За мен и около мен

Да се придвижваме с автомобил или с градския транспорт?

Posted on by Krasimir

Преди време гледах един експеримент, проведен на територията на град София, в който се сравняваше бързината на придвижване между човек в автомобил и такъв, който използва транспортната система в града. Стартът беше поставен от една определена точка, като и двамата участници в експеримента, трябваше да стигнат до друга точка в града. Часовият диапазон беше подбран да е такъв с натоварен трафик, а двамата участници бяха един известен журналист и родна автомобилна състезателка.

Напълно очаквано за мен, журналистът, който използваше градския транспорт, пристигна на крайната точка първи, с което доказа, че използването на личен автомобил в пиков час е значително по-бавно, а погледнато от друг ъгъл – и по вредно за въздуха в големите градове и в частност София.

От години се водят дебати за това как да се ограничи използването на лични автомобили в силно урбанизираните райони. А едни от ефективните политики през последните години са изграждането на сигурни велоалеи (така че да се създадат условия за използване на алтернативен еко транспорт). В същото време се наблюдава порочната практика един автомобил да се движи само с един човек в него, което даде поле за много кампании, които да агитират за това да се споделя пътуването до работа. Но може би една от най-постоянните политики в световен мащаб, благодарение на която се цели намаляването на използването на личните автомобили и задочно – изхвърлянето на вредни газове в атмосферата, е развитието на сигурна, редовна и надеждна градска транспортна система.

Като модерна и гъсто населена европейска столица, София също страда от прекомерно високи нива на вредни емисии във въздуха, интензивен трафик и липса на места за паркиране в централните райони и не само.

Програмата за изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура в София цели подобряване на базовата транспортна инфраструктура в София и равномерно развитие на всички зони в Столична община. Тя  акцентира върху развитието на единна устойчива транспортно-комуникационна система, гарантираща удобно и високо ниво на мобилност, качествена градска среда и удовлетвореност на гражданите и бизнеса, това споделя в интервю за новинарско издание, председателят на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд Орлин Алексиев.

Именно чрез средства от този Фонд Столична община финансира проекти за подобряването и развитието на транспортната система и комуникации в град София. Като за периода 2015-2019 година са отпуснати 9,6 млн. лева за ремонт на тротоарни настилки и закупуване на трамвайни мотриси, допълни още Орлин Алексиев, който е и общински съветник в Столичния общински съвет за трети пореден мандат.

За мен и около мен

Родителите,проблем за образованието

Posted on by Krasimir

Месец май вече чука на вратата и чака да му отворим. Обичам го този месец, колкото и да е непостоянен като атмосферни уловия. Ту вали, ту слънцето напича, а на всичкото отгоре и ни затрупа някоя градушка. Въпреки това винаги съм го свързвал с много празници и настроение. Май месец носи в мен чуство на носталгия и збавление.

И с наближаването на този прекрасен, почти летен месец, наближават и матурите и абитуриентските балове. За завършващите това е страрт на един самостоятелен живот, който ги подготвя да станат отговорни възрастни. Е, винаги има изключения. И докато съм на тази вълна, преди време ми попадна един материал свързан с матурата от далечните години, на която се падна Пейо Яворов. За мен той е велик, истински кумир. Той е човекът, който чрез любовта си гради своето творчество. Драмите в живота му го погубват и подтикват към самоубийство, но и го вдъхновяват да напише шедьоври в българската литература. И да се върна на темата, на матурата през 2015 г. се падна “Ще бъдеш в бяло”. Едно страхотно произведение, в което лирическата героиня е представена като ангел, като духовно обежище, в което той да се излекува и да изплува от сенките на живота. И на фона на това красиво произведение, родителите на тези зрелостници избухват, като казват, че Яворов не трябва да се изучава и трябва да бъде забранен, че едва ли не той е пияница и пълнил главите на децата им с небивалици. Аз съм просто изумен как може родителите да коментират този велик автор и революционер по този начин. С какво пълни главите им? С красиви думи за истинска и чиста любов. Как тези хора, които не зачитат знанието да предадат на дедцата си, че това е ценност, която трябва да пазят и съхраняват. И как един един учител да се справи с това? В повечето случаи децата отиват на училище с нагласата да унижат и да покажат превъзходство. А това не го научават в училище, а в средата, в която са отглеждани.

Интересно ми каква ли тема ще се падне тази година и дали ще има от тези родители, които да потъпкат всичко ценно в нашата култура. Дано за четири години манталитета и интелекта на българите да е претърпял някакъв катарзис и да няма подобни хули към великите наши автори.

За мен и около мен

Нещо скъпо,нещо ценно

Posted on by Krasimir

Живеем в Свят, в който вече почти няма ценности. Свят, в който доминира материалното, а духовното е назаден план, или изобщо го няма. Като гледам днешните младежи, начина им на живот, разкрепостеното им поведение, ограниченото им мислене, чак ме обзема чувство на тъга.

Разбира се, не трябва да поставяме всички под общ знаменател, има много културни и възпитани млади хора. Хора, които притежават ценностна система. Какво доведе до тези мои мисли? Наскоро четох една статия за едно много красиво, младо момиче, което решава да продаде девствеността си, защото иска да помогне на майка си. Някои хора биха казали: ” О, каква саможертва!” . Аз ли? Ами аз бих казал, че това е най-голямата глупост, която съм чувал, но все пак аз съм живял в друго поколение, когато морала и ценностите бяха на почит. За една дама това беше най-голямото богатство, което ние мъжете трябваше да си заслужим. И да, аз съм само няколко години по-голям от въпросното момиче, мъж съм и ако я познавах, никога не бих й обърнал внимание. Щом е готова да продаде най-ценното си нещо, какво остава с любовта? Ще е готова да продаде всичко за малко слава и пари. Смятам, че един човек, колкото и да има нужда от финансови средства, начина не е в продажбата на собственото си тяло. Ако човек е здрав, пари винаги могат да се изкарат.

Смятам, че всеки човек е изпадал в безизходици, но решения и път винаги се намират. Трябва да си упорит и смел, за да не паднеш духом и да се бориш с препятствията на живота. Има неща неща обаче, които не се продават, те се отдават, отдаваме се на хората, които обичаме, на любовта,а не на парите. Ценете това, което имате, ценете себе си, парите един ден свършват, но вие ще продължавате да живеете с това, което сте.

За мен и около мен

Може ли изневярата да бъде оправдана?

Posted on by Krasimir

Обожавам сутрините си, когато стартрат с чаша прекрасно и ароматно кафе, лека закуска, вестник и спокойствие. Да, понякога не успявам да се насладя на тази идилия, предполагам като повечето от вас, понякога времето едва стига за душ.

В една такава приятна сутрин, във вестника попаднах една една статия, уж беше изповед на един съпруг, но честно казано не вярвам да е много истина. Поне се надявам, но въпреки това се замислих относно начина ни на живот и решенията и действията, които предприемаме в даден момент от живота си. Разбира се, всеки човек прави грешки, но дали може да оправдаем една такава като изневярата например? Дали някой е способен да прости или да не съди човек, който е предал любимия си, има ли причина, която може да го оправдае? В статията ставаше въпрос за съпруг, който твърди,че много обича съпругата си и след няколко неуспешни опита да имат дете, чудото се случва, но поради предишните неуспешни опити лекарите им забранили да имат интимни отношения. Тогава съпругът решил,че докато жена му е бременна, той може да се забавлява с колежката си, която също била омъжена, но с мъжа й имали така наречен “модерен” брак и нямало проблем да се забавлява и с други мъже. Нашият герой решил, че това не е изневяра, защото нямало никакви чувства, а щом съпругата му родила щял да приключи всякакви взаимоотношения с колежката си. Та въпросът сега е оправдаваме ли този господин? Честно казано, аз като мъж не бих могъл да го оправдая, предполагам, че дамите ще са по-критични и от мен. Може ли липсата на интимност и то поради медицински причини и заради живота на бъдещото си дете, да те подтикне да постъпиш така с любимия си човек? Лично според мен това е напълно егоистична постъпка и нещо, което не бих могъл да оправдая или да простя. Дори и съпругата му да не беше бременна и просто да отказва близост със съпруга си също не бих го оправдал, когато нещата не вървят, по-добре пътищата да се разделят и да се избегнат подобни сцени.

Все пак, както се казва всеки сам си носи кръста. Дали този човек ще може да спи спокойно и да продължи живота си без угризения си е лично негов избор. А подобни истории могат само да ни научат до какво може да доведе едно на пръв поглед невинно решение.

За мен и около мен

Предбрачен договор

Posted on by Krasimir

Тема табу ли е предбрачния договор в България? Още ли не сме „пораснали“ достатъчно за този тип договори? Превръща ли подобен договр брака в сделка без любов или е просто едно улеснение при един евентуален развод? Все пак никой не може да каже какво ще се случи с нас след 5 минути, след ден или седмица.

В България,а и в редица други държави се наблюдава тенденция, в която бракът като юридически съюз губи своето значение и все повече двойки предпочитат съжителството без брак на семейни начала. За съжаление според статистиките България е сред първите страни по разводи в ЕС. При толкова нарастващ процент разводи, дали не е по-лесно да се подписва предбрачен договор? Лично аз не мога да взема окончателно решение по този въпрос. Има резон в такъв договор, особено ако единия от двамата е с по- висок финансов статус и би си спестил много мъки при един евентуален развод. Но сякаш с подобен договор заяваваме,че не си вярваме, а и брака не е ли „ и в добро, и зло, докато смъртта ни раздели“. Не обричаме ли предварително бракът ни на провал? Нали, ако обичаш истински имуществото и финансите не биха те интересували и ще се стараеш бракът да върви напред? Ако ще се притесняваме от това, че след провален брак ще останем на улицата не е ли по-добре да си живеем на семейни начала и да си спестим разводи и липса на доверие? А в крайна сметка самия брак не е ли договор? Обети, подписи, институции ? В крайна сметка,ако си сигурен в любовта си към дадения човек, няма да те интересува, дали ще се наложи да подпишеш още един формуляр. Все пак на Запад това вече си е обичайна практика. Нали все пак целта на този договор е да няма ощетени.

Семейството за мен е най-ценносто нещо в този свят, без значение дали има подис или не, важното според мен е да се стараем да поддържаме това семейство, с компромиси, без гордост и без опити да „надделяваме“ в дадени спорни моменти. Когато човек реши да встъпи в подобен съюз, трябва до край да се бори , със зъби и нокти за да просъществува

За мен и около мен

Едно качество

Posted on by Krasimir

Ще ви разкажа една история. Имало едно тъмнокожо момче, което се ражда в семейство, което е тежка съдба – майката е наркоманка, а бащата загива. Тогава една много богата американка го осиновява. Тежкият живот е оставил следите върху него и той не е можел да чете, пише, общува пълноценно. Тогава тя го изпратила на редица психолози. Най-накрая ги попитала какви ценни качества може да се открият в него. Те били искрени и ѝ казали, че той няма особено много качества само едно – силно развито чувство за самозащита и защита към нещата, които са важни за него. Осиновителката била супер

 


 щастлива, може да е едно качество, но все пак тя го е открила. В крайна сметка му връчила една топка за американски футбол и му казала пази я както пазиш мен и себе си. Днес той е един от най-добрите футболисти и взима над 14 милиона долара заплата.

Тази история ми е много любима, защото е доказателство как вместо да се оплакваме какво нямаме е хубаво да се фокусираме върху това, което имаме и да го развием?

Съгласни ли сте?

За мен и около мен

Коледна суматоха

Posted on by Krasimir

Ех, Коледа! Един от най-любимите детски празници! Не само заради подаръците, които ще получат, но и заради цялата приказност на празника. За децата е лесно – те се вълнува, играят и лудуват. За нас възрастните обаче положението не е толкова цветно колкото си мислехме, като бяхме малки.

Щеше да е много прекрасно ако наистина съществуваше добър старец, който да изпълнява желанията на децата и да ни лиши от задължението да им купуваме скъпите играчки, които са си харесали. Но за наше най-голямо съжаление – той не съществува. Сега убих всичко детско във вас, нали?! 😀 Всъщност приказните му сили са вплетени в портфейлите на родителите на децата, които намират, по някаква линия, време, за да зарадват децата си и да поддържат по-дълго време приказността на празника. Защото казват, че на Коледа ставали чудеса. Еми сигурно стават. Но не такива чудеса, каквито ни представят в приказките. Никой няма да размаха вълшебната пръчка и да направи тиквата в каляска. Чудесата, които се случват по време на този празник са свързани с любовта към близките хора, тази, с която ги даряваме и тази, която получаваме.

Всъщност празника и неговите вълшебства са именно това – любов. Любовта е способна да превърне и най-студения и безскрупулен човек в мил и нежен. Стига да има кой да го обича и кого той да обича. А Коледа е един прекрасен повод, в който можем да съберем всичките си близки на едно място и да им покажем, че наистина те са нашия живот. Да им дадем вниманието и любовта, от която се нуждаят и която заслужават.

Може би звучи прекалено захаросано и тривиално, но истината е, че именно любовта и топлите отношения с близките хора правят празника толкова светъл, толкова магичен, толкова приказен, вълшебен и магнетичен. И като деца го усещаме много по-силно, но за съжаление много от нас с годините забравят това усещане.

Пожелавам ви да можете да си го припомните много бързо и никога повече да не си позволявате да забравите какво е да се наслаждаваш на светлините, украсата, елхите, еленчетата, музиката и всичко кичозно, което е свързано с празника!

За мен и около мен

Пренастройване на личността

Posted on by Krasimir

Трансформационният коучинг работи на три нива. Първо променя начина на мислене. Винаги приема определени модели на поведение но най-важният въпрос е какво работи за мен. Вярванията и нагласите, които ни ограничават и спъват развитието ни напред, трябва да се трансформират. Важната стъпка в тази посока е осъзнаването кое от нашата мисловна програма ни помага и кое ни пречи. При невролингвистичното програмиране е установено, че нашето емоционално състояние диктува реакциите ни. И когато един и същ модел многократно се повтори, се създава психоматична верига в мозъка, която е своеобразна програма. Затова трябва да се трансформира и начинът, по който човек се усеща и реагира. Това е второто ниво. Третото ниво е свързано с действието и трябва да се създадат навици, които да подкрепят успеха. Промяната в тези три нива изисква много работа по личностната пренастройка. Но когато човек направи тази трансформация, освен че става по-добър професионалист и ръководител, той става и по-добър човек.

За мен и около мен

Когато ЕОС Матрикс помага при просрочени задължения

Posted on by Krasimir

ЕОС Матрикс е колекторска компания, която работи на българския пазар от повече от 15 години. Тя е част от международната финансова група EOS Group, специализирана в събиране и управление на просрочени вземания.

Ползите от дейността на този тип фирми са много, както за компаниите и техните клиенти, така и за цялостния икономически цикъл. Забавените или нереализирани плащания причиняват на фирмите редица ликвидни затруднения, които те решават с намаляване или замразяване на работните заплати, съкращаване на работни места, ограничаване на инвестициите и прочие. Като последица от това намалява и покупателната способност на потребителите.

Когато една фирма се възползва от услугите на колекторска компания като ЕОС Матрикс, тя на първо място освобождава ценен вътрешен ресурс, който насочва към основната си дейност. Отделно, върнатите обратно средства фирмите използват за погасяване на собствени задължения, разкриване на нови позиции, за научна и развойна дейност или инвестиции на финансовите пазари. Което се отразява положително на икономическия цикъл в страната.

От човешка гледна точка, работата с колекторска компания като ЕОС Матрикс, гарантира, че контактът с просрочилите клиенти ще бъде осъществен на базата на международно приети добри практики за комуникация с клиенти, при което добрите взаимоотношения между компания и клиент ще бъдат запазени.

Освен посредник в отношенията фирма-просрочил клиент, ЕОС Матрикс се явява и консултант на компаниите, които трудно успяват да се справят с просрочените вземания. Това е обяснимо, тъй като от серията проучвания на EOS за навиците на плащане в Европа става ясно, че голям процент от компаниите нямат изградени работещи процеси за събиране на вземанията си. А сравнително малкият пазар, на който работят, провокира притеснението, че обемът на поръчките ще намалее, ако започнат да търсят вземанията си. Така, в страната ни съществува практиката да се чака твърде дълго преди да се предприемат някакви действия за събиране на вземанията, което, на такъв късен етап, често е невъзможно.

От гледна точка на просрочилите клиенти е много важно да бъдат консултирани професионално, според конкретния индивидуален казус. И тъй като понякога се случват непредвидени ситуации, в резултат на които хората спират да обслужват задълженията си, специалистите по събиране и управление на вземания предлагат различни варианти за справяне с временното затруднение, така че клиентът да вземе възможно най-разумното за него решение.

За мен и около мен

Цената на обновяването

Posted on by Krasimir

Трансформацията е невинаги лек процес. Тъй като в повечето случай подсъзнанието валидира всички модели, които сме си изградили. То обаче не разполага с надежден механизъм, чрез който да отсее кое работи за нас. Често подсъзнанието безусловно приема вашите програми, които задават стил на комуникация и въздействие с другите. Задачата на съзнанието е да направи избора сред тези програми. Човек трябва да прави самооценка. Самият процес на трансформация е тежък, но след това се получава усещането за лекота. Ако искаш да почувстваш летежа, трябва да платиш цената на обновяването. Наградата за това усилие е голяма, уверяват хора, успешно минали по такъв път.