Преди време, когато се сдобих с първия си компютър (беше толкова отдавна) не можех да прекарвам повече от два часа пред него без да ме заболи главата. След това ставах, излизах, разхождах се, гледах телевизия, обаждах се на приятели, четях си книжка и т.н.

computer-workДнес обаче… ако все още издържах само по два часа взиране в монитора, вероятно нямаше да мога да си намеря работа с месеци. Вече ми е трудно да си спомня какъв беше животът преди технологиите да навлязат толкова упорито в живота ни. Какво сме правили през времето, което сега прекарваме в щракане по клавиатурата и четене от екран?

Знам, че мониторите еволюираха така, че да напрягат очите ни по-малко. Все пак не мислите ли обаче, че някак си свикнахме с присъствието на компютрите в живота ни. Научихме се да им отдаваме значима част от времето си и да издържаме да стоим пред тях много по-дълго, отколкото преди. За добро или лошо, но прогресът е нещо неизбежно и който не се приспособи към него, бива избутан встрани и изолиран. Така че няма(х)ме избор, трябваше да се научим.
Това приспособяване обаче не мина безнаказано. Забелязали ли сте, че все повече хора слагат очила? Дори млади, 20-годишни, които не са носили преди? Мисля, че това е страничен ефект от времето, което ни се налага да прекарваме пред компютрите. Очите ни се напрягат и колкото и да мигаме пред монитора си и да отместваме поглед от време на време, напрежението не се разсейва напълно… и май не сме свикнали напълно с целодневната употреба на компютри в живота си.

No comment


Name


Email (will not pubblished)


Website/URL