Градът не прощава

Светлината на 05:45 сутринта не е приятел. Тя е разследващ прожектор, който ти нахлува в очите и ти показва всички грешки, които си направил през последните шест часа. Биологията не е виновна. Това е чиста математика – неспособността ти да управляваш ресурсите си в град, проектиран да те експлоатира в моменти на най-голяма уязвимост.

Когато се опитваш да се прибереш след затварянето на някой клуб в центъра, ти не си просто „пиян“. Ти си участник в една високорискова икономическа игра, в която правилата се променят всяка минута според търсенето и предлагането. Гледката е една и съща: размазани неонови светлини, миризма на урина и изгоряло гориво и телефонът ти, който показва цена за такси, способна да покрие малка ипотека в покрайнините.

Спомням си една конкретна вторник, около 03:15 часа, когато се опитах да се измъкна от района около „Слънчев бряг“ на София – ако така можем да наречем тази зона от разбити тротоари и разхвърляни опаковки. Планът ми се провали още в момента, в който приложението за такси активира режим „супер-цената“. За три километра през пусти улици ми поискаха сума, която логически не можеше да се оправдае с нищо друго, освен с факта, че шофьорите знаят, че нямам алтернатива. В този момент нямаше място за емоции. Имаше само нужда да пресметна дали разликата в цената е по-малка от разхода за пеша, който ще ми отнеме час и ще ме остави с още по-голямо разстройство.

Таксиметровият шофьор, който се появява точно когато си на ръба на нервен срив, не е твой спасител. Той е бизнес субект, който е разпознал липсата ти на стратегическо планиране. Той знае, че в 04:00 часа сутринта ти не търсиш най-евтиния вариант, а най-бързия начин да избягаш от публичното пространство, преди да срещнеш някого, когото познаваш. Цената на това бягство е прекалено висока, но е единствената валута, която в този момент има значение.

Следващият етап от моето „оцеляване“ беше опитът да намеря храна, която да притисне физически болката в главата ми. В София има една специфична, неписана логика на храненето след полунощ. Не търсиш здравословна салата. Търсиш нещо толкова мазно и тежко, че да притъпи болката. Намерих малко отворено кебапче, чиято миризма на прегоряла мазнина и подправки беше единственото нещо, което ме държеше свързан с реалността. Имаше някаква сурова честност в това да ядеш под мигащ неон, докато градът се пренастройва от хаос към монотонна рутина.

Проблемът не е в алкохола. Проблемът е, че сме забравили, че градът е машина, която работи по свои собствени, безмилостни закони. Той не се интересува от твоето съжаление или от това колко си се забавлявал. Той просто изчаква момента, в който ресурсите ти са изчерпани, за да ти изпрати фактурата. И ако не си подготвил план за изтегляне, ако не си изчислил разходите за такси, ако не си предвидил времето за „зареждане“, ти просто си жертва на собствената си неорганизираност.

Сметката е платена. Градът е продължил напред, без да забележи присъствието ми.

Малко за градската среда

Като всеки млад човек днес и на мен ми се иска да живеем в една приветлива градска среда. Мечтая си за чисти улуци без фасове по земята, за санирани и нелющещи се около нас сгради, за модерни постройки и паметници н акултурата, за дълги велоалеи, за големи паркове, модерни търговски центрове и т.н. Като цяло за една представителна визия на градовете ни.

High tech city environmentПрез последните няколко години по време на различни мои обиколки из страната ни оставам с впечатление, че качеството на градската среда у нас малко по-малко се подобрява. За съжаление имаме и немалко пустеещи райони, където почти нищо не се случва, но, както се казва, никой не може да огрее навсякъде. За мен е важно да виждам, че от време на време се правят разни неща и че вървим напред. Знам, че нищо не става изведнъж, но големите промени се случват чрез малките такива. Нужно е да имаме търпение, за да ги дочакаме.

Не искам да звуча наивно, но се надявам, че градската среда в България малко по малко и стъпка по стъпка ще продължава да се подобрява. Ако младите хора са съвестни, работливи и ангажирани към случващото се около тях, нищо не ни спира да вървим напред. Промените в крайна сметка се случват постепенно и често не ги усещаме. Замислете се… как изглеждаше вашият квартал преди 10-15 години? По-добре или по-зле? По-жив или по-запустял? С повече нови сгради отколкото сега? С отговорът на тези въпроси, ще си отговорите и на този: развива ли се градската среда у нас и как по-точно?