Преди дни вкъщи дойде джипито на компютъра ми. То даже е слабо да се каже, че му е личен лекар, щото, като се замисля, даже му е и създател – той го сглоби преди няколко години. Затрака нещо вътре в кутията и го извиках да погледне какъв е случаят. Оказа се, че вентилаторът на захранването се бил амортизирал и стържел така грозно, и трябва да се смени. Покрай това реши и да ми преинсталира операционната система – за да решим друго пък едно забавяне с отварянето и затварянето на файлове. Няма, разбира се, да говоря за компютри и софтуер, а за нещо от разговора, който проведохме, докато той си вършеше работата.

Минахме през много теми и понеже той има дъщери в горните класове естествено стигнахме и до темата за образованието. И още по естествено до темата за харлем шейка и изгонения от пловдивското училище учител. Обясних му, че няма нищо лошо в това тийнейджърите да изкарват енергията си по такъв начин и да симулират, че правят неприлични и вредни неща, отколкото действително да ги правят.  Правилно го били изгонили – отсече компютърният специалист, – какви били тези песни и танци, дето учели децата да се бунтуват.

Спрях разговора дотук. Беше безсмислено да продължавам – очевидно нямаше да се срещнем по средата. Разни хора, разни идеали – както е казал Алеко. Поправете ме, ако греша, ама наистина ли има нещо лошо в това децата да се възпитават като бунтари. Не идват ли всичките ни неволи и неблагополучия като народ не само в последните години, а и през цялата ни история точно от това, че дълго сме търпели. И още един, много-много важен въпрос. Не е ли по-опасна чалгата, която слушат повечето от момичетата и момчетата на тази възраст, и на какво точно ги учи.