баловете. Развълнувани младежи крещят, усилили музиките в колите на макс, с изкарани глави извън прозорците. Какво по-точно празнуват не знам, все пак от сега започва трудната част от живота. Но нека се веселят хората, въпроса е да е отговорно.

Всяка година от КАТ са все по-мобилизирани да следят за реда по пътищата по време на баловете. Все повече санкции за нарушителите, все повече забрани за празнуващите. Лично на мен много ми хареса кампанията, която българските актьори са предприели, оносно отговорното шофиране. Те призовават младежте да бъдат разумни и да не шофират употребили алкохол, защото има хора, които ги обичат и ги чакат да се приберат вкъщи. Една грешка и може да преобърнце целия ти свят. Наистина, аз съм с две ръце за тази кампания, всеки празник е почернен от статистики за ПТП. Било то на студентския празник или на абитуриенстските балове. Живота е пред вас, радвайте му се, шофирането е отговорно и ако не подходим така, рискуваме както нашия живот, така и на другите около нас. Дано все повече хора да последват тези съвет и да не си развалят празника. Алкохол, че ще има то е ясно, но нека колите останат на паркингите.

Аз съм шофьор от над 10 години и никога не съм си позволил да шофирам, дори след една бира. Алкохола не е шега работа. Всеки ден ден по улиците буквално се изтрепват хора, заради високи скорости и под влиянието на алкохол и наркотици, нека не ставаме част от тази статистики. Пазете се.

Месец май вече чука на вратата и чака да му отворим. Обичам го този месец, колкото и да е непостоянен като атмосферни уловия. Ту вали, ту слънцето напича, а на всичкото отгоре и ни затрупа някоя градушка. Въпреки това винаги съм го свързвал с много празници и настроение. Май месец носи в мен чуство на носталгия и збавление.

И с наближаването на този прекрасен, почти летен месец, наближават и матурите и абитуриентските балове. За завършващите това е страрт на един самостоятелен живот, който ги подготвя да станат отговорни възрастни. Е, винаги има изключения. И докато съм на тази вълна, преди време ми попадна един материал свързан с матурата от далечните години, на която се падна Пейо Яворов. За мен той е велик, истински кумир. Той е човекът, който чрез любовта си гради своето творчество. Драмите в живота му го погубват и подтикват към самоубийство, но и го вдъхновяват да напише шедьоври в българската литература. И да се върна на темата, на матурата през 2015 г. се падна “Ще бъдеш в бяло”. Едно страхотно произведение, в което лирическата героиня е представена като ангел, като духовно обежище, в което той да се излекува и да изплува от сенките на живота. И на фона на това красиво произведение, родителите на тези зрелостници избухват, като казват, че Яворов не трябва да се изучава и трябва да бъде забранен, че едва ли не той е пияница и пълнил главите на децата им с небивалици. Аз съм просто изумен как може родителите да коментират този велик автор и революционер по този начин. С какво пълни главите им? С красиви думи за истинска и чиста любов. Как тези хора, които не зачитат знанието да предадат на дедцата си, че това е ценност, която трябва да пазят и съхраняват. И как един един учител да се справи с това? В повечето случаи децата отиват на училище с нагласата да унижат и да покажат превъзходство. А това не го научават в училище, а в средата, в която са отглеждани.

Интересно ми каква ли тема ще се падне тази година и дали ще има от тези родители, които да потъпкат всичко ценно в нашата култура. Дано за четири години манталитета и интелекта на българите да е претърпял някакъв катарзис и да няма подобни хули към великите наши автори.

Обожавам сутрините си, когато стартрат с чаша прекрасно и ароматно кафе, лека закуска, вестник и спокойствие. Да, понякога не успявам да се насладя на тази идилия, предполагам като повечето от вас, понякога времето едва стига за душ.

В една такава приятна сутрин, във вестника попаднах една една статия, уж беше изповед на един съпруг, но честно казано не вярвам да е много истина. Поне се надявам, но въпреки това се замислих относно начина ни на живот и решенията и действията, които предприемаме в даден момент от живота си. Разбира се, всеки човек прави грешки, но дали може да оправдаем една такава като изневярата например? Дали някой е способен да прости или да не съди човек, който е предал любимия си, има ли причина, която може да го оправдае? В статията ставаше въпрос за съпруг, който твърди,че много обича съпругата си и след няколко неуспешни опита да имат дете, чудото се случва, но поради предишните неуспешни опити лекарите им забранили да имат интимни отношения. Тогава съпругът решил,че докато жена му е бременна, той може да се забавлява с колежката си, която също била омъжена, но с мъжа й имали така наречен “модерен” брак и нямало проблем да се забавлява и с други мъже. Нашият герой решил, че това не е изневяра, защото нямало никакви чувства, а щом съпругата му родила щял да приключи всякакви взаимоотношения с колежката си. Та въпросът сега е оправдаваме ли този господин? Честно казано, аз като мъж не бих могъл да го оправдая, предполагам, че дамите ще са по-критични и от мен. Може ли липсата на интимност и то поради медицински причини и заради живота на бъдещото си дете, да те подтикне да постъпиш така с любимия си човек? Лично според мен това е напълно егоистична постъпка и нещо, което не бих могъл да оправдая или да простя. Дори и съпругата му да не беше бременна и просто да отказва близост със съпруга си също не бих го оправдал, когато нещата не вървят, по-добре пътищата да се разделят и да се избегнат подобни сцени.

Все пак, както се казва всеки сам си носи кръста. Дали този човек ще може да спи спокойно и да продължи живота си без угризения си е лично негов избор. А подобни истории могат само да ни научат до какво може да доведе едно на пръв поглед невинно решение.