Това ли е първият музикален клип с вмъкната анимация?

В днешно време не е нова практика да се смесва анимация с игрални сцени. Компютърно се рисуват и добавят какви ли не ефекти, та дори и изцяло нови образи. Примери за тази практика в съвременното кино има много и съм сигурен, че сами можете да се сетите за чест от тях.

Замисляли ли сте се обаче кога започна всичко? Кой беше първият филм, в който видяхте да се комбинират рисувани образи с реални актьори? Първият филм, който ми хрумва в тази насока, е Tron от 1982 г., чието продължение Tron: The Legacy излезе по кината през 2010 г. Първият сериал, за който се сещам, е от 80-те годни и е екранизация по книгите на К. С. Луис “Хрониките на Нарния”. И филма, и сериала можете да ги намерите в youtube, ако ви е интересно как е изглеждала анимацията през онова време. Убеден съм, че много ще се забавлявате, като ги видите 😉

Искам обаче така да ви покажа и един музикален клип, който по мое мнение заслужава внимание. Анимацията в него е наистина качествено вмъкната, като се има предвид, че е правен през 1989 г. Песента е хубава и честно казано не се сещам за друго видео като това, но да е правено преди него. Може да има, но аз лично не знам. Ако вие сте по-информирани, че ще радвам да ми напишете един коментар под публикацията. За сега искам само да ви пожелая приятно слушане с Пола Абдул и песента й Opposites Attract.

 

Стига филми!

stigaОбичам хубавото кино. Харесвам много филми. Много харесвам немного филми. Страшно много харесвам съвсем малко филми. Първите ги гледам по веднъж. Вторите по два пъти. Третите – по няколко, стигал съм до 14 пъти, при това на голям екран, не вкъщи. Мразя обаче, когато някой ми натрапва един и същи филм в праймтайма, доста слаб при това – като сюжет, режисура, актьори в главни и поддържащи роли – много пъти. Пък още повече мразя, когато подценяват интелекта ми, че и художествения ми вкус, и си мислят не само че ще го харесам, но и че ще ръкопляскам. За какво говоря. За поредния кавър на Супермен Български, който пак отиде при едни страшно закъсали хора – закъсали не заради себе си, а заради некадърността на държавата, която не може да осигури пазари за едно специфично производство, което няма как да се продава само само защото е много качествено. Отиде в едно малко българско градче, родило едни от най-великите българи, и се представи за пореден път на хората като Спасител – пак раздаде едни пари, пак напълни касетите на банкоматите и пак пристъпяше гордо като паун по сопотските улици. Е, улиците не може да ги излъже – по тях са пристъпяли далеч по-тежки и стойностни хора и те със сигурност носят паметта за това. Май и хората не може да излъже, колкото и да имат нужда от Спасител точно в този момент. Затова нека да му кажем, че продукцията е стара и слаба – СТИГА! Или поне да внесе новости във фабулата – да ходи да спасява, когато хората гладуват и стачкуват, а не когато има пари за раздаване.