Пречки пред мъжете за кариерно развитие

Често не се дължи на липса на професионален опит или несправяне със задачите, когато мъжете не напредваме в професионален план. Понякога причините могат да бъдат изцяло с личностен характер. Например, че се страхуваме да не бъдем слаби. Все пак ние сме със самочувствието на силния пол и това си е голяма отговорност. Затова не може да си позволим да сме уязвими на ръководни постове, а понякога емоциите и чувствата просто надделяват и ние нямаме контрол над тях. В такъв случай предпочитаме да бъдем зад кулисите, отколкото в центъра на събитията, ръководейки екип от хора.

Друго, което ми прави впечатление и отчитам като още една причина е, че мъжете предпочитаме да говорят, но ни е трудно да слушаме. Комуникацията обаче не е само предаване на информация, а и взаимност, общуване, изграждане на връзка. И мъжете често се възползват напълно от това на работа. Не напразно в някои отдели правилото за ограничаване на времето за изказване до една минута в срещи е допринесло изключително много за разбирането и ефективността в работния процес.

А знаете ли, че противно на всички клишета, жените не говорят повече от мъжете? До този извод стигнаха американски учени в изследване, изследващо ненатрапчиво поведението на естествената реч на почти четиристотин ученици. И мъжете, и жените използват средно около 16 000 думи на ден.

За менторите, които се радват на успеха ти

Менторите са хората, от които се учиш по пътя на кариерното си развитие. Те ти дават напътствия и знания, базирани на натрупан опит. Не на всички обаче им харесва ученикът да надмине учителя си, но рано или късно птичето трябва да отлети и с получените знания да поеме по своя път. В тази ситуация менторът трябва да се гордее, че е помогнал на един млад талант да намери пътя си в живота. Понякога обаче се случва обратното – учителят умишлено да спира опитите на ученика да разпери криле. Когато последният реши да се отдели и да стартира собствен бизнес, менторът малко или много се чувства използван – почерпено е от опита му и той става ненужен.

Смисълът на менторството е именно в това чуждият опит да бъде усъвършенстван и да прерасне в нещо ново. Опитът на ментора обаче не е безконечен, той ти дава много, но не бива да очаква ти да спреш дотам, докъдето се простира негова област на познания. Той трябва да е наясно, че някой ден ти ще си достатъчно подготвен да се справяш сам. Това е неизбежно. Неговите заслуги несъмнено са големи и ако ти си ученикът, непременно му покажи колко много цениш него и това, на което те е научил. Нека не се чувства ограбен, а допринесъл за нечий успех.

Аплодисменти за онези ментори, които ти дават много с ясното съзнание, че ти помагат да изкачиш стълбицата на успеха. Те не ти спестяват нищо, защото искат добре да те подготвят за това, което предстои, и никога няма да се опитат да те “подхлъзнат”, давайки ти грешните подходи. Да бъдеш такъв ментор е привилегия, а да имаш в биографията си куп успели ученици, почерпили от твоя извор на знания, е безценно.