Съвети за продуктова фотография

Снимането на продукти е забавно … първите няколко пъти. Но, ако не сме запознати с основата на продуктовата фотография, тази дейност често ни отнема много време. В крайна сметка се оказва, че сме направили много снимки, някои от различни ъгли, други пък са прекалено еднотипни и не показват същността на продукта.

В тази връзка, в предния си блог започнах темата за набиращите популярност онлайн магазини и колко важни са правилните снимки за тях. Затова ако имате такъв магазин или искате да си направите, трябва да знаете няколко лесни и ефикасни съвети за това как да снимате стоката си. Така ще можете да покажете на клиентите си какво предлагате и отговаря ли то на изискванията им.

Започваме със снимки тип миниатюра. Доказано е, че цялостната картина на продукта работи чудесно като миниатюра и ще насърчи хората да кликнат върху цялостната гама, за да я разгледат. Това значи да заснемете продукта си от разстояние, за да хванете цялостния му образ. Също така е добра алтернатива, ако в бъдеще се наложи да печатите артикули като флаери, картички или други рекламни материали.

Следващия тип снимки са тези, които трябва да бъдат заснети отблизо. За тях трябва да се използва режим макро, ако камерата или смартфонът го имат като опция. Така ще може да се приближите максимално до обекта, като заснемете детайлите и качеството, на които потребителите да обърнат внимание.

Изображения, които показват реалните размери на предлаганите продукти са особено популярни. Например как стои някоя дреха на манекен или как изглежда часовник на ръката. Важно е да покажете на клиентите си и задната или долната част на продукта. Целта е да възпроизведете това, което бихте видели, ако го имате пред себе си на 360 градуса.

Завършващ детайл е и да покажете как изглежда продуктът в подаръчна опаковка или в кутията, която ще пристигне. Така цялостната визия, показваща го в различни мащаби и приложения, може да бъде последният тласък на клиентите да кликнат върху бутона „Добавяне в кошницата“.

Вайръл – новата дума с голямо значение

Напоследък все по-често чувам в разговори думата „вайръл“. Оказа се, че е нов термин, който се налага от английския език и се използва най-често в сферата на маркетинга. На български се превежда като „вирусно съдържание”, разпространяващо се широко в интернет – социални мрежи, имейли, съобщения и други.

С изобилието ни от възможности благодарение на онлайн пространството споделянето на идеи и информация е осъществимо само чрез един бутон. Точно затова е лесно да се разпространи „вирусно съдържание“. По-сложно обаче е създаването на такъв тип вайръл материал, който да привлече вниманието на медии, блогъри и потребители.

Вирусните съдържания обикновено са тези, които влияят емоционално или работят много добре в търсенето и представянето на прозрения и гениални идеи. Те са предимно с хумористичен характер и не се раждат с намерението да станат вирусни. Могат да бъдат представени под формата на видеа, снимки, колажи и каквото още може да създаде онлайн човек.

Повечето от този тип съдържание е създадено от потребители, които не са световно известни и които просто споделят части от живота си. Те нямат предварително намерение тяхното съдържание масово да се разпространи. Основно са водени от мисълта, че темата си заслужава да бъде споделена с приятели или познати. И точно тук е разковничето, защото първоначалният източник на информация я споделя с хора с подобни интереси и след това те от своя страна я шерват и с други техните познати, които правят същото. По този елементарен кръг се достигат стотици гледания и последователи.

Осъзнавайки ползите от вайръл съдържанието, много компании добавят този елемент в маркетинговите си кампании. Тяхната цел е да създадат материал, който да се споделя от всички. А ако не се справят с тази задача – да открият човек, който може да го направи за тях.

Онлайн комуникация


С появата на компютрите и интернет навлезе и латиницата. Първоначално новият език за комуникация бе като символ на новост, бунт, нещо, което те прави „готин“.

Той стана особено популярен при тийнейджърите, тъй като разчитането му бе затрудненото от страна на родителите и бе като бариера за навлизане в личното им пространство. Липсата на всякакви правописни и пунктуационни норми паради отсъствието на всички български букви на латиница постепенно стават привлекателни и все повече улесняват провеждането на разговори в мрежата. Латинската азбука за изписване на български думи се превърна в нова „мода“, главно при по-младото поколение, което активно ползва онлайн средата за комуникация.

Желанието за увеличаване на бързината на писане, която би трябвало да наподобява устния разговор, доведе до налагането на готови абревиатури, които спестяват време от изписването им. Така например се приема като утвърдителен отговор „окау“, а за по-кратко – „ок“ или „к“. В речника на новото онлайн поколение попадат „info“- за информация, „pls“- моля те, „ko pr“ – какво правиш, „zdr“ – здравей, „asl“ – години, пол, населено място, „nz” – не знам (която в момента е една от най-грешно изписваните думи). С цел все по-лесното осъществяване на комуникацията и за по-лесното възприемане на емоции, които трудно биха се изразили чрез текст, започваха да се използват емотикони, получени чрез съчетанието на пунктуационни знаци и букви.

Тъй като латинските символи не могат изцяло да обхванат множеството звуци в българския език, се приемат и някои изменение – за „ш“ отговоря „6“, за „ч“ – „4“, за „ъ“-„1“, за „я“ – „Q” и т.н. С навлизането на нови платформи като Facebook постепенно „6“ се замени с „sh”, „4“ с “ch”, „я“ с „ia“ и „ъ“ с “y/a”. Като това се приема за новия, по-модерен стил на писане на латиница. Започна да се получава объркване в общуването на български език в мрежата и всеки използва различни знаци за отбелязване на специфичните букви.

Дори появата на Закон за транскрибирането, въведен през 2009г., целящ да даде норми за изписване на имена и населени места на латиница във връзка приемането на страната ни в ЕС, се опита да уеднакви и речта в интернет. Но реформата е твърде закъсняла за онлайн общуването, защото потребителите вече имат своите изградени навици, които не биха били променени единствено чрез закон.

Все по-голямата употреба на мобилни телефони и комуникацията чрез кратки съобщения, подпомагат ерата на латинизация. Липсата на опция от страна на мобилните оператори за писане на кирилица и съответно по-високите цени на sms услуги при въвеждането й в експлоатация подпомагат за процеса на все по-усиленото разпространение на латински букви. Въпреки че се въведоха кирилизирани софтуери на смарт телефоните, а съобщенията станаха безплатни чрез съответните приложени, използването на латиница надделява, защото е свързана с навиците за по-бързо писане.

Много от потребителите постепенно започнаха да се отказват от този модел на изписване, но несъзнателно продължават да използват латиницата, тъй като клавиатурите им на мобилните устройства или на личните им компютри е фонетична, т.е. всяка българска буква отговаря на латинска. Стандартът BDS остава в историята и се използва главно от хора, които са писали на пишеща машина. Това обезсмисля и създаването на кирилизирана клавиатура от производителите на техника.

В монета писането на български думи с латински знаци е известно като „методица“, шеговита закачка с двамата братя Кирил и Методий, които погрешно се смятат за създатели на азбуката ни днес. В разговорен стил и с още по-голяма насмешка се употребява и терминът „шльокавица“, която се възприема като характерна за нискообразованите хора, които не могат да спазват правописните норми на собствения си език.

Друга характерна особеност, която се ражда под влиянието на онлайн комуникационните платформи, е приемането на нови думи в българския език– дискаунт (уастник в дискусия), даунлоауд (записване на компютърни програми от интернет), селфи (снимка, която си правим сами), атачмънт (прикрепен файл) и др.

Be Internet Awesome или да научим децата да използват интернет правилно

Интернет дава необятни възможности. Всеки може да намери всичко, по всяко време и от различни устройства. Един клик е достатъчен, за да добиеш знанието, което търсиш. Но един клик е достатъчен също така детето ти да попадне на информация, която е неподходяща за него.

Много е важно съвременните родители да осъзнаят необходимостта децата им да се научат да използват интернет правилно. Трябва да им се обяснява какво е сайт, кои са безопасни и кои не. Защо е важно да имаш антивирусна система на компютъра и защо да НЕ кликаш на някои банери или да НЕ отваряш някои писма в пощата си.

Мисля, че е важно дори да се въведат подобни уроци в училище – например в час на класа, когато се обсъждат свободни теми.

Днешните деца растат с Google и социалните мрежи. Те трябва да разберат колко е важно да внимават какво публикуват и какви снимки качват. Необходимо е знаят, че нещата които пишат и публикуват рефлектират върху тях самите. Техният онлайн образ е този, по който ще ги познават останалите.

Вижте това видео и ми кажете: не съм ли прав в твърдението си? Вие на какво мнение сте по въпроса Интернет и децата?