агресия • Животът на Красьо

Помислете преди да говорите

Posted on 13.12.2013by Krasimir

За стотен път се убеждавам колко голямо значение имат думите. Особено след като последната ми публикация подсказва колко кратък е живота и от колко голямо значение са взаимоотношенията между хората. Само с няколко фрази можете да въздигнете някого до облак номер 9 или да го изпратите на едно дълго пътешествие до центъра на Земята. Ако сте емоционални или твърде преми, това не е извинение, ако накърните нечии чувства. Тук се обръщам повече към нас, мъжете, тъй като статистически е доказано, че именно ние по-често избухваме и сме по-агресивни от жените.

Напомням ви една много хубава басня – за мечката, която помолила обидилия я дървар да я удари с опакото на брадвата си. След време се срещнали отново и мечката казала: „Раната зарасна, но думите ти не забравих‟. Знаем, че има много причини да изпуснем нервите си – когато ежедневието ни е поднесло моменти на стрес или нещо в живота ни не върви. Най-често си патят най-близките ни хора. Тъкмо защото са ни най-близки, изливаме върху тях лошото си настроение.

Има много начини да избегнете такива ситуации. Не трябва да се гневите, ако е неизбежно, тогава броите до 10 преди да кажете нещо в яда си. Ако агресията ви залива често, по-добре се скрийте някъде, докато ви мине, вместо да търсете сгодни случаи да се скарате с някого

Лично на мен не ми е приятно да бъда обект на нечии спонтанен гняв. Често приятели са се опитвали да си го изказват върху мен и аз съм подхождал с разбиране, защото съм същия в това отношение. Но честно казано след това ги избягвам, когато са в такова настроение. Аз самият опитвам да си намеря отдушник – хванат ли ме бесните, започвам да играя на ексбокса. Ако някой дойде да ме занимава с нещо, просто му казвам да не ми се върти пред очите известно време и така докато ми мине.

Така че моят съвет е – подхождайте с повече обич към близките си, защото те ви обичат безрезервно. Ще изтърпят изблика ви, ще преглътнат обидата, но ще се почувстват зле, защото сте им наговорили каквото ви е било на ума без да мислите. Ако и вие ги обичате – лишете ги от подобни емоции. А ако обичате себе си – не си навличайте конфликти с околните – правите си лоша услуга на нервите и на имиджа.

За мен и около мен

Пак за агресията – този път на протестите

Posted on 24.02.2013by Krasimir

Чували ли сте скоро термина аутодафе, а знаете ли въобще какво означава. Ще ви обясня, защото в последните дни имам чувството, че присъствам на подобна наказателна акция от мрачните години на Инквизицията. Аутодафето означава изгаряне на еретици или еретически книги по време на средновековната Инквизиция – това в прякото си и изначално значение, а като преносно и по-широко значение – да, изгаряне на книги, на идеи, на материални и духовни ценности. Е, в последните дни на протестите лично на мен ми дойдоха в повече актовете на палежите – то не беше палене на конституция, то не беше палене не чучела, които символизираха политическата класа. Нямам нищо против да им подпалим чергата, както казва народът, на политиците, заслужили са си го, защото не просто ни докараха до просешка тояга, а ни откраднаха животите в последните десетилетия. Само че не това е начинът. Такива показни и не съвсем интелигентни актове, при това генериращи наоколо агресия и не на последно място създаващи опасност за протестиращите, нещо не са ми по вкуса. Не ми е по вкуса, когато ден преди протестите излизат подробни инструкции, за това, как трябва да бъдеш облечен – с естествени материи, най-безопасно било, защото изкуствените горели бързо като факла, – за да не станеш жертва на огнената стихия. Инструкции все едно, че тръгваме на война, а не на един мирен граждански протест. Няма нужда да палим конституцията, ако искаме да я сменим – просто трябва наистина да го пожелаем, и политическата класа няма нужда, даже и символично, да я палим, тя сама изгоря, но не за да свети.

За мен и около мен

Агресията у учителите

Posted on 17.02.2013by Krasimir

Като че ли по поръчка ми дойде тия дни информацията за скандала с преподавателката по статистика във Великотърновския университет и видеоматериала, в който тя изпада почти в истерия и псува по студентите. Не искам да изпадам в ситуацията на журналист, който се радва на лошите новини, но наистина този случай много добре се вписва в темата, която подхванах миналия път – за агресията на българските ученици и за това, че всичко, което виждаме като прояви у учениците и въобще в училище, е отражение на това, което е животът извън стените на което и да е училище или университет. Видяхме една жена, преподавателка във висше учебно заведение, която избухна безконтролно и псуваше като каруцар. Не бързайте обаче да съдите. Най-малкото, защото липсва контектът. Нямаме запис на това, което се е случило непосредствено преди записа или това, което се е случвало многократно преди момента на избухването на тази преподавателка. Което не я оправдава. Но истината е, че българският учител години наред беше демонизиран, българският ученик и студент изгуби традиционното уважение към хората, които дават знания и път в живота. Причини – много. Факт е обаче, че днес българският учител е изнервен до безконтролност понякога и недоволен. А българският ученик – все по-неуважителен и агресивен. Българският родител отдавна не е оня човек, който внушава на децата си, че изначално дължим на хората, които ни учат на четмо и писмо уважение. Като резултат – професията става все по атрактивна и в нея влизат все по-некачествени хора и още по-лошото – качеството на обучение пада с всеки изминат ден и от системата излизат все по-неграмотни и неподготвени ученици и студенти.

За мен и около мен

Агресията у учениците

Posted on 08.02.2013by Krasimir

Може би е по-правилно да се каже агресията у цялото ни общество. Кое ме накара да пиша на тая тема. Поредното заглавие в информационния поток, затова как някакво момиче, ученичка от основния курс, бутнала нарочно и потрошила учителката си, понеже по-рано през деня нещо се били спречкали. Ами това е – децата, учениците са огледало на обществото. Когато в обществото и в живота на възрастните действа не силата на аргументите на словото, когато до истината не се стига с думи, а с физическа сила и основен аргумент е юмручното право, защо в училище, защо при децата да е по-различно. Забелязали ли сте как най-обикновени спорове – в магазин, в градския транспорт или пък на опашка в някакво учреждение, по пътищата между шофьорите – от невинно разменени в началото реплики рязко ескалират във физическа разправа. Всеки ден по телевизията дават подобни сюжети. И не че искам да оправдавам някого. Няма оправдание за това едно дете, при това момиче, да прояви подобна грубост не само към учителката си, не само към по-възрастен човек, въобще към някого. Просто търся обяснение. А обясненията са навсякъде около нас, почти постоянно. Може би повърхностни, може би непълни. Но дали има и нужда от обяснения и оправдание на агресията ни. Доколкото знам, даже и най-големите злодеи в световната история са намирали оправдания за постъпките си. Трябва да си зададем някои важни въпроси като хора, даже няма нужда ние да ги задаваме. Класиците са го направили. Накъде вървим?! И още по-важдо – докъде ще стигнем?!