Премиерата на “Бийтълджус Бийтълджус” в кината бе на 6 септември. Това е продължение на култовият филм от моето детство, излязъл в края на 80-те и дело на великия ум на Тим Бъртън.
Действието на първия Бийтълджус започва, когато младата двойка – Барбара и Адам Мейтленд загиват при инцидент и се озовават в отвъдния свят. Те осъзнават, че са станали духове, прикрепени към собствения си дом, който вече е зает от ново семейство – Дийтц. В опит да прогонят новите наематели, търсят помощ от странния и изключително неприятен „биоекзорсист“ на име Бийтълджус. След като го призовават, разбират, че той е много по-опасен и непредсказуем, отколкото са очаквали.
Наистина ми е интересно какво ще бъде продължението, особено със звездния актьорски състав – Майкъл Кийтън, който отново е с шантавия си грим, Уинона Райдър, която играе порасналата Лидия Дийц, Джена Ортега и Моника Белучи.
Ако още не сте гледали втора част, но ви е интересно, може да видите ревю за него на: https://www.youtube.com/watch?v=120E4lb9jUo
Етикет: филм
Филмът “Дуел” – между живота и смъртта
Филмът „Дуел“ е първият пълнометражен филм на режисьора Стивън Спилбърг. Сценарият е дело на Ричард Метисън, базиран на негов разказ. Премиерата е през 197 1г. Заснет е за 13 дни и е монтиран за 10 дни. Преди излъчването на филма на европейската кино сцена, Спилбърг трябва да заснеме за 2 дни още толкова сцени, колкото са необходими за увеличаване на дължината на филма от 74 до 90 минути.
Сюжетът на „Дуел“ разкрива пътуването на едни средно статистически американец през пустинята, за да пристигне при свой приятел. На иначе пустия път изпреварва един огромен камион, който най-неочаквано започва да се опитва да го убие. Така се поставя началото на нетипичния дуел между човека и опасността. Големят камион е символ на страха, на постоянно дебнещата опасност, на терора, който сме подложени всеки ден. Какво е малката кола (човекът) в сравнение с цял един камион (живота)? Докъде можем да стигнем в битката с живота и на какво сме способни, за да оцелеем? Темата на филма е актуална и днес и това е една от причините той да бъде признат като един от най-добрите филми.
Главният герой Дейвид Ман трябва да се изправи пред страховете си и да се справи с тях. В началото филмът започва с излизането на кола от гараж в обикновена къща в американски квартал и постепенното преминаване на колата от градските улици към излизането ѝ на магистралата, до пътя в пустинята. Този път можем да го възприемем като метафора на пътя на човека в живота, а пустинята – на безпомощността. По пътя човек се среща с множество препятствия, с който обаче трябва да се справи сам. Дейвид бърза, изпреварва камиона, и започва една постоянна надпревара, една гонка на ръба между живота и смъртта.
Тъй като в „Дуел“ липсва пищен сценарии, то кадрите трябва да показват това, което не се казва с думи. Постоянното поглеждане на героя в огледалото символизира неговия страх. Първата му спирка в закусвалнята, когато се чуди кой от седящите на бара с кафяви обувки, видени преди това, се опитва да го убие. Метафора на обърканите мисли се явява и сянката на стената от светещите надписи, която прилича на оплетени въжета.
Мястото, на което Дейвид спира за почивка, когато си мисли, че е избягал от камиона, също не е случайно. Той се паркира до знак „СТОП“, който пък се намираше до линията на влака. Този знак символизира почивката, бягството от действителността. Но след глътка въздух влакът минава и подсеща героя, че трябва да продължи напред. В живота нямаш право на почивка!
По-нататък Дейвид се опитва да се свърже с полицията, за да му помогнат, спира случайни коли, дори дръзва да извика шофьора на камиона, докато осъзнае, че никой не може да му помогне освен самият той, че трябва да дойде решаващият момент, дуелът между него и камиона, между човекът и смъртта, от който само един ще оцелее.
Така стигаме и до решаващата сцена, до обратът, повратната точка, в която Дейвид, решава, че не може да живее вече в страх, че трябва да се отърве от камиона. В тази сцена героят и неговият страх се изправят един срещу друг. В последната секунда Дейвид се спасява, а колата му заедно с камиона падат в бездната. Капчиците кръв, спирането на въртенето на колелата, откъснатото бяло парче на фара от камиона са символ на победата, но и едновременно на това и на края. Ако един оцелее, то друг умира.
Тайната на самоусъвършенстването
Един от любимите ми филми разказва за ново поколение хапче, което главният герои приема всеки ден. Благодарение на него придобива способността да използва голяма част от потенциала на мозъка си.Съзнанието му е винаги съсредоточено, прави бързи изчисления, прогнозиране, има здрава логика, паметта му е силна. Всичко, което някога е чул или видял, скрито някъде в някое задънено ъгълче на мозъка му, се открива за него. Той е впечатляващ и постига, каквото пожелае без усилие. Учи езици за дни, пише бестселър за седмица, взима правилните решения, оцелява в най-заплетените ситуации…
Гледал съм филма стотици пъти и всеки път се размечтавам за такова хапче, което да ме отдели от познатите ми досега навици, от посредствеността и да ме издигне до степен на съвършенство. Истината е, че се иска много голям умствен багаж и изключителна воля на духа, за да може в реалността човек да постигне един сравнителен максимум в живота си. Без да броя развитието ми в кариерата, като се замисля най-голямото ми постижение досега е било да си взема изпитите в университета с четворка, най-дългият ми труд е дипломната ми работа от 120 страници, която писах почти месец. Когато гледам нещо, което не ме впечатлява почти веднага го изхвърлям от ума си, сметката в ресторанта изчислявам с телефона си – мързеливо, като повечето ми приятели, обмислям дълго решенията си, които за сега не са ме предавали, но… мисълта ми е, че е ужасно ограничен човешкият мозък.
Зная, че с постоянство се постига много, но ми се струва, че все пак трябва и нещо друго – нещо генетично заложено. А аз си оставам с надеждите и докато си блъскам главата да се сетя за името на ресторанта, в който вчера вечерях, за да го препоръчам на приятели, ще пия един аналгин.