Няма такава Коледа

Тази година времето наистина се е объркало. Обикновено по празниците винаги захладнява, но на много места в страната слънцето носи втора пролет. Независимо това синоптиците предвиждат, че топлината е измамна и само след ден, след два ни очаква снежна пряспа.

Не се и съмнявам. Ние в Свищов отдавана си знаем, че като един от най-северните градове в България си имаме бяла зима сравнително по-рано. За сравнение мои познати от Пловдив почти винаги се оплакват, че снега ги пропуска. Ако случайно на празниците заснежи – това е повод за радост.  Софиянци обаче, поради непосредствената си близост с Витоша, никак не обичат студените зими. И разбирам защо. Да зъзнеш по спирките на градския транспорт не е повод за усмивка. Когато е толкова студено, че 5 минути ти се струват час, ти се иска да не си столичанин, а жител на малко селце, където от работното място до дома те делят пряка или две.  По същата причина пловдивчани не бива толкова да се оплакват. Меката зима е истински благодат за пешеходците.

snowwhiteИзпращаме една тежка 2014-та. Не само защото политическата обстановка в страната ни ни измори. По-страшни бяха природните катаклизми, които оставиха десетки хора без ток, питейна вода и домове. Миналата зима бе мека и лятото се прояви по-прохладно от обикновено. Затова аз си пожелавам една студена зима, но топло и приятно лято – без наводнения и дъждове, без туристически и други катаклизми.

Весели празници!

Големите предимства в големия град

В последния си пост може би бях малко краен и за да не създавам грешно впечатление, нека кажа следното. Харесвам големите градове, те са страхотно място, в което да търсиш себе си и важните за теб неща.

Големите градове предлагат възможности, реализация, срещи с нови хора, поле за изява и шанс да се учиш от специалисти и т.н.

Big-City-Life-660x330Всеки човек, живял в голям град, се научава да се справя по-лесно и по-успешно в живота. По някакъв малко странен за мен начин успяваш да привикнеш със суматохата, динамиката и непрестанното движение. До такава степен свикваш с тях, че ако изчезнат, след това ти липсват. Особено за младите градовете, “които никога не спят” са като сън наяве, който може да ги отведе навсякъде. Всеки голям град крие своите тайни, своите специални места, които само месните знаят. Дали ще е квартално ресторантче с “най-вкусните спагети Болонезе”, или единственото по рода си място, където ще ти изпекат баничката пред очите, няма значение. Възможностите наистина са неограничени и дори не е нужно да имаш очи, за да ги видиш, те ти се набиват в очите. Да не споменавам многото архитектурни, културни и исторички забележителности, които по принцип могат да се видят на такива места.

Аз съм от хората, които биха живели известно време на такова място, биха искали да посетят всяко специално местенце и да се запозная с този или онзи, но накрая винаги ще искам да се прибера у дома. Не за друго, а защото някои места, колкото и предимства да имат, никога не мога да ги възприема като дом.

Големите дразнители в големия град

Голям град означава голяма суматоха. Не сте ли съгласни? Ходил съм в столицата ни няколко пъти и даже съм се застоявал там за известно време. Всеки път обаче гюрултията и атмосферата ми идват в повече. Не знам как оцеляват хората в София и колко силна психика трябва да имат, за да устояват на ежедневните дразнители, които мен лично направо могат да ме побъркат.

Ще назова някои от тях, пък дано няма сърдити и недоволни след това:

original– Градският транспорт е истинско изпитание на волята ни за оцеляване; всеки път се чувствам сякаш трябва да се боря за живота си, а да не споменавам, че се е случвало да чакам втори или трети рейс, докато се кача, защото няма места за още един човек…

– Суматоха, лудница, блъсканица – било на улицата, било в магазина или на кръстовището пред пешеходната пътека; суматохата в големия град не е нещо, с което се свиква лесно;

– Знаеш ли кой стои зад теб? Не, може да е всеки; може всеки момент някой да те претършува и да ти измъкне портфейла без да се усетиш; неприятно е, изключително е неприятно.

– Съседи, познати, непознати – Може да ти е съсед, може всеки ден да чакате заедно на спирката преди работа и толкова месеци да не си кажете дори една дума; има толкова много хора, толкова много (не)познати и толкова малко приятели.

Не искам да съм черноглед, но всеки, който се е застоявал в столицата ни, вярвам ще ме разбере. Казвам всичко това без лоши чувства и предполагам, че има хора, на които този живот им допада. Просто аз не съм от тях…