Защо обичам да тренирам във Фитнес Пулс

За много хора от провинцията като мен, животът в столицата е като истински ад, по отношение на опашките и навалици от хора, трафика и транспорта като цяло. Никой обаче няма да отрече, че там има най-много възможности за бизнес, работа, забавления и изобщо – всичко.  Това е българската „Голяма ябълка“(както наричат Ню Йорк) 🙂

Едно от нещата, които аз най-много харесвам в столицата, е Фитнес Пулс – на управителите Паскал Дойчев и Андон Атанасов. Това е фитнес от ново поколение, с хиляди кв. м. площ и отделни, обособени спининг, кардио, силова и дори бокс зала. Към фитнеса има и СПА център, скуош зала, и какво ли не още. Изобщо, това е истински спортен център, огромен и с модерно оборудване – направо мол за мъже 🙂

Съмнявам се, че някъде другаде в България има подобен по мащаб и комфорт фитнес , а в София вече работят две зали със същото име – едната на пъпа на центъра, до Народното събрание, а другата на Бул. България и Околовръстното – с гледка към Витоша, така че човек може да си избере по-близкото му и удобно място, според натовареността на трафика.

p235-1-jpgЦените на картите са достъпни, макар това да е един от фитнесите в столицата, където се срещат много ВИП личности.  Повечето хора могат  да си позволят да го посещават, а според мен цената си заслужава много повече от евтините квартални фитнеси в провинцията, където неудобствата правят тренировките ти не чак толкова приятни.

Другото нещо, което много ме радва във Фитнес Пулс, е приятелската атмосфера между всички трениращи. Там е много по-малко вероятно да срещнеш хора с т.н. селски манталитет, които ще се перчат, дразнят, пречат и държат некултурно по какъвто и да било начин. Изобщо, предимствата са много 🙂 И така, ако сте от София или имате път натам, и сте фенове на фитнеса, препоръчвам ви Фитнес Пулс – няма да съжалявате 🙂

На ски и почивка в Гранд Хотел Банско

Ако ме познавате знаете, че много се кефя на зимните спортове. Още от малък бях първи с шейната или найлона когато понатрупа малко, за да се пускам понадолнището. Имаше ли сняг – не можеха да ме приберат вкъщи, какво остава да седна да уча 🙂 Е, като пораснах малко и се преместих в София, си купих ски и започнах да се спускам по едни маалко по-големи „надолнища“ в планината. Тази зима, за съжаление, е доста топла и сняг няма почти никъде. Въпреки това обаче, аз не успях да преглътна ентусиазма си за зимно забавление, не ми се чакаше повече и реших да прекарам уикенда с приятелката ми в Банско, където има писта с изкуствен сняг.

skybanskoОгледах хотелите в интернет, четох отзиви, и в крайна сметка избрах Гранд Хотел Банско, стори ми се най-добрият в съотношението цена/качество, а и по думите на хората разполагал с ненормално як SPA център, в който аз нямаше изобщо да стъпя, но за приятелката ми щеше да бъде като лунапарк 🙂 Тя изобщо не си пада по ските и въпреки непрестанното ми бърборене за тях, така и не успях да я заразя с моята любов по зимните спортове. За това в случая и двамата щяхме да останем доволни – тя щеше да се радва на спа центъра, а аз на снега и всички да са щастливи.

Пристигнахме в ранния следобед и се настанихме в стаята – честно казано, беше по-хубава, отколкото очаквах, явно все пак съм подценвал хотела и звездите му. Набързо се оправих и се запътих към ски пистата, където времето беше почти пролетно, но поне имаше достатъчно сняг за пързаляне. Няколко часа се радвах като дете със сноуборда, все пак успях да си направя кефа 🙂 Половинката ми също не спря да хвали СПА центъра и да ми разказва колко приятно, отпускащо и луксозно било там.

Останахме много доволни от хотела и обслужването. Четири звезди са си четири и познатите проблеми, които човек може да изпита в престоя си в кой да е друг хотел, тук просто бяха елиминирани. Отиваш, оставяш си багажа и се чувстваш като в рая 🙂 Разбрах, че хотелът е собственост на Паскал Дойчев и Андон Атанасов, трябва да им се признае, че имат много добър вкус и високи изисквания за качество.

Прекарахме си просто чудно и изобщо не съжалявам, че не изчаках времето да стане по студено. Толкова ми хареса, че кой знае, в началото на март може пак да се отбием.