хора • Животът на Красьо

Кое ни прави привлекателни (част 2)

Posted on 18.11.2021by Krasimir

Здравейте отново. Продължавам темата за привлекателността и какво ни кара да изглеждаме такива в очите на другите. Според мен красотата се оценява първоначално, а привлекателността идва след нея. Защото, както вече споменах в предишния си блог, тя е комплексна и обхваща много повече от външния вид. Следователно терминът може да се прилага за много различни неща. Например, според качествата, които притежава, човек може да бъде атрактивен и за пазара на труда, без да блести с най-красивата външност.

Привлекателността също играе голяма роля при избора на приятелско обкръжение. Обикновено избираме хората, с които сме в хармонични отношения, пасваме си и се разбираме лесно, допълваме се. Приятелите често са на една „вълна“ и споделят еднакви интереси.

Надеждността, услужливостта, уважението и толерантността в дългосрочен план са по-важни и по-привлекателни в човешките взаимоотношения от външната красота. В това се крие тайната за всеки индивид: Всеки има шанса да повлияе положително на своята привлекателност, независимо от външния си вид, само чрез поведението си.

Интелектът също оказва голямо влияние върху привлекателността, защото има силен ефект върху общуването с другите. Разговорите, които надхвърлят времето изискват определена дълбочина. Може да работим върху нашата привлекателност чрез придобиване на богата обща култура или специфични знания и по този начин не само в лични разговори, но и в професионален контекст да изпъкнем сред останалите.

За мен и около мен

Малкият принц в Големия град

Posted on 10.02.2016by Krasimir

Спомням си когато за първи път отидох в София. Бях главозамаян от всички тези хора, от дневния и нощния живот, от размерите на улиците, от зданията, от огромните квартали. Живях там известно време и постепенно свикнах с тези неща. Бяха хубави години, но и години, в които много се промених.

В столицата ритъмът е друг. И когато пиша думата “столица”, визирам всички столици по света, а не конкретно нашата. Хората там мислят различно, действат различно, подчиняват се сякаш на различни физични закони. В резултат на това всички тези малки живуркащи особи придобиват различен манталитет, имат поведение, което изглежда не на място в по-малкия град.

Анонимността в столиците е по-голяма, а оттам и много малко хора са свикнали да се съобразяват изобщо с каквото и да било. Гостоприемството е по-трудно там, по-трудно е изобщо общуването. В столицата като че ли в по-голямата си част хората са лисици, които мъчно можеш да опитомиш.

Тогава защо хората отиват в големия град? И те като Малкия принц напускат собствената си малка планета, изпълнени с мечти. Аз го направих заради личностното си развитие, заради любопитството, заради интереса, за да опозная какво има отвъд мястото, на което съм израснал. Дали ми хареса? Както казах по-рано – бяха хубави години, но много се промених. Все пак се върнах в моя свят и намерих своята роза. Отново същия човек, но все пак друг – по-мъдър.

За мен и около мен

Студ, студ, студ…

Posted on 21.10.2014by Krasimir

Как изведнъж застудя и пак се обездвижихме само? Оставихме физическите упражнения настрана се пъхнахме под завивките на дивана у дома с дистанционно в ръка и вперен в телевизора поглед.

Ще кажете може би, че си измисля и че нямам право да слагам всички под общ знаменатал. Може би е така и не отричам, че би имало резон в твърдението ви. Аз обаче си имам доказателство и сега ще ви го кажа какво е то.

Бях на фитнес вчера (понеделник). Свикнал съм обикновено в този ден залата да е пълна, уредите да са заети и почти да не е останало свободно шкафче, в които да си оставя личните вещи. Да, но не и този път. Отидох, видях и си направих следното заключение. Студът събужда мързела у хората. Кара ги да си мечтаят за топло и уютно местенце, а не огромна зала, в която да се потят. Може би е разумно човешко поведение, след като повече от половината редовни хора липсваха, но за мен изглежда леко безотговорно. Хайде, като е студено да загърбим всичко и да спрем да се грижим за себе си. Та нали после ще дойдат коледните и новогодишни празници, ще има да ядем до пръсване и пак ще се чудим какво да правим с излишните килограми. А как няма да ги има, като преустановявате тренировките си? Аз няма да се дам на студа. С или без замръзнал нос ще си посещавам фитнеса с кеф. По-малко хора там, повече уреди за мен.

И искам да завърша със следното: Ако винаги чакате перфектното време да свършите нещо, стигате ли въобще до успешен край?

За мен и около мен

КТБ е на дневен ред

Posted on 19.06.2014by Krasimir

Здравейте, приятели! Вече няколко дни се каня да седна и да драсна няколко реда по един наболял въпрос, който ми е много интересен, защото вълнува почти цялото население. Особено тези, които живеят динамично и харчат повече. Темата е за парите, а в частност за банките.

От известно време на дневен ред е Корпоративна търговска банка и случаят с Цветан Василев. Макар, че банкерът се опитва да превърне ситуацията в чисто политическа и да се измъкне от отправените обвинения, законовите нарушения са факт. Всички знаят за фирмите, чрез които Василев е създал кредитни „милионери‟ по схема от 1997 г. Това не е неочаквано за роднината ни, но честно казано си мислех допреди седмици, че отдавана сме надживели такива неща. Ето, греша. Всичко се повтаря. Като прокоба, която се връща докато не си вземем поука. Но възможно ли е изобщо нещо да се промени. Последно време, гледайки накъде вървят нещата, как хората постепенно губят почва под краката си, започнах да губя надежда за едно по-добро бъдеще за собствените си деца. Не зная какво трябва да се случи, за да надмогнем народният ни манталитет и жажда за повече, за да излезем от калта на миналото и да тръгнем към едно по-светло настояще.

Като цяло първо смятам, че хора като Василев и институции като КТБ трябва да си получат заслуженото и да бъдат санкционирани от закона както е редно. Срамота е също медиите да правят само евтина сензация от политически подхвърляния, вместо както е редно да се опитат да бъдат обективни и да обърнат внимание на наистина проблематичните звена. Само така хората масово ще придобият гражданска отговорност към едно общество, особено по-младите и много се надявам един ден с подновяването на поколението и грозни картинки като схемите на Кооперативна банка и разстроените хора, притеснени за парите си, да не се повтарят повече.